4.10.02.01.09 - Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица

1) Разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 обхваща ли всички хипотези на погрешно начислен ДДС, включително хипотезите, при които фактурата с посочен в нея ДДС е издадена, без да е възникнало данъчно събитие
При положителен отговор, разпоредбите на чл. 203 и чл. 273 от Директива 2006/112 изискват ли държавите членки изрично да регламентират хипотеза на дължимост на ДДС, посочен във фактура, по която не е извършена доставка, или е достатъчно да бъде въведено общото правило по [посочената директива], че платец на данъка е всеки, който го посочи във фактура?
2) По съображение 39 от Директива 2006/112 и за гарантиране точността на приспаданията, разпоредбите на чл. 73, чл. 179 и чл. 203 от Директива 2006/112 изискват ли в хипотеза на посочване на ДДС във фактура, без да е възникнало данъчно събитие, органите по приходите да извършват корекция на данъчната основа и на начисления данък?
3) Могат ли специалните мерки по чл. 395 от Директива 2006/112 да се изразяват в данъчна практика като тази в главното производство, при която за целите на контрола на приспаданията на данъка органите по приходите извършват проверка само на упражнения данъчен кредит, а данъкът по извършените доставки се приема за безусловно дължим само заради това, че е посочен във фактура
При положителен отговор на този въпрос, разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112 допуска ли и в кои хипотези, за една и съща доставка, ДДС да се събира веднъж от доставчика поради това, че го е посочил във фактурата, и втори път от получателя на доставката, под формата на отказано право на данъчен кредит?
4) Данъчна практика като тази в главното производство, при която се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка по съображения за „недоказано извършване на доставката“, без да се съобразява вече установената изискуемост и дължимост на данъка от доставчика, при положение че към момента на преценката за възникване на правото на данъчен кредит този ревизионен акт не е изменен или не е възникнало и установено основание за изменението му по предвидения от държавата ред, нарушава ли некумулативния характер на данъка и противоречи ли на принципите на правна сигурност, равно третиране и данъчен неутралитет?
5) Разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, буква а) от Директива 2006/112 допускат ли да се отказва правото на данъчен кредит на получател на облагаема доставка, за който са изпълнени всички изисквания по чл. 178 от Директивата, след като с влязъл в сила ревизионен акт на доставчика не е извършена корекция на начисления за тази доставка данък поради „липса на настъпило данъчно събитие“, а данъкът е признат за изискуем и е участвал при определяне на резултата за съответния данъчен период
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че при извършване на ревизията доставчикът не е представил счетоводни документи, а резултатът за периода е установен само по данните в справките-декларации, дневниците за покупки и дневниците за продажби?
6) В зависимост от отговорите по предходните въпроси, разпоредбите на чл. 167 и чл. 168, б[уква] „а“ от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство неутралитетът на ДДС изисква данъчнозадълженото лице да може да приспадне начисления за доставките данък?

Следва ли разпоредбата на член 203 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че начисленият от лицето във фактура ДДС е дължим, независимо от обстоятелството дали са налице основанията за това начисляване (липса на доставка или плащане), както и в смисъл, че контролиращите прилагането на ЗДДС органи не разполагат с правомощия да извършват корекции на начисления от лицето ДДС, предвид национална мярка, определяща възможност за корекция на фактурата само от нейния издател?
Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която на едната страна (получател по фактурата) се отказва право на приспадане на данъчен кредит с ревизионен акт, а на другата страна (издател на фактурата) не се извършва корекция на начисления ДДС отново с ревизионен акт в следните хипотези:
— издателят на фактурата не представя никакви документи при извършената му ревизия,
— издателят на фактурата представя документи в хода на ревизионното производство, но неговите доставчици не представят доказателства или от представените доказателства не се установява действително извършване на доставки на стоки или услуги,
— в ревизионното производство на издателя на фактурите не е извършвана проверка на процесните доставки по веригата?