4.10.02.01.08.05 - Корекции на приспаданията

Трябва ли данъчнозадължено лице, което създава дълготраен актив за използването му за облагаеми сделки с право на приспадане (в случая строежа на сграда за кафене), да коригира сумата за приспадане съгласно член 185, параграф 1 и член 187 от Директивата [за ДДС], когато преустанови доставките, даващи право на приспадане (в случая стопанисването на кафенето), и от този момент насетне дълготрайният актив не се използва в частта, съответстваща на извършваните преди това облагаеми сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Hogan

Немски

Дело C-684/18: World Comm Trading Gfz, Съдебно решение от 28 май 2020 г.

Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че националните данъчни органи могат да наложат на данъчнозадължено лице корекция на първоначално определената сума на ДДС за приспадане, когато след като е получило намаления за вътрешни доставки на стоки, тези органи счетат, че първоначално определената сума на ДДС за приспадане надвишава тази, на която това данъчнозадължено лице е имало право?
Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че корекцията на първоначално определената сума на ДДС за приспадане е задължителна по отношение на установено в държава членка данъчнозадължено лице дори когато неговият доставчик е преустановил дейността си в тази държава членка и поради това последният вече не може да изисква възстановяването на част от внесения от него ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Румънски

Дело C-201/18: Mydibel, Съдебно решение от 27 март 2019 г.

Трябва ли членове 14, 15, 168, 184, 185, 187 и 188 от Директива 2006/112 да се тълкуват и прилагат в смисъл, че следва или не следва да има ревизия/корекция на ДДС, приспаднат първоначално правилно, върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, когато последният е станал предмет на сделка sale and lease back (продажба и обратен лизинг), като се има предвид, че:
– сделката sale and lease back обхваща заедно и едновременно учредяването от данъчнозадълженото лице на право на дългосрочно ползване (т.е. вещно право с временен характер) в полза на две финансови институции и сключването на договор за лизинг между тези институции и посоченото лице,
– посочената сделка sale and lease back представлява чисто финансова операция за увеличаване на ликвидните средства на данъчнозадълженото лице,
– сделката sale and lease back (продажба и обратен лизинг) не е облагаема с ДДС,
– недвижимият имот, придобит като дълготраен актив, остава във владение на данъчнозадълженото лице и е използван непрекъснато и трайно за облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице, както преди, така и след сделката?
Съобразено ли е с принципа на неутралитет на ДДС и/или с принципа на равно третиране тълкуването и прилагането на посочените по-горе разпоредби, водещи до ревизия/корекция на първоначално приспаднатия ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Pitruzzella

Френски

Дело C-140/17: Gmina Ryjewo, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Следва ли членове 167, 168 и 184 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципът на неутралитет на ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат публичноправен субект да се ползва от право на корекция на приспадането на ДДС, платен върху недвижим имот, придобит като дълготраен актив, в случай като разглеждания в главното производство, когато, от една страна, към момента на придобиването този актив, който поради естеството си може да се използва както за облагаеми, така и за необлагаеми дейности, е използван първоначално за необлагаеми дейности, а от друга страна, публичноправният субект не е изразил изрично намерението си да използва актива за облагаема дейност, но и не е изключил използването му с такава цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Полски

Дело C-364/17: Varna Holideis, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.

Разпоредбата на чл. 90, пар. 1 и чл. 185, пар. 1 от Директива за ДДС трябва ли да се тълкуват в смисъл, че изискват извършването на корекция на ползвания за доставка данъчен кредит и в случаите, като този в главното производство, в който с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност на сделката, във връзка е която е упражнено правото на приспадане или в контекста на дефиницията по чл. 14, пар. 1 от Директива за ДДС за тези случаи следва да се приеме, че не е налице доставка и изначално не е настъпила изискуемостта на данъка?
Разпоредбите на чл. 185, пар. 1 и пар. 2 от Директива за ДДС следва ли да се тълкуват в смисъл, че при липса на национална уредба за извършване на корекция на ползван данъчен кредит в случай на установена със съдебно решение нищожност на сделката, се допуска корекцията да се извърши директно на основание чл. 90, пар. 1 от Директивата [за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Български

Дело C-532/16: SEB bankas, Съдебно решение от 11 април 2018 г.

Следва ли членове 184—186 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство механизмът за корекция на приспадането, предвиден в тази директива, е неприложим, в случай че изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане на данъка върху добавената стойност, тъй като въпросната сделка е освободена сделка за доставка на земя?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че: 1) при закупуването на поземлени имоти първоначално е приспаднат ДДС поради практиката на данъчната администрация, съгласно която въпросната доставка неправилно се счита за доставка на земя за строеж, подлежаща на облагане с ДДС по смисъла на член 12, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, и/или (2) след първоначално извършеното от купувача приспадане доставчикът на земята му е издал кредитно известие по ДДС, с което се коригира посоченият (вписан) размер на ДДС в първоначалната фактура?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство членове 184 и/или 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато изобщо не е следвало да се извършва първоначално приспадане — тъй като въпросната сделка е освободена от ДДС — трябва да се приеме, че задължението на данъчнозадълженото лице да коригира приспадането е възникнало незабавно или едва когато е станало ясно, че не е следвало да се извършва първоначално приспадане?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли при обстоятелства като разглежданите в главното производство Директивата за ДДС, и по-специално членове 179, 184—186 и 250 от нея, да се тълкуват в смисъл, че коригираните суми на подлежащия на приспадане ДДС по получени доставки трябва да се приспаднат през данъчния период, в който е възникнало задължението и/или правото на данъчнозадълженото лице да коригира първоначалното приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Bobek

Литовски

Дело C-672/16: IMOFLORESMIRA – INVESTIMENTOS IMOBILIÁRIOS, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.

Съвместима ли е с членове 167, 168, 184, 185 и 187 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., при положение че недвижим имот, макар и да е незает за период от две и повече години, продължава да се намира в гражданския оборот, т.е. наличен е на пазара за отдаване под наем и за предоставяне на услуги от типа „офис център“ след доказване на намерението на съответния собственик да го отдаде под наем и да начисли ДДС върху сделката, като положи необходимите усилия за осъществяване на намерението си, квалификацията „липса на ефективно използване на недвижимия имот за нуждите на предприятието“ и/или „липса на ефективно използване на недвижимия имот за облагаеми сделки“ по смисъла на разпоредбата на член 26, параграф 1 от [CIVA] и член 10, параграф 1, буква b) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., в предишните си редакции, и вследствие на това да се приеме, че първоначалното приспадане трябва да бъде предмет на корекция, тъй като надвишава това, на което данъчнозадълженото лице е имало право?
При утвърдителен отговор може ли в светлината на правилното тълкуване на членове 137, 167, 168, 184, 185 и 187 от [Директивата за ДДС] да бъде наложена такава еднократна корекция за целия неизтекъл период, както предвижда португалското законодателство в член 10, параграф 1, букви b) и c) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., в предишната му редакция, в случаите когато недвижимият имот е незает за повече от две години, но продължава да се намира в гражданския оборот за отдаване под наем (с възможност за отказ) и/или (облагаемо) предоставяне на услуги и е налице намерение за използването на недвижимия имот през следващите години за облагаеми дейности, предоставящи право на приспадане?
Съвместимо ли е с разпоредбата на членове 137, 167, 168 и 184 от [Директивата за ДДС] прилагането на член 2, параграф 2, буква c) във връзка с член 10, параграф 1, буква b) от режима на отказ от освобождаване от ДДС при сделки с недвижими имоти, одобрен с Декрет-закон № 21/2007 от 29 януари 2007 г., при положение че води до невъзможност за данъчнозадълженото лице да се откаже от освобождаване от ДДС при сключването на нови договори за наем след извършването на еднократна корекция по ДДС и компрометира режима на приспадане след изтичането на периода на корекция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Mengozzi

Португалски

Дело C-396/16: T – 2, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.

Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане на ДДС по получени доставки съгласно член 185, параграф 1 от Директивата за ДДС, или да се счита за различна ситуация, при която определената сума за приспадане е по-малка или по-голяма от тази, на която данъчнозадълженото лице има право съгласно член 184 от Директивата за ДДС?
Трябва ли намалението на задълженията съгласно одобрен с влязло в сила решение предпазен конкордат, което е предмет на главното производство, да се счита за (частично) неизвършване на плащане съгласно член 185, параграф 2, първа алинея от Директивата за ДДС?
Трябва ли държавата членка, като взема предвид изискванията за яснота и правна сигурност, наложени от законодателя на Съюза, и разпоредбата на член 186 от Директивата за ДДС, с цел да изиска корекция на приспадането, когато не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане съгласно член 185, параграф 2, [втора] алинея от тази директива, да предвиди конкретно в националната си правна уредба хипотезите за неизвършено плащане, дори да включи в правната си уредба одобрен и влязъл в сила предпазен конкордат (в случай че той влиза в понятието за неизвършено плащане)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Saugmandsgaard Oe

Словенски

Дело C-229/15: Mateusiak, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.

Трябва ли член 18, буква в) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след изтичането на периода на корекция по член 187 от Директивата дълготрайните активи на данъчнозадълженото лице, във връзка с придобиването на които то е приспаднало ДДС, не следва нито да се облагат, нито да се включват в ликвидационния опис при преустановяване на дейността му, тъй като е изтекъл нормативно определеният срок за корекция на начисления данък във връзка с придобиването им, който произтича от заложения срок на изхабяване на тези активи в хода на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, или напротив, трябва да се тълкува в смисъл, че независимо от периода на корекция дълготрайните активи подлежат на облагане при преустановяване на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Полски

Дело C-186/15: Kreissparkasse Wiedenbrück, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.

Длъжни ли са държавите членки да приложат правилото за закръгляване по член 175, параграф 1 от Директива 2006/112, когато подлежащата на приспадане част се изчислява съгласно един от специалните методи, предвидени в член 173, параграф 2, букви а), б), в) или г) от тази директива?
Длъжни ли са държавите членки да приложат правилото за закръгляване по член 175, параграф 1 от Директива 2006/112 в случай на корекция на приспаднатия данък съгласно член 184 и сл. от Директива 2006/112, когато подлежащата на приспадане част по смисъла на член 175, параграф 1 от Директивата се изчислява съгласно един от специалните методи, предвидени в член 173, параграф 2, букви а), б), в) или г) от тази директива или съгласно член 17, параграф 5, трета алинея, букви а), б), в) или г) от [посочената директива]?
Длъжни ли са държавите членки да коригират приспаданията съгласно член 184 и сл. от Директива 2006/112, прилагайки правилото за закръгляване (втори въпрос) по такъв начин, че подлежащата на корекция приспадната сума да се закръгли към по-горния или по-долния цял процент в полза на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Bot