4.10.02.01.08.05 - Корекции на приспаданията

В условията на въведени противоепидемични мерки със закон, включващи налагането на административни мерки за ограничаването на излизането от домовете, придвижването в населените места, ограничаването на контактите с други лица и затварянето на търговските обекти, когато във връзка с тези противоепидемични мерки са удължени сроковете за деклариране и внасяне на данъчните задължения по [ЗКПО] (уреждащ сроковете за деклариране и внасяне на подоходни данъци по националното законодателство), преклузивен срок, като разглеждания в настоящото производство, прави ли практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане на [ДДС] от страна на данъчно задълженото лице по времето на действието на противоепидемичните мерки и в този аспект допускат ли член 184 вр. член 186 от [Директивата за ДДС] разгледани в светлината на принципа на данъчния неутралитет, въведен от Директивата за ДДС, и на равностойност и ефективност, основани на правото на Съюза (решение от 8 май 2008 г. по дело Ecotrade, С‑95/07 и С‑96/07), национална нормативна уредба и практика на данъчната администрация, като разглежданите в настоящото производство?
При разписана възможност в [ЗДДС] за корекция на декларираните данни в справка-декларацията […] по ЗДДС, при фактите от разглежданото от настоящата съдебна инстанция дело, допустима ли е съгласно член 184 вр. член 186 от Директивата за ДДС, практика на данъчния орган, съгласно която се отказва правото на приспадане на ДДС на задълженото лице, поради това, че ДДС е деклариран с коригираща декларация, подадена за корекция на данните за последния данъчен период от въведения преклузивен (дванадесет месечен) срок за ползване на правото на приспадане на ДДС за доставките, получени от задълженото лице преди датата на регистрацията му по ЗДДС, при условие че сделките не са укрити, данни за осъществяването им са налични в счетоводството на жалбоподателя, данъчната администрация е разполагала с необходимата информация, а и няма данни бюджетът да е увреден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Szpunar

Български

Дело C-243/23: Drebers, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Изключват ли членове 187 и 189 от [Директивата за ДДС] правна уредба като разглежданата в главното производство (а именно член 48, параграф 2 и член 49 от [Кодекса за ДДС] във връзка с член 9 от [Кралски указ № 3]), съгласно която удълженият период на корекция (от 15 години) се прилага в случай на работи по преобразуване на съществуваща сграда само ако след приключване на работите по преобразуването, с оглед на установените в националното право критерии на националното право, е налице „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, въпреки че икономическият експлоатационен срок на дадена основно ремонтирана сграда (която обаче въз основата на установените в националното право административни критерии не може да бъде квалифицирана като „нова сграда“ по смисъла на член 12) е идентичен с икономическия експлоатационен срок на нова сграда, който е значително по-дълъг от предвидения в посочения член 187 от [Директивата за ДДС] срок от пет години, което по-специално става ясно, ако бъде отчетен фактът, че извършените работи се амортизират за период от 33 години, като това е амортизационният срок за нови сгради?
Проявява ли директен ефект член 187 от [Директивата за ДДС], вследствие на което данъчнозадължено лице, което е извършило работи по сграда, без в резултат на тези работи преобразуваната сграда да се квалифицира въз основа на установените в националното право критерии като „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, но при положение че икономическият експлоатационен срок на тези работи е идентичен с икономическия експлоатационен срок на съответни нови сгради, за които се прилага 15‑годишен период на корекция, да може да се позове на прилагането на 15‑годишния период на корекция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Collins

Нидерландски

Дело C-127/22: Balgarska telekomunikatsionna kompania, Съдебно решение от 4 май 2023 г.

1) Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано като отписване на активи или материални запаси от счетоводния баланс на данъчнозадължено лице, поради това че вече не се очаква те да носят икономическа изгода — например, защото са изхабени, дефектни, непригодни или не могат да бъдат реализирани по тяхното предназначение, представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по [ДДС] и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били продадени [в рамките на] облагаема доставка?
2) Следва ли чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки, разбирано [както е посочено в първия въпрос], представлява промяна във факторите, използвани за определяне на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък при закупуването на стоките, която е настъпила след изготвянето на справка-декларацията по [ДДС] и която поради това създава задължение за извършване на корекция на това приспадане, ако бракуваните стоки впоследствие са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено?
3) При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е положителен, следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че бракуването на стоки при горните обстоятелства представлява надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ, при което не възниква задължение да се прави корекция на ползвания данъчен кредит за ДДС, платен при закупуването на стоките?
4) Следва ли чл. 185, ал. 2 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не трябва да се прави корекция на ползвания ДДС кредит при надлежно доказано или потвърдено унищожаване или погиване на вещ само когато унищожаването или погиването е причинено от събития извън контрола на данъчнозадълженото лице и тези събития не са могли да бъдат предвидени и предотвратени от последното?
5) При условие че отговорът на първия и/или втория въпрос е отрицателен, чл. 185, ал. 1 от Директива[та за ДДС] допуска ли национална правна уредба като тази на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС [в предишната редакция] и чл. 79, ал. 1 от ЗДДС […], която предвижда изискване за корекция на ползван ДДС кредит при бракуването на стоки, дори когато впоследствие последните са били продадени като облагаема доставка […] или са били унищожени или изхвърлени и това е надлежно доказано или потвърдено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Capeta

Български

Дело C-194/21: Staatssecretaris van Financiën (Forclusion du droit à déduction), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Трябва ли членове 184 и 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което при придобиването на стока или услуга не е приспаднало в рамките на действащия по националното право преклузивен срок начисления му ДДС в съответствие с предвиденото използване на стоката или услугата за облагаеми сделки, има право чрез корекция — при последващо използване за първи път на тази стока или услуга — да извърши това приспадане, ако действителното използване към момента на корекцията не се различава от предвиденото използване?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че неизвършването на първоначалното приспадане не е свързано с измама или злоупотреба с право и че не са установени вреди за публичните финанси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Capeta

