4.10.02.01.09 - Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица

Следва ли член 203 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че договор за финансов лизинг, след чието сключване не е издадена от страните данъчна фактура, може да се счита за „фактура“ по смисъла на тази разпоредба, и при утвърдителен отговор — кои са данните, които този договор трябва задължително да съдържа, за да се счита за такава фактура?
Освен това релевантно ли е да се анализира дали от посочения договор произтича обективно разпознаваема воля на продавача на стока или доставчика на услуги, че става въпрос за фактура, която може да породи за купувача убеждението, че въз основа на същия договор може да приспадне платения по получената доставка ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Rantos

Словенски

Дело C-146/21: DGRFP Bucureşti, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Допускат ли Директива[та за ДДС] и принципът на данъчна неутралност, при обстоятелства като тези по главното производство, национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която механизмът на обратно начисляване (мерки за опростяване) — императивно предвиден за продажба на стояща маса дървесина — не е приложим за подложено на проверка и регистрирано за целите на ДДС лице след тази проверка, тъй като подложеното на проверка лице не е подало заявление и не се е регистрирало за целите на ДДС преди осъществяването на сделки или към датата на надвишаване на тавана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Pikamae

Румънски

Дело C-714/20: U.I. (Représentant en douane indirect), Съдебно решение от 12 май 2022 г.

Трябва ли член 201 от Директивата [за ДДС], който предвижда, че „[п]ри внос ДДС е дължим от всяко лице или лица, определени или признати като отговорен платец от държавата членка на вноса“, да се тълкува в смисъл, че последната е длъжна да приеме вътрешноправна норма в областта на ДДС при внос (национален данък: [дело, по което е постановено решение на Съда от 14 юли 2013 г., Equoland, C‑272/13), в която изрично се посочват лицата, задължени да извършват съответното плащане?
Трябва ли член 77, параграф 3 от [Митническия кодекс] относно митническите задължения при внос, съгласно който „[п]ри косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник“, да се тълкува в смисъл, че косвеният представител е отговорен не само за митата, но и за ДДС при вноса само поради факта, че „подава митническа декларация“ от свое име?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Capeta

Италиански

Дело C-154/20: Kemwater ProChemie, Съдебно решение от 9 декември 2021 г.

Трябва ли Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че упражняването на правото на приспадане на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) може да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че данъчнозадълженото лице е извършило измама с ДДС или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, на която се основава правото на приспадане, е част от такава измама, когато, в случай че действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, това данъчнозадължено лице не е доказало, че този доставчик е имал качеството „данъчнозадължено лице“, ако с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от посоченото данъчнозадължено лице, липсват необходимите данни, за да се провери, че действителният доставчик е имал такова качество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Pikamae

Чешки

Дело C-358/20: Promexor Trade, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.

Данъчни въпроси

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчна неутралност национални разпоредби, съгласно които държавата членка задължава за неопределено време местно лице да събира и заплаща ДДС на държавата, без обаче съответно да му признава правото на приспадане на ДДС, тъй като номерът му по ДДС е служебно заличен, след като в декларациите по ДДС, подадени за шест последователни месеца/две последователни календарни тримесечия, не са посочени сделки, подлежащи на облагане с ДДС?
Съвместими ли са предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, с национална разпоредба или практика на данъчната администрация, според която, въпреки че държавата членка обикновено допуска юридическо лице при поискване отново да бъде регистрирано за целите на ДДС след служебното заличаване на номера по ДДС, при определени конкретни обстоятелства данъчнозадълженото лице поради чисто формални причини не може да поиска нова регистрация за целите на ДДС, като е длъжно да събира и заплаща ДДС на държавата за неопределено време, без обаче да му бъде съответно признато правото на приспадане на ДДС?
Трябва ли предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат установяването на задължение за данъчнозадълженото лице да събира и плаща ДДС за неопределено време и без да се признава правото на приспадане на ДДС, без данъчният орган да провери в този случай спазването на съществените изисквания, свързани с правото на приспадане на ДДС, и без да е налице измама от страна на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Saugmandsgaard Oe

Румънски

Дело C-281/20: Ferimet, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.

Трябва ли член 168 и съответните други членове от Директива 2006/112 и принципът на данъчна неутралност, който следва от тази директива, както и съответната тълкувателна практика на Съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат приспадане на ДДС от тези търговци, които при механизма за обратно начисляване издават удостоверителен документ (фактура) за извършената от тях сделка по придобиване на стоки, като в посочения документ отразяват фиктивен доставчик, при положение че придобиването безспорно е било осъществено от въпросния търговец, който е използвал закупените материали в своята търговска дейност?
В случай че практика като описаната (която трябва да се счита за известна на съответното лице) може да се квалифицира като измама или злоупотреба за целите на отказа да се признае приспадане на ДДС, необходимо ли е, за да не се признае посоченото приспадане, да се докаже и наличието на данъчно предимство, което е несъвместимо с целите на уредбата на ДДС?
Накрая, ако такова доказване е необходимо, трябва ли данъчното предимство, което би позволило да се откаже признаване на приспадането и което евентуално трябва да се установи в конкретния случай, да се отнася единствено до самото данъчнозадължено лице (приобретател на стоките), или може евентуално да е свързано с други участници в сделката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Pikamae

Испански

Дело C-4/20: ALTI, Съдебно решение от 20 май 2021 г.

Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 [от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс], според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Български

Дело C-935/19: Grupa Warzywna, Съдебно решение от 15 април 2021 г.

Следва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която на данъчнозадълженото лице, което неправилно квалифицира освободена от ДДС сделка като подлежаща на облагане с този данък сделка, се налага санкция в размер на 20 % от сумата, с която е завишен размерът на ДДС, поискан за възстановяване без основание, без да се вземе предвид естеството и тежестта на нередността, която опорочава данъчната декларация, липсата на данни, че тази грешка представлява измама, и липсата на загуба от приходи за държавния бюджет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Pitruzzella

Полски

Дело C-48/20: P. (Cartes de carburant), Съдебно решение от 18 март 2021 г.

Трябва ли член 203 от [Директива 2006/112] и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат прилагането на национална разпоредба като член 108, параграф 1 от [Закона за ДДС] по отношение на фактури с неправилно начислен ДДС, издадени от добросъвестно данъчнозадължено лице, ако:
– действията на данъчнозадълженото лице не са свързани с данъчна измама, а произтичат от неправилно тълкуване на правните разпоредби, възприето от страните по сделката въз основа на застъпваното от данъчните органи тълкуване на тези разпоредби и обичайната практика в тази област към момента на извършването на сделката, съгласно които погрешно се е смятало, че издателят на фактурата извършва доставка на стоки, докато всъщност той доставя освободена от ДДС услуга за финансово посредничество, и
– получателят по фактурата с неправилно начисления ДДС би имал право да изиска да му се възстанови този ДДС и ако сделката правилно беше фактурирана от онова данъчнозадължено лице, което всъщност извършва за получателя доставка на стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Kokott

Полски

Дело C-312/19: Valstybinė mokesčių inspekcija (Договор за съвместна дейност), Съдебно решение от 16 септември 2020 г.

Трябва ли член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело не може да се счита, че физическо лице като жалбоподателя е извършвало „независимо“ разглежданата (икономическа) дейност и то само трябва да плати ДДС за разглежданите доставки, т.е. в смисъл, че като данъчнозадължено лице за целите на член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112, отговорно за изпълнението на разглежданите задължения, следва да се счита съвместната дейност (гражданското дружество) (участниците в съвместната дейност, взети заедно; в разглеждания случай жалбоподателят заедно с неговия съдружник) — която/което съгласно националното законодателство не се счита за данъчнозадължено лице и няма правосубектност — а не само физическо лице като жалбоподателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 193 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело ДДС се дължи поотделно от всеки от участниците (в разглеждания случай жалбоподателят и неговият съдружник) в съвместната дейност — която не се счита за данъчнозадължено лице съгласно националното право и няма правосубектност — върху частта от всяко плащане, което всеки от тях получава (или трябва да получи) като насрещна престация за облагаемите доставки на недвижимо имущество (принадлежащо на всеки от тях)
Трябва ли член 287 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело годишният оборот, посочен в тази разпоредба, се установява, като се вземат предвид всички доходи от съвместната дейност (получени от участниците в съвместната дейност, взети заедно)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Kokott