4.10.02.01 - Данък върху добавената стойност
Данък върху добавената стойност
Дело C-427/10: Banca Antoniana Popolare Veneta, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.
Допускат ли принципите на ефективност, на недопускане на дискриминация и на данъчен неутралитет в областта на ДДС национална правна уредба или практика, които предвиждат, че правото на придобиващия/клиента на възстановяване на неоснователно платения ДДС представлява, за разлика от правото, упражнено от главния длъжник (прехвърлител или доставчик на услуги), право на възстановяване на обективно недължимо платено по общия ред и че срокът, предвиден за придобиващия/клиента, е чувствително по-дълъг от предвидения за прехвърлителя/доставчика, така че искането на първия, упражнено, когато срокът за втория е изтекъл отдавна, може да доведе до осъждане за възстановяване на последния, без същият да може повече да иска възстановяване от финансовата администрация, и то без да е предвиден какъвто и да било инструмент, който да позволи да се координират производствата, които са ангажирани или предстои да бъдат ангажирани пред различните юрисдикции, за да се предотвратят конфликтите или споровете?
Независимо от предходната хипотеза, съвместима ли е с вече посочените принципи национална съдебна или административна практика, които допускат издаването на решение за възстановяване срещу прехвърлителя/доставчика на услуги и в полза на придобиващия/клиента, когато прехвърлителят/доставчикът на услуги не е предявил иск за възстановяване пред друг съд в предоставените му срокове, позовавайки се на дадено от съдебната и последвано от административната практика тълкуване, според което сделката се облага с ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-69/11: Connoisseur Belgium, Определение от 9 декември 2011 г.
Съвместима ли е с член 11, А, параграф 1, буква a) от Шеста директива разпоредба от националното законодателство, която предвижда облагане с ДДС на нефактурирани, но договорно възможни за фактуриране разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/10: Schriever, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
Следва ли член 5, параграф 8 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че представлява прехвърляне на съвкупност или на част от активи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване на магазин за търговия на дребно — едновременно с отдаването под наем на приобретателя за неопределен срок и на помещенията на посочения магазин, като обаче договорът за наем може да бъде прекратен с краткосрочно предизвестие от всяка от двете страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/10: The Rank Group, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.
Различното третиране по ДДС на доставки на услуги, които са идентични от гледна точка на потребителя, или на сходни доставки на услуги, които задоволяват едни и същи нужди на потребителя, само по себе си достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице нарушение на принципа на данъчен неутралитет, или трябва да се вземе предвид (и ако това е така, как) правният и икономическият контекст; дали е налице конкуренция между идентичните услуги, респективно между сходните услуги; и/или дали различното третиране по ДДС е довело до нарушаване на конкуренцията?
Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива, принципът на данъчен неутралитет трябва ли да се тълкува в смисъл, че е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането?
За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва ли да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице може да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, може да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-530/09: Inter-Mark Group, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
Трябва ли разпоредбите на член 52, буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че доставките на услуги по временно предоставяне на изложбени и панаирни щандове на клиенти, които представят офертите си на панаири и изложби, спадат към посочените в тези разпоредби доставки на услуги, които са спомагателни към услугите по организиране на панаири и изложби, т.е. услуги, подобни на културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни дейности, които се облагат на мястото, където фактически се извършват,
или да се приеме, че става въпрос за доставки на рекламни услуги, които съгласно член 56, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 се облагат на мястото, където получателят трайно е установил седалището на своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата, или при липса на такова място — мястото на постоянния му адрес или на обичайното му пребиваване,
като се има предвид, че тези доставки на услуги имат за предмет временното предоставяне на щандове на клиенти, които представят офертите си на панаири и изложби, което включва по принцип предварителното изработване на проект и визуалното представяне на щанда и евентуално превоза на елементите на щанда и монтажа му на мястото, където са организирани панаирите или изложбите, и че клиентите на доставчика, които представят своите стоки и услуги, плащат отделна такса на организатора на мероприятието за самата възможност за участие в тези панаири или изложби, която покрива разходите за комунални услуги и снабдяване, за инфраструктурата на панаира, за пресцентъра и т.н.?