Нидерландски

Дело C-56/21: ARVI ir ko, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Съвместима ли е с тълкуването на членове 135 и 137 от Директивата [за ДДС] и с принципите на данъчна неутралност и на ефективност национална правна уредба, съгласно която задълженото по ДДС лице може да избере да начисли ДДС [при доставката на] освободен от облагане с ДДС недвижим имот само ако имотът се прехвърля на данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС към момента на сключване на сделката?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съобразено ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност тълкуване на разпоредбите от националното право в смисъл, че доставчикът на недвижим имот трябва да коригира приспаднатия ДДС, начислен при придобиването на прехвърляния недвижим имот, когато е избрал да начисли ДДС по отношение на доставката на недвижимия имот и националните изисквания не позволяват такъв избор поради едно-единствено обстоятелство, а именно че купувачът не е регистриран за целите на ДДС?
Съобразена ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципа на неутралност на ДДС административна практика, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство доставчикът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия във връзка с придобиването/изграждането на недвижимия имот ДДС по получени доставки, тъй като сделката за продажба на този имот се счита за освободена от ДДС доставка на недвижим имот поради липсата на право на избор за начисляване на ДДС (понеже към момента на сключване на сделката купувачът не разполага с идентификационен номер по ДДС), въпреки че към момента на сключване на сделката купувачът на недвижимия имот вече бил е подал заявление за регистрация за целите на ДДС и един месец след сключването на сделката е регистриран за целите на ДДС
В такъв случай от значение ли е да се определи дали купувачът на недвижимия имот, който е регистриран за целите на ДДС след сделката, действително е използвал придобития имот за подлежащи на облагане с ДДС дейности и няма данни за измама или злоупотреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Литовски

Дело C-627/21: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu и Direcţia Generală Regională a Finanţelor Pub…, Определение от 2 май 2022 г.

Допустимо ли е правото на приспадане на ДДС да бъде ограничено единствено поради липса на валидна идентификация по ДДС, когато материалните условия за това право са изпълнени?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която предвижда автоматична и необорима презумпция за използване на стоките извън икономическата дейност само въз основа на липсата на валидна ДДС идентификация, и задължава данъчнозадълженото лице да извърши отрицателна корекция, без да му предоставя възможност да докаже изпълнение на материалните условия за приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Ришар дьо ла Тур

Румънски

Дело C-182/20: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Suceava и др., Съдебно решение от 3 юни 2021 г.

При обстоятелства като разглежданите в главното производство недопустима ли е съгласно Директивата за ДДС и принципите на данъчна неутралност, на правото на приспадане на ДДС и на данъчна сигурност национална правна уредба, която с откриването за икономическия оператор на производство по несъстоятелност автоматично и без допълнителни проверки изисква корекция на ДДС, като не допуска приспадане на ДДС за извършени преди обявяването на несъстоятелността облагаеми сделки и задължава икономическия оператор да заплати подлежащия на приспадане ДДС
При обстоятелства като разглежданите в главното производство недопустими ли са съгласно принципа на пропорционалност подобни норми на националното право, като се имат предвид икономическите последици за икономическия оператор и окончателният характер на подобна корекция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Предстои добавяне

Румънски

Дело C-248/20: Skellefteå Industrihus, Определение от 18 май 2021 г.

1. Придобива ли се и запазва ли се правото на приспадане на ДДС, когато планираната икономическа дейност не е осъществена и не са реализирани облагаеми сделки?
2. Допуска ли Директива 2006/112/ЕО национална правна уредба, която предвижда незабавно възстановяване на целия размер на приспаднатия ДДС с лихви при отказ от планиран проект без реализирана облагаема дейност?
3. В каква степен държавите членки могат да определят правилата за корекция на приспаднатия ДДС и какви са границите на тяхната свобода съгласно членове 184—187 и 192 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Определения

Saugmandsgaard Oe

Шведски

Дело C-787/18: Sögård Fastigheter, Съдебно решение от 26 ноември 2020 г.

Съществува ли пречка — ако съгласно правилата, приети от държава членка на основание член 188, параграф 2 от Директивата за ДДС, продавач на имот не е коригирал приспадане на платен по получени доставки данък, тъй като купувачът възнамерява да използва имота единствено за сделки, пораждащи право на приспадане — купувачът да бъде задължен, в случай че периодът на корекция продължава да тече, да извърши корекция на приспадането в последващ момент, когато на свой ред прехвърли имота на трето лице, което не възнамерява да го използва за такива сделки?
Би ли бил различен отговорът на първия въпрос, ако първото посочено в него прехвърляне представлява прехвърляне на активи по смисъла на член 19 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Pitruzzella

Шведски

Дело C-791/18: Stichting Schoonzicht, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.

Допускат ли членове 184—187 от [Директивата за ДДС] национален режим за корекция в случаите на дълготрайни активи, който предвижда корекцията да се разпределя за период от няколко години, като в годината на първото използване, която същевременно е първата година за корекция, цялата сума на първоначалното приспадане на данъка за този дълготраен актив трябва да се коригира наведнъж, ако при първото използване се установи, че първоначалното приспадане на данъка не съответства на приспадането, на което данъчнозадълженото лице има право въз основа на действителното използване на дълготрайния актив?
Трябва ли член 189, буква б) или буква в) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че посочената в първия въпрос корекция на първоначалното приспадане на данъка, която се прави наведнъж в първата година от периода за корекция, представлява мярка, която Нидерландия може да вземе за целите на прилагането на член 187 от [Директивата за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Bobek