4.10.02.01.08.05 - Корекции на приспаданията

1) Съдът на Европейския съюз приема, че член 17, параграф 5, трета алинея от [Шеста директива] позволява на държавите членки да предвидят, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки във връзка с определена доставка като строителството на сграда със смесено предназначение, се прилага с предимство критерий за разпределяне, различен от посочения в член 19, параграф 1 от тази директива критерий, основан на оборота, при условие че избраният метод гарантира по-точно определяне на посочената подлежаща на приспадане част (решение от 8 ноември 2012 г., BLC Baumarkt, C‑511/10, EU:C:2012:689).
a) При придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение трябва ли — с цел по-точно определяне на подлежащата на приспадане част от данъка — получените доставки, чиято цена спада към разходите за придобиване или производство, да се категоризират първо според вида на доставките, за чието извършване се използват (облагаеми или освободени), а само данъкът по останалите след тази категоризация доставки да се разпределя според критерий за площта или оборота?
б) Принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение от 8 ноември 2012 г., BLC Baumarkt (C‑511/10, EU:C:2012:689), и отговорът на предходния въпрос важат ли и за данъка по получени доставки във връзка с използването, обслужването или поддръжката на сграда със смесено предназначение?
2) Трябва ли член 20 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба корекция на първоначално приспаднатата сума следва да се прилага и в хипотезата, при която данъчнозадълженото лице е определило подлежащата на приспадане част на данъка по получени доставки във връзка със строителството на сграда със смесено предназначение по метода на оборота, който е предвиден в член 19, параграф 1 от тази директива и е допустим съгласно националното право, но впоследствие в периода на корекция държавата членка е предвидила да се прилага с предимство друг критерий за разпределение?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания пречка ли са за прилагането на член 20 от [Шеста директива], когато за случаи като описания по-горе държавата членка нито изрично е предвидила да се коригира приспаднатата сума, нито е приела преходна уредба, а Bundesfinanzhof [(Федерален финансов съд)] е признал по принцип за подходящ метода [на оборота], приложен от данъчнозадълженото лице при определянето на подлежащата на приспадане част от данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mengozzi

Немски

Дело C-500/13: Gmina Międzyzdroje, Определение от 5 юни 2014 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни активи — Недвижими имоти — Корекция на приспаданията — Национално законодателство, което предвижда 10-годишен период на корекция“ По дело C‑500/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) с акт от 25 юни 2013 г., постъпил в Съда на 16 септември 2013 г., в рамките на производство по дело Gmina Międzyzdroje срещу Minister Finansów, СЪДЪТ (девети състав), състоящ се от: M. Safjan, председател на състав, A. Prechal (докладчик) и K. Jürimäe, съдии, генерален адвокат: P. Cruz Villalón, секретар: A. Calot Escobar, като има предвид становищата, представени: — за Gmina Międzyzdroje, от K. Wojtowicz, M. Konieczny и M. Janicki, данъчни съветници, — за Minister Finansów, от T. Tratkiewicz и J. Kaute, в качеството на представители, — за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, — за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител, — за правителството на Обединеното кралство, от V. Kaye, в качеството на представител, подпомагана от R. Hill, barrister, — за Европейската комисия, от J. Hottiaux и L. Lozano Palacios, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, на основание член 99 от Процедурния правилник на Съда да се произнесе с мотивирано определение, постанови настоящото Определение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 167, 187 и 189 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Определения

Cruz Villalon

Полски

Дело C-107/13: FIRIN, Съдебно решение от 13 март 2014 г.

Следва ли в случаите като този в главното производство, при които е приспаднато веднага и ефективно ДДС, свързано със заплатен аванс срещу бъдеща и ясно идентифицирана облагаема доставка на стоки, взаимосвързаното тълкуване на разпоредбите на член 168, буква а) във връзка с член 65, член 90, параграф 1 и член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 да обуслови извод, че правото на приспадане не трябва да се признава към момента на упражняването му с оглед на неизпълнението по обективни и/или субективни причини на главната престация съобразно условията на доставката?
Следва ли в резултат от това взаимосвързано тълкуване и при съобразяване на принципа за неутралността на ДДС изводът, че има (съответно няма) значение в тази ситуация обективната възможност на доставчика за корекция на фактурираните ДДС и/или основа по фактурата по реда на националния закон и как такава корекция би повлияла върху отказа да се признае първоначалното приспадане?
Позволява ли тълкуването на разпоредбите на член 205 във връзка с член 168, буква а) и член 193 с оглед и на съображение 44 от Директива 2006/112 на държавите членки да отрекат приспадане на ДДС на получател на доставка чрез използване само на критерии, приети от самите тях в националния закон, според които се определя задължение за различен от платеца на данъка субект и при положение че в такъв случай крайният данъчен резултат би бил различен от резултата, при който определените от държавата членка правила биха били спазени стриктно?
В случай че отговорът на третия въпрос е положителен, при прилагането на член 205 от Директива 2006/112, допустимо и съвместимо ли е с принципите на ефективност и пропорционалност национално законодателство като разглежданото в главното производство, което въвежда солидарна отговорност за ДДС чрез ползването на презумпции, чиито предпоставки представляват не наличие на пряко установими обективни факти, а формулиране на правни институти на гражданското право, споровете по повод на които се решават окончателно по друг процесуален ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Дело C-622/11: Pactor Vastgoed, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.

Допуска ли Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година, в случай че първоначално приспаднатият ДДС бъде коригиран съгласно член 20 от тази директива така, че в резултат на това коригиране приспаднатата сума следва да бъде напълно или частично възстановена, посочената сума да бъде събрана от лице, различно от извършилото първоначалното приспадане данъчнозадължено лице, и по-специално — както е предвидено в член 12а от нидерландския Закон от 1968 г. — от лицето, на което данъчнозадълженото лице е доставило определена вещ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wathelet

Нидерландски

Дело C-78/12: Evita-K, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Дело C-572/11: Menidzherski biznes reshenia, Определение от 4 юли 2013 г.

Възможно ли е да се откаже право на приспадане на ДДС, посочен във фактура, когато доставките, за които се отнася фактурата, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен с плащането на данъка от издателя?
Допустимо ли е принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания да изискват признаване на право на приспадане при липса на реална облагаема сделка?
Какви са задълженията на националния съд относно доказателствената преценка при разглеждане на право на приспадане на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Определения

Mengozzi

Дело C-257/11: Gran Via Moineşti, Съдебно решение от 29 ноември 2012 г.

Може ли придобиването на подлежащи на разрушаване сгради заедно с терена, върху който са построени, с цел изграждане на жилищен комплекс върху посочения терен от регистрирано по ДДС търговско дружество да съставлява подготвителна дейност под формата на инвестиционен разход за изграждане на жилищния комплекс, която дава право на приспадане на ДДС за закупуването на тези сгради предвид членове 167 и 168 от Директива 2006/112?
Поражда ли разрушаването на подлежащите на такова унищожаване постройки, закупени заедно с терена, върху който те са построени, с цел изграждане върху този терен на жилищен комплекс, задължение за корекция на свързания със закупуването на постройките ДДС от гледна точка на разпоредбите на член 185, втора алинея от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Bot

Румънски

Дело C-550/11: PIGI, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

1) В кои случаи следва да се приема, че е налице хипотезата на надлежно доказана или потвърдена кражба по смисъла на член 185, параграф 2 от [Директивата], и за изпълнение на същата необходимо ли е да бъде установена самоличността на извършителя [на кражбата], както и последният да бъде осъден с влязла в сила присъда?
2) В зависимост от отговора по първия въпрос, хипотеза като тази в главното производство — наличие на досъдебно производство за кражба, образувано срещу неизвестен извършител, което обстоятелство не се оспорва от органите по приходите и въз основа на което е прието, че е налице липса, попада ли в обхвата на понятието надлежно доказана и документирана кражба по смисъла на член 185, параграф 2 от [Директивата]?
3) Допустима ли е от гледна точка на член 185, параграф 2 от [Директивата] национална правна уредба като тази по член 79, алинея 3 и член 80, алинея 2 от ЗДДС, както и на данъчна практика като тази в главното производство, според която задължително се извършва корекция на приспаднатия данък при придобиването на стоки, станали впоследствие обект на кражба, при положение че Държавата не се е възползвала от предоставената възможност да предвиди изрично корекции на приспаданията в случай на кражба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott