4.10.02.01.09 - Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица

Позволява ли правилното тълкуване на член 226, точка 6 от Директива 2006/112 португалският данъчен и митнически орган да приеме за недостатъчно съдържащото се във фактура описание „правни услуги, предоставени от определена дата до момента“, или само „предоставени до момента правни услуги“, като се има предвид, че е възможно в съответствие с принципа на сътрудничество този орган да получи допълнителните сведения, които счита, че са му необходими, за да установи дали сделките са извършени и какви са подробните характеристики?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Португалски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2016 г.

Облагането с ДДС при внос на стоки, реекспортирани като необщностни стоки, по отношение на които обаче е възникнало митническо задължение поради неизпълнение на задължение по член 204 от Митническия кодекс — в случая неизпълнение в срок на задължението да се отбележи в предвидената за целта материална отчетност, че стоката е напуснала митническия склад най-късно в момента на напускането — противоречи ли на разпоредбите на Шестата директива?
Изискват ли разпоредбите на Шестата директива облагане на стоките с ДДС при внос в такива случаи или в това отношение държавите членки имат свобода на действие?
Държателят на митнически склад, който съхранява в своя склад стока от трета държава въз основа на договор за предоставяне на услуга, без да може да се разпорежда с тази стока, представлява ли данъчнозадължено лице за ДДС при внос, който е възникнал вследствие на неизпълнение от негова страна на задължение по член 10, параграф 3, втора алинея от Шеста директива във връзка с член 204, параграф 1 от Митническия кодекс, дори и когато стоката не се използва за целите на неговите облагаеми сделки по смисъла на член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива?
Следва ли да се счита, че ДДС при внос на стоки, реекспортирани като необщностни стоки под митнически надзор, за които обаче е възникнало митническо задължение вследствие на неизпълнение на задължение по член 204 от Митническия кодекс, в конкретния случай — неприключване в срок на режима на външен общностен транзит поради непредставяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, преди да бъдат въведени на територията на трета страна, не е дължим по смисъла на член 236, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с разпоредбите на Директивата за ДДС във всеки случай, когато за длъжник на този данък се смята лицето, което е трябвало да изпълни задължението, без това лице да е притежавало правото да се разпорежда със стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Campos Sanchez-Bordona

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2016 г.

Допустима ли е с оглед на съдържащите се в член 4, параграф 3 ДЕС и в Директивата за ДДС принципи и норми, според даденото им вече тълкуване в решения на Съда Комисия/Италия (C‑132/06, EU:C:2008:412), Комисия/Италия (C‑174/07, EU:C:2008:704) и Belvedere Costruzioni (C‑500/10, EU:C:2012:186), национална правна норма (а следователно, що се отнася до разглеждания тук случай, тълкуване на членове 162 и 182 ter от Закона за обявяване в несъстоятелност), според която може да се приеме предложение за предпазен конкордат, в което се предвижда чрез ликвидацията на имуществото на длъжника само частично плащане на вземането на държавата за ДДС, когато не се използва инструментът на фискалната сделка и въз основа на заключение на независим експерт и след формален контрол от страна на съда, за това вземане не може да се предвиди плащане в по-голям размер в случай на ликвидация чрез обявяване в несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Sharpston

Италиански

Дело C-*/: *************, Определение от ..2015 г.

Противоречи ли на член 213, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО национална разпоредба, която задължава данъчно задължено лице да декларира започването на икономическа дейност, когато приходите не надвишават прага за освобождаване за малки предприятия?
Съвместимо ли е с правото на Съюза налагането на административна санкция за неизпълнение на задължението за деклариране на започване на икономическа дейност от страна на данъчно задължено лице, когато приходите от дейността не надвишават прага за освобождаване за малки предприятия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Унгарски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2015 г.

Явяват ли се членове 2 и 22 от Шестата директива пречка за национална разпоредба, която предвижда значително намаление и възстановяване на вече платен ДДС за определени данъчни периоди поради природно бедствие?
Съответства ли подобна национална разпоредба на принципа на неутралитет на данъка върху добавената стойност и на изискванията за пълно събиране на ДДС съгласно правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения

Sharpston

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

Разпоредбата на чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи единствено и само от данъчнозадълженото лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, или от лицето, на което са доставени стоките или услугите, в случаите, когато облагаемата доставка на стоки или услуги се извършва от данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка, в която е дължим ДДС, доколкото това е предвидено от съответната държава членка, но не и от двете едновременно?
Ако се приеме, че ДДС се дължи само от едното от двете лица — или доставчика, или получателя, в случаите, когато това е предвидено от съответната държава членка, то следва ли правилото на чл. 194 от Директивата да бъде спазено и в случаите, когато получателят на услугите е прилагал неправилно механизма за самоначисляване, воден от презумпцията, че доставчикът не е формирал постоянен обект за целите на ДДС на територията на Република България, а в крайна сметка доставчикът е формирал постоянен обект относно предоставените услуги?
Принципът на данъчния неутралитет като основен принцип, имащ значение за изграждането и функционирането на общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска данъчна ревизионна практика като тази по главния спор, според която въпреки приложеното самоначисляване от страна на получателя на услугите, ДДС е начислен втори път и на доставчика по сделката, като се вземе предвид, че за доставката данък вече е начислен от получателя, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на данъчните документи е неприложим?
Принципът на неутралитет на данъка върху добавена стойност, трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска на основание на национална разпоредба данъчната администрация да откаже да възстанови повторно начисления ДДС на доставчика по доставка, за която получателят е начислявал ДДС по реда на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, при положение, че данъчната администрация е отказала правото на получателя да приспадне повторно начисления данък върху добавената стойност поради липса на съответен данъчен документ, а режимът на корекция, предвиден в националния закон, вече не е приложим поради наличие на влязъл в сила ревизионен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Szpunar

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2015 г.

1) В светлината на системата за ДДС, основана на Директивата за ДДС, по-специално с оглед на член 9 и член 193 във връзка с член 199, параграф 1, буква ж), допустима ли е норма от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която въвежда изключения от общите принципи в правната уредба на ДДС, преди всичко във връзка с правните субекти, които са задължени да изчисляват и събират данъци, като създава правната фигура на лице — платец на данъка, т.е. на правен субект, който е задължен да изчислява размера на данъка вместо данъчнозадълженото лице, да го събира от данъчнозадълженото лице и да го внася своевременно в данъчния орган?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) В светлината на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустима ли е разпоредба от националното право като тази на член 18 от Закона за ДДС, според която по-специално данъците върху доставки на недвижими имоти по пътя на принудителното изпълнение за стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, се изчисляват, събират и внасят от натоварения с извършаването на мерки по принудително изпълнение съдебен изпълнител, който като лице — платец на данъка, отговаря за неизпълнение на това задължение?
б) Допустима ли е, с оглед на членове 206, 250 и 252 от Директивата за ДДС и на произтичащия от нея принцип на неутралитет, разпоредба от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която задължава посоченото в тази разпоредба лице — платец на данъка, да изчислява, събира и внася ДДС върху извършени по пътя на принудителното изпълнение доставки на стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, и то в рамките на важащия за данъчнозадълженото лице данъчен период в размер на сумата, която се получава като цената, получена от продажбата на стоката, намалена с ДДС, се умножи по съответната данъчна ставка, без от тази сума да се приспада сумата на данъка, платен по получени доставки от данъчнозадълженото лице от началото на данъчния период до датата на събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Полски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2014 г.

Принципите, установени от [Съда] в решение [Ecotrade (EU:C:2008:267)], съгласно които член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от [Шеста директива] не допускат данъчна ревизионна практика и практика на корекция на декларациите по [ДДС], която санкционира неизпълнение, от една страна, на задълженията, произтичащи от формалностите, установени от националната правна уредба на основание посочения член 18, параграф 1, буква г), а от друга страна — на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране, които следват съответно от посочения член 22, параграфи 2 и 4, с лишаване от право на приспадане в случай на прилагане на режима на самоначисляване, приложими ли са и при пълно неизпълнение на изискванията, предвидени в същата правна уредба, когато няма съмнение относно положението на платеца на данъка и неговото право на приспадане?
Изразите „изисквания по същество“, „obblighi sostanziali“, „substantive requirements“ и „exigences de fond“, използвани от Съда в различните езикови редакции на решение [Ecotrade (EU:C:2008:267)], по отношение на случаите на така нареченото самоначисляване, предвидено във връзка с ДДС, отнасят ли се до необходимостта от внасянето на ДДС или поемането на данъчно задължение или и до наличието на материалноправни условия, които обуславят облагането на данъчнозадълженото лице със същия данък и които уреждат правото на приспадане, чиято цел е да гарантира принципа на неутралитет на този данък по единен за Европейския съюз начин — например по отношение на присъщи характеристики, облагаемост и пълно приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Cruz Villalon

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2014 г.

Когато намиращата се в трета държава централа на дадено дружество доставя закупени от външни доставчици услуги на клон на дружеството, който е установен в държава членка, като разходите за закупуването им се разпределят на клона, съставляват ли тези доставки облагаеми сделки, ако клонът принадлежи към ДДС група в държавата членка?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли намиращата се в третата държава централа да се смята за данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка по смисъла на член 196 от Директивата за ДДС, в резултат от което данъкът по сделките да е изискуем от получателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Wathelet

Шведски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2014 г.

Следва ли да се отнесат към „данъчна измама“ за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които посоченият във фактурата доставчик или негов подизпълнител не разполагат с необходимите персонал, материали и активи да предоставят услугата, не са документирали разходи за фактическото извършване на услугата и отразили такива в счетоводството си, както и са съставени неистински документи относно авторството на подписалите ги за доставчика лица, представляващи договор и приемо-предавателен протокол, представени като доказателство за дължимите насрещни престации и за изпълнението на доставката, за която е издадена данъчна фактура и упражнено правото на приспадане на данъка?
От задължението на съда да откаже прилагането на правото на приспадане на данъка при данъчна измама, произтичащо от правото на Съюза, изведено в съдебната практика на Съда […], произтича ли и задължение националният съд служебно да установи наличието на данъчна измама при условията на главното производство, като: прецени нови фактически положения, въведени за пръв път пред съда; прецени всички доказателства, сред които относими към привидни сделки, неистински документи, документи с невярно съдържание, предвид задълженията на съда по националното право да разреши делото по същество, да спази забрана за влошаването на положението на жалбоподателя, да спази принципите за правото на защита и правна сигурност и служебно да приложи относимите правни норми?
Във връзка със задължението на съда да откаже правото на приспадане на ДДС при данъчна измама, произтича ли от чл. 178, алинея 1, буква „а“ от Директива 2006/112 […] изискване за да се упражни посоченото право на приспадане доставката да е действително извършена от посочения във фактурата доставчик или от негов подизпълнител?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, включва ли спазването на съответното счетоводно законодателство на държавата членка, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза, или включва само изискване за водене на регламентираните по същата директива документи за отчетността на ДДС: фактури, декларации и извлечения за рекапитулация?
В случай, че е налице втората хипотеза, да се отговори и на въпроса:
Предвид посоченото по чл. 226, алинея 1, т. 6 от Директива 2006/112 […] изискване фактурите да съдържат „степента и естеството на предоставените услуги“, то следва ли при доставка на услуги фактурите или съставен във връзка със същите документ да съдържа информация за фактическото извършване на услугата — обективни факти, които да могат да бъдат проверени и като доказателство, че действително услугата е извършена и доказателство, че е извършена от посочения в същата доставчик?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, тълкувано във връзка с член 63 и член 273 от същата директива, допускат ли национална разпоредба, която предвижда, че услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно приложимото счетоводно законодателство, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза и принципите за документална обоснованост на стопанските операции, предимство на съдържанието пред формата и съпоставимост между приходите и разходите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав