4.10.02.01.09 - Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица

Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Допускат ли принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, както и членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО, данъчната администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия данък в пълен размер и съответните лихви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Wathelet

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

1) Допускат ли разпоредбите на Шеста директива национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на данък върху добавената стойност може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, когато в допълнение към същите впоследствие е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки?
2) Следва ли принципът на данъчен неутралитет да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация да откаже възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен от дружество, доставчик на услуги, когато упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен за същите услуги, е било отказано на дружествата, получатели на услугите, поради това че са констатирани нередности във фактурите, издадени от дружеството, доставчик на услугите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

1) По силата на принципа на данъчен неутралитет данъчнозадължено лице има ли право в рамките на установения давностен срок да иска възстановяване на погрешно фактуриран и недължим ДДС, когато според националното право доставката, за която е начислен данъкът, е освободена, рискът от загуба на данъчни приходи е отстранен и предвиденият в националния закон режим на корекция на фактурата е неприложим?
2) Общата система на ДДС, както и принципите на неутралност, ефективност и равно третиране противопоставят ли се на отказ на орган по приходите,основан на национална разпоредба, транспонираща чл. 203 от Директива 2006/112, да възстанови на данъчнозадължено лице посочения от него ДДС във фактура, когато този данък поради необлагаемия характер на доставката не е дължим, но е погрешно фактуриран, начислен и платен, при положение че вече с влязъл в сила ревизионен акт, на получателя е отказано правото на данъчен кредит за същата доставка, по съображения че е начислен от доставчика неправомерно?
3) Може ли данъчнозадължено лице да се позове директно на принципите, управляващи общата система на ДДС, и по-конкретно на принципите на данъчен неутралитет и ефективност, за да се противопостави на национална правна уредба или прилагането ѝ от данъчните и съдебните органи, съответно на липсата на такава правна уредба, нарушаващи посочените принципи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Следва ли членове 213, 214 и 273 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че се противопоставят на това данъчната администрация на държава членка, с цел да осигури правилното събиране на ДДС и избягване на данъчните измами, да откаже да предостави идентификационен номер по ДДС на дадено дружество с единствения мотив, че според тази администрация то не притежава материални, технически и финансови средства за упражняване на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на това дружество вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са били прехвърляни скоро след предоставянето на този номер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Латвийски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

Следва ли разпоредбата на член 203 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че начисленият от лицето във фактура ДДС е дължим, независимо от обстоятелството дали са налице основанията за това начисляване (липса на доставка или плащане), както и в смисъл, че контролиращите прилагането на ЗДДС органи не разполагат с правомощия да извършват корекции на начисления от лицето ДДС, предвид национална мярка, определяща възможност за корекция на фактурата само от нейния издател?
Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която на едната страна (получател по фактурата) се отказва право на приспадане на данъчен кредит с ревизионен акт, а на другата страна (издател на фактурата) не се извършва корекция на начисления ДДС отново с ревизионен акт в следните хипотези:
— издателят на фактурата не представя никакви документи при извършената му ревизия,
— издателят на фактурата представя документи в хода на ревизионното производство, но неговите доставчици не представят доказателства или от представените доказателства не се установява действително извършване на доставки на стоки или услуги,
— в ревизионното производство на издателя на фактурите не е извършвана проверка на процесните доставки по веригата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2013 г.

1) Разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 обхваща ли всички хипотези на погрешно начислен ДДС, включително хипотезите, при които фактурата с посочен в нея ДДС е издадена, без да е възникнало данъчно събитие
При положителен отговор, разпоредбите на чл. 203 и чл. 273 от Директива 2006/112 изискват ли държавите членки изрично да регламентират хипотеза на дължимост на ДДС, посочен във фактура, по която не е извършена доставка, или е достатъчно да бъде въведено общото правило по [посочената директива], че платец на данъка е всеки, който го посочи във фактура?
2) По съображение 39 от Директива 2006/112 и за гарантиране точността на приспаданията, разпоредбите на чл. 73, чл. 179 и чл. 203 от Директива 2006/112 изискват ли в хипотеза на посочване на ДДС във фактура, без да е възникнало данъчно събитие, органите по приходите да извършват корекция на данъчната основа и на начисления данък?
3) Могат ли специалните мерки по чл. 395 от Директива 2006/112 да се изразяват в данъчна практика като тази в главното производство, при която за целите на контрола на приспаданията на данъка органите по приходите извършват проверка само на упражнения данъчен кредит, а данъкът по извършените доставки се приема за безусловно дължим само заради това, че е посочен във фактура
При положителен отговор на този въпрос, разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 допуска ли и в кои хипотези, за една и съща доставка, ДДС да се събира веднъж от доставчика поради това, че го е посочил във фактурата, и втори път от получателя на доставката, под формата на отказано право на данъчен кредит?
4) Данъчна практика като тази в главното производство, при която се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка по съображения за „недоказано извършване на доставката“, без да се съобразява вече установената изискуемост и дължимост на данъка от доставчика, при положение че към момента на преценката за възникване на правото на данъчен кредит този ревизионен акт не е изменен или не е възникнало и установено основание за изменението му по предвидения от държавата ред, нарушава ли некумулативния характер на данъка и противоречи ли на принципите на правна сигурност, равно третиране и данъчен неутралитет?
5) Разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, буква а) от Директива 2006/112 допускат ли да се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка, за който са изпълнени всички изисквания по чл. 178 от Директивата, след като с влязъл в сила ревизионен акт на доставчика не е извършена корекция на начисления за тази доставка данък поради „липса на настъпило данъчно събитие“, а данъкът е признат за изискуем и е участвал при определяне на резултата за съответния данъчен период
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че при извършване на ревизията доставчикът не е представил счетоводни документи, а резултатът за периода е установен само по данните в справките-декларации, дневниците за покупки и дневниците за продажби?
6) В зависимост от отговорите по предходните въпроси, разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, б[уква] „а“ от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство неутралитетът на ДДС изисква данъчнозадълженото лице да може да приспадне начисления за доставките данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Физическо лице, което е придобило стоки (гора) за лични нужди и което извършва доставки на стоки, за да компенсира последиците от непреодолима сила (например буря), представлява ли данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, което е задължено да внесе ДДС
С други думи, представлява ли такава доставка на стоки икономическа дейност по смисъла на посочените разпоредби от правото на Съюза?
Съобразена ли е с принципа на пропорционалност нормата, съгласно която лицето, което не се е регистрирало като данъчнозадължено лице по ДДС, може да бъде наказано с глоба в размер на дължимия при нормални обстоятелства данък в зависимост от стойността на доставените стоки, макар че това лице не би било длъжно да внесе данъка дори ако се беше регистрирало?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Латвийски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Допускат ли член 10 ЕО, понастоящем член 4 ДЕС, и членове 2 и 22 от Шеста директива италианска правна норма, съдържаща се в член 3, параграф 2 bis от Декрет-закон № 40/2010, която прегражда възможността за компетентната данъчна юрисдикция да се произнесе по съществуването на твърдяната данъчна претенция, своевременно предявена от администрацията с жалба срещу неблагоприятно решение, и която по този начин предвижда по същество пълен отказ от претендираното задължение за заплащане на ДДС, когато в две съдебни инстанции е прието, че то не съществува, без да има никакво, дори частично плащане на претендираното задължение от страна на данъчнозадълженото лице, което се ползва от този отказ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2012 г.

Дружество, чиито бъдещи съдружници са извършили разходи за инвестиции преди неговото вписване като търговско дружество и преди неговата регистрация за целите на облагането с ДДС, има ли право, след своето вписване и след данъчната регистрация, да приспадне платения по получени доставки ДДС във връзка с направените разходи за инвестиции в облагаемата стопанска дейност на дружеството на основание членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112?
Ако фактурата за направените разходи за инвестиции е издадена на името на съдружниците, а не на името на самото дружество, препятства ли се приспадането на ДДС във връзка с разходите за инвестиции като посочените в първия преюдициален въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав