4.10.02.01.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-475/24: Fashion TV RO и Maestro, Определение от 12 ноември 2025 г.
Какви са условията и доказателствените изисквания, които данъчнозадълженото лице трябва да изпълни, за да упражни правото си на приспадане на ДДС съгласно Директива 2006/112/ЕО?
При какви обстоятелства данъчната администрация и националният съд могат да използват доказателства, събрани в свързани наказателни производства, за да откажат правото на приспадане на ДДС, и какви процесуални гаранции трябва да бъдат спазени в този контекст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/23: Greentech, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Допускат ли принципите на неутралност, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, уредени в членове 2, 19 и 168 от Директива 2006/112 във връзка с член 203 от нея, да се откаже признаване на правото на приспадане на ДДС, платен по сделка за продажба, която впоследствие е преквалифицирана от данъчната администрация като прехвърляне на предприятие, което не попада в приложното поле на ДДС, когато ДДС вече е бил събран от държавата и съгласно националното законодателство не може да бъде възстановен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/24: Pegazus Busz, Определение от 12 февруари 2025 г.
Допустимо ли е данъчната администрация да отказва право на приспадане на платен ДДС въз основа на преценка за участие във фискална измама, без компетентният национален съд да е извършил конкретна оценка на фактите?
Изисква ли правото на справедлив съдебен процес данъчно задълженото лице да бъде уведомено и да може да обсъжда доказателствата за участие във фискална измама в състезателно съдебно производство?
Задължен ли е националният съд да не прилага указанията на по-горна инстанция, ако ги счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, дори когато няма ново преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/23: UPCAFFE, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните органи и съдилища да определят задължението по [ДДС] (не да отхвърлят искане за възстановяване на данъка), ако обективните данни по случая сочат, че е извършена измама с ДДС посредством учредяване на ново дружество, тоест посредством прекъсване на данъчната приемственост спрямо стопанската дейност на по-ранно дружество, когато данъчнозадълженото лице знае или [е трябвало] да знае, че е участвало в такова деяние, и когато към момента на настъпване на данъчното събитие в националното законодателство не се предвижда такова определяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/22: Casino de Spa и др., Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която установява разлика в третирането между, от една страна, онлайн закупуването на лотарийни билети и, от друга страна, участието в други онлайн форми на хазарт, като изключва последното от приложимото за първото освобождаване от ДДС?
Задължават ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципът на предимство на правото на Съюза националния съд да остави без приложение национални разпоредби, за които е установено, че са несъвместими с член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, независимо че националният конституционен съд е постановил решение, съгласно което действието на тези национални разпоредби се запазва?
Предоставят ли нормите на правото на Съюза относно връщането на недължимо платеното на данъчнозадължено лице правото да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност, който държава членка му е събрала в нарушение на член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, ако това възстановяване не води до неоснователното му обогатяване?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС), от което са се ползвали някои оператори, представлява незаконосъобразна държавна помощ, данъчнозадължено лице, което не е ползвало това освобождаване, може да получи под формата на обезщетение сума, равняваща се на платения от него ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/23: Chaudfontaine Loisirs, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Допуска ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, национална правна уредба, която установява разлика в третирането между, от една страна, офлайн закупуването на лотарийни билети и участието в други офлайн форми на хазарт, и от друга страна, участието в онлайн форми на хазарт, различни от онлайн лотариите, като изключва последното от приложимото за първите две освобождаване от ДДС?
Задължават ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципът на предимство на правото на Съюза националния съд да остави без приложение национални разпоредби, за които е установено, че са несъвместими с член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, като в това отношение е без значение обстоятелството, че националният конституционен съд е решил да запази действието на тези национални разпоредби?
Трябва ли нормите на правото на Съюза относно връщането на недължимо платеното да се тълкуват в смисъл, че предоставят на данъчнозадължено лице правото да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност — който държава членка му е събрала в нарушение на член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 — ако това възстановяване не води до неоснователното му обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-696/22: C () и liquidateurs judiciaires), Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива [2006/112] административна практика на данъчен орган — като разглежданата в настоящия случай, с която се налагат допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си, която се състои в определяне на данъчното събитие и изискуемостта на данъка към момента на предоставяне на услугите в рамките на производство по несъстоятелност, когато възнаграждението на синдика е определено от съда по несъстоятелността или от събранието на кредиторите, вследствие на което данъчнозадълженото лице е длъжно да издава фактури не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за облагане с ДДС?
Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива [2006/112] административна практика на данъчен орган като разглежданата в настоящия случай, която се състои в налагане на допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си — тъй като е издало фактури и е събрало ДДС едва на датата на получаване на плащанията за предоставените в рамките на производството по несъстоятелност услуги, въпреки че събранието на кредиторите е определило, че плащането на възнаграждението на синдика зависи от наличието на ликвидност по сметките на длъжниците?
Достатъчно ли е, за да се признае право на приспадане — в случай на съвместно брандиране между адвокатска кантора и данъчнозадълженото лице — при доказване, че е налице пряка и непосредствена връзка между получените и извършените от данъчнозадълженото лице доставки, то да докаже след споразумението увеличение на оборота/стойността на облагаемите сделки без допълнителни оправдателни документи
При утвърдителен отговор, кои критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи действителният обхват на правото на приспадане?
Трябва ли общият принцип на правото на Съюза за зачитане на правото на защита да се тълкува в смисъл, че когато в хода на национално административно производство при решението по възражение срещу акт за установяване на задължения, с който се определя заплащане на допълнителен ДДС, са приети нови фактически и правни доводи в сравнение със съдържащите се в доклада за данъчна проверка, на който се основава решението за издаване на посочения акт, и до постановяване на решението на съда, който разглежда делото по същество, на данъчнозадълженото лице са били предоставени временни мерки за съдебна защита, като е било спряно изпълнението на вземането, сезираният да разгледа делото по същество съд може да приеме, че този принцип не е бил нарушен, без да проверява дали при липсата на такова нарушение производството би могло да има различен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/22: Schütte, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Изискват ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО — и по-специално принципът на данъчна неутралност и принципът на ефективност — жалбоподателят да има право да предяви пряк иск срещу данъчния орган за възстановяване на надплатен на доставчици нагоре по веригата ДДС, ведно с лихвите, при положение че след това и тези доставчици могат въз основа на корекция на фактурите да поискат възстановяване от данъчния орган, който обаче вече няма да може да иска плащане от жалбоподателя и поради това има опасност да трябва да възстанови един и същ ДДС два пъти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-677/21: Fluvius Antwerpen, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик?
При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 14, параграф 2, буква а) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на енергия представлява доставка на стоки, а именно прехвърлянето, в съответствие с разпореждане на от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация?
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че ако [Fluvius] има право да получи компенсация за незаконно получаваната енергия, то трябва да се приеме за данъчнозадължено лице, тъй като незаконното потребление е резултат от „икономическа дейност“ на [Fluvius], а именно експлоатацията на материална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа?
Следва ли, ако член 9, параграф 1 от Директива [2006/112] трябва да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия представлява икономическа дейност, член 13, параграф 1, първа алинея от Директива[2006/112] да се тълкува в смисъл, че [Fluvius] е държавен орган, и ако това е така, трябва ли член 13, параграф 1, трета алинея да се тълкува в смисъл, че незаконното потребление на електроенергия е резултат от дейност на Fluvius, която не е незначителна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/21: HUMDA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност и данъчен неутралитет, в смисъл че не допускат национална правна уредба и основаващата се на нея национална практика, по силата на които, когато данъчнозадължено по ДДС лице издаде поради грешка фактура с ДДС за освободена от ДДС доставка и внесе този данък в държавния бюджет, което обстоятелство може да се докаже, и получателят на фактурата плати този ДДС на издателя, който го е фактурирал, националният данъчен орган не възстановява този ДДС нито на издателя, нито на получателя на фактурата?
2) При утвърдителен отговор от Съда на Европейския съюз на първия преюдициален въпрос, трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност, данъчен неутралитет и недопускане на дискриминация, в смисъл че не допускат национална правна уредба, която в описания [в първия преюдициален въпрос] случай не позволява на получателя на фактурата да поиска възстановяването на ДДС направо от националния данъчен орган или позволява това само когато се окаже невъзможно или изключително трудно да се претендира въпросната сума на ДДС чрез друг гражданскоправен способ, по-специално когато издателят на фактурата междувременно е обявен в ликвидация?
3) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос, длъжен ли e националният данъчен орган да плати лихви върху подлежащия на възстановяване ДДС, и ако това е така — за какъв период от време и прилагат ли се в това отношение общите правила за възстановяване на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.