4.10.02.01.09 - Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица
Задължения на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица
Дело C-613/23: Herdijk, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Допуска ли установеният в правото на Съюза принцип на пропорционалност правна уредба като предвидената в член 36, параграф 4 от [Закона за събиране на публичните вземания], която на практика прекомерно затруднява управителя на юридическо лице, което не е изпълнило или е изпълнило ненадлежно задължението си за уведомяване на [данъчната служба] при неспособност за плащане, да се освободи от отговорността за данъчни задължения на това юридическо лице, включително задължения за данък върху оборота?
За отговора на първия въпрос има ли значение дали управителят е действал добросъвестно, в смисъл че е положил грижата на добър търговец, че е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в злоупотреба или измама е изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/22: Syndyk Masy Upadłości A, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на Решение за изпълнение […] 2019/310 […], разпоредбите на [Директива 2006/112], и по-специално членове 395 и 273, както и принципите на пропорционалност и на неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане) по посочена от [този синдик] банкова сметка?
Трябва ли член 17, параграф 1 („Право на собственост“) от Хартата […] във връзка с член 51, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и национална практика, които при обстоятелствата в настоящия случай изискват да се откаже разрешение на синдика за прехвърляне на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), в резултат на което в тази ДДС сметка се блокират средства, които са собственост на несъстоятелното данъчнозадължено лице, и съответно се възпрепятства изпълнението на задълженията на синдика в производството по несъстоятелност?
Трябва ли принципът на правовата държава по член 2 от [ДЕС] […] и произтичащият от него принцип на правната сигурност, принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и принципът на добра администрация по член 41, параграф 1 от Хартата предвид контекста и целите на Решение [за изпълнение] 2019/310 и Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, която вследствие на отказа да се издаде разрешение на синдика за прехвърлянето на средствата, събрани в ДДС сметката на данъчнозадълженото лице (механизъм на разделно плащане), осуетява постигането на целите на производство по несъстоятелност, което според съда по несъстоятелността е от компетентността на полските съдилища по смисъла на член 3, параграф 1 от [Регламент 2015/848], и съответно довежда до ситуация, при която вследствие на прилагането на неподходяща национална мярка се стига до привилегироването на държавата като кредитор в ущърб на останалите кредитори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-533/22: Adient, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Следва ли разпоредбите на член 44 от Директивата за ДДС и на член 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, което ползва услуги, предоставени от установено в друга държава членка дружество, трябва да се разглежда като притежаващо в последната държава членка постоянен обект с оглед на определянето на мястото на доставка на тези услуги само поради факта, че двете дружества принадлежат към една и съща група и че тези дружества са свързани помежду си с договор за доставка на услуги?
Следва ли член 44 от Директивата за ДДС и член 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, което ползва услуги по обработка, предоставени от установено в друга държава членка дружество, може да се разглежда като притежаващо в последната държава членка постоянен обект с оглед на определянето на мястото на доставка на услуги, при положение, от една страна, че разполага в нея със структура, която участва в доставката на получените в резултат на тези услуги по обработка готови продукти, и от друга страна, че тези сделки по доставка се извършват предимно извън последната държава членка, а извършените в нея сделки се облагат с ДДС?
Следва ли членове 44 и 192а от Директивата за ДДС, както и членове 11 и 53 от Регламент за изпълнение № 282/2011 да се тълкуват в смисъл, че — когато данъчнозадължено по ДДС дружество, установило мястото си на стопанска дейност в държава членка, ползва услуги, предоставени от дружество, установено в друга държава членка — за да се определи постоянният обект на първото дружество в последната държава членка, могат да се вземат предвид техническите и човешките ресурси, чрез които второто дружество осигурява престирането на услуги, или средствата, използвани за свързаните с тази престация административни дейности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/22: Global Ink Trade, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която правните изводи на висшестоящ национален съд обвързват по-нисшестоящите национални съдилища, които са длъжни да мотивират всяко несъобразяване с тези изводи, макар по-нисшестоящите национални съдилища да смятат, че предвид даденото от Съда тълкуване на разпоредба от правото на Съюза посочените изводи не са в съответствие с това право?