Всеки изложител отговаря сам за подреждането и за сглобяването на собствения щанд и в това отношение той ползва подлежащите на тълкуване спорни доставки на услуги.
Организаторите изискват от посетителите да заплащат входни такси за достъп до панаирите и до изложбите, които се получават от организатора на мероприятието, а не от доставчика на услуги.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/10: GFKL Financial Services, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
1) С оглед на тълкуването на член 2, точка 1 и на член 4 от Шеста директива: при продажба (покупка) на несъбираеми вземания, когато купувачът се ангажира с действията във връзка със събирането на тези вземания и поема риска от неизпълнение от страна на длъжниците, трябва ли да се счита, че той предоставя възмездно услуга и извършва икономическа дейност дори когато покупната цена:
– не се определя въз основа на номиналната стойност на вземанията, намалена с определена по взаимно съгласие сума за поемането на действията за събиране на вземанията и на риска от неизпълнение от страна на длъжниците,
– а се определя въз основа на оценката на риска от неизпълнение за всяко вземане, като събирането на вземането има само второстепенно значение спрямо направеното за поемането на риска от неизпълнение намаление?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на тълкуването на член 13, Б, буква г), точки 2 и 3 от Шеста директива:
а) когато несъбираемите вземания се придобиват на цена, значително по-ниска от номиналната им стойност, поемането на риска от неизпълнение от купувача на вземанията освободена доставка ли е, доколкото с него се предоставя друга гаранция или обезпечение?
б) ако поемането на риска от неизпълнение е освободена доставка:
на какво основание се освобождава събирането на вземането: като част от единна доставка, като съпътстваща доставка или като самостоятелна доставка?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако не е налице освободена доставка, с оглед на тълкуването на член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива:
трябва ли възнаграждението за облагаемата сделка да се определи въз основа на действителните разходи по събирането или въз основа на оценката на страните за разходите по събирането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-504/10: Tanoarch, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.
Може ли данъчнозадължено лице да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, изразяваща се в прехвърлянето на дял от съсобственост, предоставящо право върху изобретение, при обстоятелства, характеризиращи се по-специално с това, че посоченото право се притежава от няколко лица, включително от неговия прехвърлител и от неговия приобретател?
Следва ли запитващата юрисдикция да установи наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, като вземе предвид всички факти, характеризиращи разглежданата в главното производство доставка на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/10: Stoppelkamp, Съдебно решение от 6 октомври 2011 г.
За да се разглежда данъчнозадълженото лице като „неустановено в страната данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 21, параграф 1, буква б) от Шеста директива […], достатъчно ли е мястото му на стопанска дейност да е в чужбина или допълнително се изисква да няма местоживеене в страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-180/10: Słaby и др., Съдебно решение от 15 септември 2011 г.
Следва ли по отношение на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директивата [за ДДС] — който продава използвани за неговата земеделска дейност парцели, предназначени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС) — да се приложи член 16 от тази директива, съгласно който отреждането на стопански активи на предприятие за личните нужди на данъчнозадълженото лице или за цели извън предмета на стопанската му дейност се третира като възмездна доставка само когато дължимият ДДС за тези активи е подлежал на пълно или частично приспадане?
[При утвърдителен отговор на този въпрос] трябва ли земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директивата [за ДДС] — който продава използвани по-рано за земеделската му дейност парцели, отредени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС) — на основание на тази продажба да се счита за данъчнозадължено за ДДС лице по общия режим?
Трябва ли физическо лице, поради това че, след като е извършвало земеделска дейност върху недвижим имот, я е прекратило след осъществено по независещи от него причини изменение на плановете за устройство на територията, с което имотът се преобразува в частна собственост и се разделя на по-малки парцели (предназначени за строителство на ваканционни жилища), продава парцелите, да се счита за данъчнозадължено за ДДС лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС и на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО, както и за лице, задължено да плаща този данък поради упражняване на търговска дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/10: Lidl & Companhia, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.
Трябва ли член 78, параграф 1, буква a) във връзка с член 79, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112[…] да се тълкува в смисъл, че в рамките на вътреобщностни покупки той не позволява размерът на въведения със Закон № 22-A/2007 от 29 юни 2007 г. данък върху моторните превозни средства да се включи в данъчната основа за начисляване на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.