4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност

Трябва ли член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че обхваща и сделки като извършваните от заинтересованото лице, които по същество са свързани с притежаваните от съответните дружества недвижими имоти и тяхното (косвено) прехвърляне, когато единственото съображение за този извод е, че целта на сделките е да се прехвърлят акциите в дружествата и това е и резултатът от тях?
Прилага ли се предвиденото в член 13, Б, буква г), точка 5, второ тире от Шеста директива изключение от освобождаването дори когато държавата членка не е използвала предоставената ѝ с член 5, параграф 3, буква в) от Директивата възможност да счита за материална вещ и акциите или дружествените дялове, които дават на притежателя им права на собственост или владение върху недвижим имот?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос трябва ли да се приеме, че в категорията на гореупоменатите акции или дружествени дялове попадат и акциите в дружества, които пряко или косвено (чрез дъщерни дружества и непреки дъщерни дружества) притежават недвижими имоти, независимо дали ги стопанисват като такива, или ги използват за друг вид икономическа дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Jaaskinen

Нидерландски

Дело C-80/11: Mahagében и Dávid, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.

Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях?
Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Mengozzi

Унгарски

Дело C-520/10: Lebara, Съдебно решение от 3 май 2012 г.

При обстоятелства като тези в настоящото производство:
1) Когато данъчнозадължено лице („търговец A“) продава фонокарти, които материализират правото да се ползват предоставяните от него далекосъобщителни услуги, следва ли член 2, точка 1 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че този търговец А осъществява две доставки за целите на ДДС: едната — в момента на първоначалната продажба на фонокартата от търговеца А на друго данъчнозадължено лице („търговец Б“), а другата — в момента на оползотворяването на картата (тоест използването ѝ от дадено лице — „крайният потребител“ — за осъществяването на телефонни обаждания)?
2) Ако това е така, как следва (в съответствие с ДДС законодателството на Съюза) да се начислява ДДС по веригата от доставки, при която търговецът А продава фонокартата на търговеца Б, търговецът Б я предлага в държавата членка Б и накрая я купува крайният потребител в държавата членка Б, който от своя страна я използва, за да осъществява телефонни обаждания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Jaaskinen

Английски

Дело C-225/11: Able UK, Съдебно решение от 26 април 2012 г.

Трябва ли член 151, параграф 1, буква в) от [Директивата за ДДС] да се тълкува като освобождаващ от ДДС доставка в Обединеното кралство на услуги по разглобяването за скрап на стари кораби на военноморските сили на Съединените американски щати за сметка на United States Department of Transportation Maritime Administration в един или в двата посочени по-долу случая:
а) когато тази доставка не е извършена на част от въоръжените сили на член на НАТО [Организация на северноатлантическия договор], които вземат участие в общите отбранителни дейности или на придружаващия ги цивилен персонал;
б) когато тази доставка не е извършена на част от въоръжените сили на член на НАТО, които гостуват или са базирани в Обединеното кралство, или на придружаващия ги цивилен персонал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Mengozzi

Английски

Дело C-621/10: Balkan and Sea Properties и Provadinvest, Съдебно решение от 26 април 2012 г.

Следва ли член 80, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че установените в него условия са изчерпателно посочени, или е допустимо данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията между свързани лица и извън изрично предвидените в тази разпоредба случаи, в частност когато данъчнозадълженото лице има пълно право на приспадане?
При обстоятелства като тези в главните производства член 80, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО има ли непосредствено действие и съответно може ли националната юрисдикция да го приложи пряко по отношение на споровете в главните производства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Sharpston

Български

Дело C-414/10: Véleclair, Съдебно решение от 29 март 2012 г.

Допуска ли член 17, параграф 2, буква б) от Шеста директива държава членка да обуслови правото на приспадане на данъка върху добавената стойност при внос от ефективното предварително плащане на този данък от лицето — платец на данъка, когато същото лице има и правото на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Френски

Дело C-500/10: Belvedere Costruzioni, Съдебно решение от 29 март 2012 г.

Допускат ли член 10 ЕО, понастоящем член 4 ДЕС, и членове 2 и 22 от Шеста директива италианска правна норма, съдържаща се в член 3, параграф 2 bis от Декрет-закон № 40/2010, която прегражда възможността за компетентната данъчна юрисдикция да се произнесе по съществуването на твърдяната данъчна претенция, своевременно предявена от администрацията с жалба срещу неблагоприятно решение, и която по този начин предвижда по същество пълен отказ от претендираното задължение за заплащане на ДДС, когато в две съдебни инстанции е прието, че то не съществува, без да има никакво, дори частично плащане на претендираното задължение от страна на данъчнозадълженото лице, което се ползва от този отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Sharpston

Италиански

Дело C-436/10: BLM, Съдебно решение от 29 март 2012 г.

Трябва ли член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която ползването от страна на управителя за лични или на неговото семейство нужди на част от сграда, построена или държана от данъчнозадължено юридическо лице по силата на вещно право върху недвижим имот, се разглежда — доколкото представлява отдаване под наем или аренда на недвижимо имущество по смисъла на посочения член 13, Б, буква б) — като освободена доставка на услуги, когато този дълготраен актив поражда право на приспадане на платения по получени доставки данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Kokott

Френски

Дело C-153/11: Klub, Съдебно решение от 22 март 2012 г.

Следва ли член 168, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след като данъчнозадълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира (предполага до доказване на противното), че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?
Следва ли член 168, буква а) от Директивата [ДДС] да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчнозадължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?
Съответства ли на Директивата и съдебната практика по тълкуването ѝ административна практика, като тази на Националната агенция за приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?
В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот — мезонет в гр. София?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Sharpston

Български

Дело C-524/10: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 8 март 2012 г.

Съвместимо ли е освобождаването на земеделските производители от плащане на ДДС и прилагането на нулева единна ставка на компенсация с изискванията на членове 296—298 от Директива 2006/112/ЕО?
Допустимо ли е извършването на отрицателна компенсация от собствените ресурси на Европейския съюз за уравновесяване на събирането на ДДС при прилагане на специалния режим за земеделските производители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав