4.10.02.01.00 - Общи положения

Трябва ли член 18, буква в) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след изтичането на периода на корекция по член 187 от Директивата дълготрайните активи на данъчнозадълженото лице, във връзка с придобиването на които то е приспаднало ДДС, не следва нито да се облагат, нито да се включват в ликвидационния опис при преустановяване на дейността му, тъй като е изтекъл нормативно определеният срок за корекция на начисления данък във връзка с придобиването им, който произтича от заложения срок на изхабяване на тези активи в хода на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, или напротив, трябва да се тълкува в смисъл, че независимо от периода на корекция дълготрайните активи подлежат на облагане при преустановяване на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Kokott

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Полски

Дело C-131/13: Schoenimport “Italmoda” Mariano Previti, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Следва ли националните административни и съдебни органи съгласно правото на Съюза да откажат освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка, както и приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които след това са изпратени в друга държава членка, или възстановяване на ДДС, което следва от прилагането на член 28б, част А, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, когато въз основа на обективни данни е установено, че във връзка със съответните стоки е извършена измама с ДДС и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в нея, а националното право не предвижда в такива случаи възможност да се откаже освобождаване, приспадане или възстановяване?
Трябва ли да се откаже данъчно освобождаване, приспадане или възстановяване и в случаите, когато измамата с ДДС е извършена в друга държава членка (различна от държавата членка, от която са изпратени стоките) и данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за тази измама, докато в държавата членка на изпращане е изпълнило всички (формални) изисквания на националното право във връзка с данъчното освобождаване, приспадане или възстановяване и винаги е представяло на данъчните органи на тази държава членка всички необходими данни за стоките, изпращането и купувачите в държавата членка по местоназначение на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Нидерландски

Дело C-249/12: Tulică и Plavoşin, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.

Следва ли членове 73 и 78 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че когато цената на дадена стока е определена от страните, без изобщо да се споменава ДДС и доставчикът на тази стока е лицето — платец на ДДС за обложената сделка, трябва да се счита, че уговорената цена е цена с вече включен ДДС, или пък трябва да се приеме, че това е цената без ДДС, която трябва да се завиши с този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Wathelet

Румънски

Дело C-125/12: Promociones y Construcciones BJ 200, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.

Следва ли член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] на Съвета, съгласно който „[д]ържавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки: […] ж) доставката на недвижими вещи, продадени от длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение при процедура за публична продан“ — когато съдебното производство е колективно производство по обявяване в несъстоятелност, открито с обявяването на неплатежоспособността на посочения длъжник, — да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася само до прехвърлянията, свързани стриктно с ликвидационното естество на производството или с ликвидационната фаза, в която се намира това производство, така че отчуждаването на такъв имот трябва да се осъществи вследствие на цялостното осребряване на имуществото на длъжника, или, след като производството по несъстоятелност може, освен други възможности, да доведе и до ликвидацията на неплатежоспособното дружество, тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че тя се отнася до всяко прехвърляне на недвижими имоти, извършено от обявения за неплатежоспособен длъжник в хода на цялото производство по несъстоятелност?
Следва ли член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] на Съвета да се тълкува в смисъл, че „процедура[та] за публична продан“, на която той се позовава, включва колективно съдебно производство по обявяване в несъстоятелност, в което — извън фазата на задължително осребряване на имуществото на длъжника и единствено по съображения за целесъобразност, е осъществена доброволна продажба на един или повече от неговите имоти, или, напротив, в смисъл, че той се отнася само до процедурите за принудително изпълнение, предназначени за осребряване на имуществото на длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение?
В последния случай, ако член 199, параграф 1, буква ж) от Директива [2006/112] се отнася стриктно до производства за принудително изпълнение, предназначени за осребряване на имуществото на длъжник, срещу когото е произнесено съдебно решение за изпълнение, може ли същата тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че тя изключва прилагането на механизма на обратно начисляване по отношение на данъчнозадълженото по ДДС лице във всички случаи на прехвърляне на недвижим имот от страна на длъжник, който е обявен за неплатежоспособен, по причини, свързани с целесъобразност, в интерес на масата на кредиторите и извън производството по общо осребряване на неговото имущество, така че това да доведе до неприлагането на национален закон, който разширява материалното приложно поле на член 199, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 с хипотези, които не са предвидени в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Wathelet

Испански

Дело C-310/11: Grattan, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.

По отношение на периода преди 1 януари 1978 г. има ли данъчнозадължено лице правото по силата на непосредственото действие на член 8, буква a) от [Втора директива] и/или на принципите на данъчен неутралитет и равно третиране да третира a posteriori данъчната основа на доставка на стоки като намалена, когато след датата на тази доставка на стоки нейният получател получава от доставчика кредит, който той избира да приеме или като плащане в пари, или като кредит срещу дължими към доставчика суми във връзка с вече доставени на получателя стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Английски

Дело C-525/11: Mednis, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

Позволява ли член 183 от Директива 2006/112/ЕО на държава членка, без да провежда специално разглеждане и единствено въз основа на математически изчисления, да откаже възстановяването на частта от надвзетия ДДС, която надвишава 18 % (общата ставка на ДДС) от общата стойност на облагаемите сделки, осъществени през съответните месечни данъчни периоди, докато националната данъчна администрация не получи годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице по ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Bot

Латвийски

Дело C-44/11: Deutsche Bank, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Услуга по управление на активи — ценни книжа, като разглежданата в спора по главното производство, а именно извършвана срещу възнаграждение дейност, при която данъчнозадълженото лице взима самостоятелно решение дали да закупи и продаде ценни книжа и изпълнява това решение с покупката и продажбата на ценните книжа, състои ли се от отделни доставки или представлява една-единствена икономическа доставка?
Член 135, параграф 1, буква е) или ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва ли да се тълкува в смисъл, че управление на активи — ценни книжа, като разглежданото в главното производство, е освободено от данък върху добавената стойност съгласно тази разпоредба?
Член 56, параграф 1, буква д) от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че се прилага само към посочените в член 135, параграф 1, букви а)—ж) от същата директива услуги, или включва и услугите по управление на активи — ценни книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Sharpston

Немски

Дело C-33/11: A, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Следва ли член 15, параграф 6 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че понятието „авиокомпании, опериращи срещу възнаграждение главно по международни линии“ обхваща и търговските авиокомпании, опериращи чартърни полети срещу възнаграждение главно по международни линии за нуждите на предприятия и физически лица?
Следва ли член 15, параграф 6 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване се отнася само за директните доставки на въздухоплавателни средства на авиокомпания, оперираща срещу възнаграждение главно по международни линии, или това освобождаване се отнася и за доставката на въздухоплавателни средства на оператор, който лично не оперира срещу възнаграждение главно по международни въздушни линии, а предоставя въздухоплавателното средство на друг оператор, извършващ такава дейност?
Като се има предвид, че съответната авиокомпания е можела да ползва въздухоплавателните средства и за други полети, от значение ли е за отговора на втория въпрос обстоятелството, че собственикът на въздухоплавателните средства е префактурирал разходите за ползването на тези въздухоплавателни средства на физическо лице, което е негов акционер и ползва закупените въздухоплавателни средства главно за собствените си търговски и/или частни нужди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Cruz Villalon

Фински

Дело C-218/10: ADV Allround, Съдебно решение от 26 януари 2012 г.

Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“ включва и осигуряването на самонает персонал, който не е нает на работа […] от доставящия услугата предприемач?
Трябва ли член 17, [параграф 1, параграф 2, буква a) и] параграф 3, буква a), [както и] член 18, параграф 1, буква a), от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че в националното процесуално право трябва да се предвидят разпоредби, за да може преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия върху нея данък да се правят по един и същ начин спрямо доставящия и получаващия услугата предприемач дори когато по отношение на двамата предприемачи компетентност имат различни данъчни администрации?
Трябва ли член 17, [параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и] член 18, параграф 1, буква a), от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че срокът, през който получателят на доставката може да поиска възстановяването на заплатения по получена доставка данък, не трябва да изтича преди по отношение на доставящия услугата предприемач да бъде постановено окончателно решение относно облагаемостта и дължимия данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Mazak

Немски

Дело C-427/10: Banca Antoniana Popolare Veneta, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Допускат ли принципите на ефективност, на недопускане на дискриминация и на данъчен неутралитет в областта на ДДС национална правна уредба или практика, които предвиждат, че правото на придобиващия/клиента на възстановяване на неоснователно платения ДДС представлява, за разлика от правото, упражнено от главния длъжник (прехвърлител или доставчик на услуги), право на възстановяване на обективно недължимо платено по общия ред и че срокът, предвиден за придобиващия/клиента, е чувствително по-дълъг от предвидения за прехвърлителя/доставчика, така че искането на първия, упражнено, когато срокът за втория е изтекъл отдавна, може да доведе до осъждане за възстановяване на последния, без същият да може повече да иска възстановяване от финансовата администрация, и то без да е предвиден какъвто и да било инструмент, който да позволи да се координират производствата, които са ангажирани или предстои да бъдат ангажирани пред различните юрисдикции, за да се предотвратят конфликтите или споровете?
Независимо от предходната хипотеза, съвместима ли е с вече посочените принципи национална съдебна или административна практика, които допускат издаването на решение за възстановяване срещу прехвърлителя/доставчика на услуги и в полза на придобиващия/клиента, когато прехвърлителят/доставчикът на услуги не е предявил иск за възстановяване пред друг съд в предоставените му срокове, позовавайки се на дадено от съдебната и последвано от административната практика тълкуване, според което сделката се облага с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Mazak