4.10.02.01.09 - Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица

Съвместимо ли е с Директива 2006/112/ЕО изискването установените извън националната територия продавачи или доставчици на услуги да посочват данъчен представител и да се регистрират по ДДС в държавата членка?
Допустимо ли е националното законодателство да допуска компенсация между подлежащия на приспадане ДДС, платен от установения извън националната територия продавач или доставчик на услуги, и ДДС, събран от него от името и за сметка на неговите клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Cruz Villalon

Френски

Дело C-421/10: Stoppelkamp, Съдебно решение от 6 октомври 2011 г.

За да се разглежда данъчнозадълженото лице като „неустановено в страната данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 21, параграф 1, буква б) от Шеста директива […], достатъчно ли е мястото му на стопанска дейност да е в чужбина или допълнително се изисква да няма местоживеене в страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Mazak

Немски

Дело C-438/09: Dankowski, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.

Следва ли член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на ДДС, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на ДДС, и ако да — допуска ли член 17, параграф 6 от тази директива национална правна уредба, която изключва правото на приспадане, когато услугите са предоставени от такова данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Mengozzi

Полски

Дело C-385/09: Nidera Handelscompagnie, Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи правото на приспадане на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която право да приспаднат ДДС имат само данъчнозадължените лица, идентифицирани за целите на ДДС, т.е. само данъчнозадължените лица, които са се регистрирали като задължени по ДДС в съответната държава членка (в конкретния случай Литва) съгласно установените процедури?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на общите принципи за приспадане на ДДС, закрепени в Директива 2006/112/ЕО, правна уредба, по силата на която данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС, може да приспадне платения по получени доставки и (или) при внос ДДС, с който се облагат стоките и (или) услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, само при положение че тези стоки ще се използват за целите на неговата облагаема по ДДС дейност, т.е. че няма право да приспадне платения по получени доставки ДДС (при вноса), с който се облагат стоките и услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, ако тези стоки вече са били използвани за целите на тази дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Sharpston

Литовски

Дело C-188/09: Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, Съдебно решение от 29 юли 2010 г.

Член 2, параграфи 1 и 2 от Първа директива [ДДС] във връзка с член 2, член 10, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива [ДДС] допуска ли разпоредба като член 111, параграф 2 във връзка с параграф 1 от същия член от [Закона за ДДС от 2004 г.], която предвижда, че данъчнозадължените лица, които извършват продажби за физически лица, които не упражняват икономическа дейност […], временно се лишават от правото на намаляване на размера на дължимия данък със сума, равна на 30 % от размера на платения данък по получени доставки на стоки и услуги, когато не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък?
Може ли „специални[те] мерки“ по смисъла на член 27, параграф 1 от Шеста директива [ДДС], предвид своя характер и своята цел, да се състоят във временно ограничаване на правото на приспадане като предвиденото в член 111, параграф 2 във връзка с параграф 1 от същия член на Закона за ДДС от 2004 г. по отношение на данъчнозадължените лица, които не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък, и евентуално, въвеждането на тези мерки изисква ли да се следва процедурата по член 27, параграфи 2—4 от Шеста директива [ДДС]?
Правото на държавите членки по член 33, параграф 1 от Шеста директива [ДДС] включва ли възможността да се въведе санкция за данъчнозадължените лица, които не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък, състояща се във временното им лишаване от правото на намаляване на размера на дължимия данък със сума, равна на 30 % от размера на платения данък по получени доставки на стоки и услуги, каквато санкция е предвидена в член 111, параграф 2 от Закона за ДДС от 2004 г. във връзка с параграф 1 от същия член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mazak