Следва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с принципите на данъчна неутралност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на данъчната администрация да отказва на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които са му били доставени, с мотива, че не може да се даде вяра на фактурите за придобиването на тези стоки поради обстоятелства, свидетелстващи, че данъчнозадълженото лице не е положило дължимата грижа, като тези обстоятелства по принцип се преценяват с оглед на циркулярно писмо, публикувано от тази администрация на вниманието на данъчнозадължените лица?
Следва ли Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация, когато възнамерява да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, платен по получени доставки, с мотива, че то е участвало във верижна измама с ДДС, само да установи, че сделката е част от верижно-кръгово фактуриране, без да идентифицира всички участници в извършването на тази измама и съответните им действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-690/22: Shortcut, Определение от 24 май 2023 г.
Могат ли държавите членки да обвързват упражняването на правото на приспадане на ДДС с допълнителни условия относно съдържанието на фактурите извън изискванията на Директива 2006/112/ЕО?
Достатъчно конкретни ли са описания като „услуги по разработване на приложения“ във фактурите, за да позволят упражняване на правото на приспадане на ДДС?
Може ли да бъде отказано правото на приспадане на ДДС само поради формални пропуски във фактурата, когато материалните изисквания за това право са изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-418/22: Cezam, Съдебно решение от 17 май 2023 г.
Трябва ли член 62, точка 2, членове 63, 167, 206, 250 и 273 от Директива 2006/112, както и принципите на пропорционалност и данъчна неутралност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която неизпълнението на задължението за деклариране и внасяне на ДДС в държавния бюджет се наказва с фиксирана глоба, възлизаща на 20 % от размера на ДДС, който би бил дължим преди намаляване с подлежащия на приспадане ДДС?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че данъчнозадълженото лице доброволно или недоброволно е платило изискуемия вследствие на проверката данък, така че да извърши надлежно плащане на данъка и съответно да постигне целта за правилното събиране на същия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/22: A.T.S. 2003, Определение от 9 януари 2023 г.
Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална практика, според която правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано на основание, че данъчнозадълженото лице е организирало икономическата си дейност по начин, водещ до намаляване на разходите му, без наличие на напълно изкуствена конструкция, създадена единствено с цел данъчно предимство?
Какви са условията и доказателствените изисквания за отказ на правото на приспадане на ДДС, по-специално относно необходимостта от установяване на обективни данни за измама или участие в измама с ДДС?
Достатъчно ли е нарушението на национални правила, уреждащи доставките на услуги, за да обоснове отказ на правото на приспадане на ДДС, или е необходимо да се докаже връзка между това нарушение и измамата или участието в измамна схема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/21: Luxury Trust Automobil, Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Трябва ли член 42, буква а) във връзка с член 197, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че определяне на получателя на доставката като лицето — платец на ДДС, e налице и когато във фактурата, в която не е посочен размер на ДДС, е отбелязано „освободена вътреобщностна тристранна операция“?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) Може ли такова отбелязване върху фактурата да бъде надлежно коригирано впоследствие (чрез вписване „вътреобщностна тристранна операция съгласно член 25 от UStG [1994]. Данъчното задължение преминава върху получателя на доставката“)?
б) Необходимо ли е за наличието на надлежно коригиране коригираната фактура да достигне до получателя на фактурата?
в) Има ли коригирането обратно действие към датата на първоначалното фактуриране?
Трябва ли член 219а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали, ако във фактурата (все още) няма определяне на „придобиващ“ като лицето — платец на ДДС, или следва да се прилагат правилата за фактуриране на държавата членка, чиито правила биха се прилагали при евентуално надлежно определяне на „придобиващия“ като лицето — платец на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/21: Finanzamt Österreich (TVA facturée par erreur à des consommateurs finals), Съдебно решение от 8 декември 2022 г.
Дължи ли се данъкът върху добавена стойност от издателя на фактура съгласно член 203 от Директивата за ДДС, когато, както в настоящия случай, няма опасност от загуба на данъчни приходи, тъй като получателите на услугите са крайни потребители, които нямат право да приспадат този данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/21: Direktor na Direktsia “Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika”, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
1) Съвместното тълкуване на чл. 9 от [Конвенцията за ЗФИ] и на разпоредбата на чл. 273 от Директива[та за ДДС] допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2) Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3) Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.