4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-630/17: Milivojević, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
Трябва ли членове 56 и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като тези на Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в [Хърватия] с неоправомощен кредитор […], и по-специално разпоредбите на член 10 от този закон, с които за нищожни се обявяват договорите за кредит и други правни актове, които са последица от договор за кредит, сключен между длъжник (по смисъла на член 1 и член 2, първо тире от този закон) и неоправомощен кредитор (по смисъла на член 2, второ тире от този закон), или се основават на този договор, макар да са били сключени преди влизането в сила на този закон, при това от момента на сключването им, в резултат на което всяка страна по договора е длъжна да върне на другата всичко получено въз основа на нищожния договор, а ако това е невъзможно или ако естеството на изпълненото прави невъзможно връщането, трябва да се изплати съответно парично обезщетение според цените към момента на постановяване на съдебното решение?
Трябва ли [Регламент № 1215/2012] — и по-специално член 4, параграф 1 и член 25 от него — да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 8, параграфи 1 и 2 от Закона за нищожността на договорите за кредит с международен елемент, сключени в [Хърватия] с неоправомощен кредитор […], в който се предвижда, че във възникналите спорове във връзка с договори за кредит с международен елемент по смисъла на този закон длъжникът може да предяви иск срещу неоправомощения кредитор пред съдилищата на държавата, в която е седалището на неоправомощения кредитор, или, независимо от седалището на неоправомощения кредитор, пред съдилищата по местоживеенето или седалището на длъжника, въпреки че неоправомощеният кредитор по смисъла на този закон може да предяви иск срещу длъжника единствено пред съдилищата на държавата, в която е местоживеенето или седалището на длъжника?
Налице ли е потребителски договор по смисъла на член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и останалите разпоредби на правото на Съюза, когато получател на кредита е физическо лице, сключило договор за кредит с цел инвестиция във ваканционни апартаменти за извършване на услуги по посрещане и настаняване на туристи в частни квартири?
Трябва ли разпоредбата на член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че по делата за обявяване на нищожността на договор за кредит и на съответното съгласие за учредяване на ипотека, както и за заличаване на ипотека в имотния регистър, компетентни са съдилищата в [Хърватия], ако за обезпечение на изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за кредит, ипотеката е учредена върху недвижими имоти на длъжника на територията на [Хърватия]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/17: NK, Съдебно решение от 6 февруари 2019 г.
Попада ли в обхвата на изключението по член 1, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 44/2001] иск за обезщетение за вреди, предявен от синдик въз основа на правомощията му по член 68, параграф 1 от Faillissementswet (Законът за несъстоятелността) да управлява и осребри масата на несъстоятелността, когато този иск е предявен от името на всички кредитори на несъстоятелността срещу трето лице поради извършени от него противоправни действия спрямо кредиторите, като при уважаване на посочения иск постъпленията от него се включват в масата на несъстоятелността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, тоест когато разглежданият иск попада в приложното поле на Регламент [№ 1346/2000], следва ли за закон на държавата, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се счита законът, приложим съгласно член 4, параграф 1 от посочения регламент към този иск както по отношение на активната процесуална легитимация на синдика да предяви този иск, така и по отношение на приложимото по същество материално право?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли съдилищата на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност в съответния случай да отчитат при необходимост по аналогия:
а) член 13 от Регламент [№ 1346/2000] в смисъл, че ответникът може да се защитава срещу иск, предявен от синдика в полза на всички кредитори на несъстоятелността, като докаже, че не трябва да се ангажира отговорността му за неговите действия от гледна точка на правото, което би било приложимо към иска за непозволено увреждане, ако той не беше предявен от синдика, а от индивидуален кредитор;
б) член 17 от Регламент [№ 864/2007] във връзка с член 13 от [Регламент № 1346/2000], тоест във връзка с разпоредбите за сигурност и правилата за поведение, приложими по мястото на извършване на посочените противоправни действия, например правилата за финансово поведение на банките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/18: Da Silva Martins, Съдебно решение от 31 януари 2019 г.
Следва ли да се приеме, че действащата в Португалия правна уредба има предимство като особена повелителна норма по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II“?
Представлява ли посочената норма разпоредба от правото на Съюза, която урежда стълкновителни норми по смисъла на член 27 от Регламент „Рим II“?
Може ли да се приеме, че по отношение на португалски гражданин, претърпял пътнотранспортно произшествие в Испания, трябва да се приложи уредбата на погасителната давност, съдържаща се в член 498, параграф 3 от португалския Граждански кодекс, по смисъла на член 28 от Директива 2009/103?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/18: Brisch, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
Задължително ли е за заявлението за [удостоверение] по член 65, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се използва изготвен в съответствие с процедурата по консултиране по член 81, параграф 2 от същия регламент формуляр IV (приложение 4), предвиден в член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение № 1329/2014, или е само факултативно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/17: Liberato, Съдебно решение от 16 януари 2019 г.
Следва ли правилата за висящ процес, предвидени в член 27 от Регламент № 44/2001 и член 19 от Регламент № 2201/2003, да се тълкуват в смисъл, че когато в рамките на спор по брачни дела, по дела, свързани с родителската отговорност или със задълженията за издръжка, по-късно сезираният съд приеме в нарушение на тези правила решение, станало окончателно, съдилищата на държавата членка, чийто е първият сезиран съд, могат да откажат да признаят това решение с мотива, че то е в явно противоречие с обществения ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/17: ZSE Energia, Съдебно решение от 22 ноември 2018 г.
Трябва ли понятието „една от страните“ в член 3, параграф 1 от Регламент № 861/2007 да се тълкува в смисъл, че включва и „встъпилата страна“, тоест участник в процедурата, който не е нито ищец (страна, завела делото), нито ответник (ответна страна), а се конституира в процедурата в подкрепа на ищеца (страната, завела делото) или на ответника (ответната страна)?
Ако „встъпилата страна“ не трябва да се счита за „страна“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 861/2007:
Попада ли процедурата между ищеца (страната, завела делото) и ответника (ответната страна), започната с формуляр А, […] в приложното поле на Регламент № 861/2007 по смисъла на член 2, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1, ако ищецът и ответникът са с местоживеене в същата държава членка, в която е седалището на сезирания съд, и само „встъпилата страна“ е с местоживеене в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/17: Kuhn, Съдебно решение от 15 ноември 2018 г.
Следва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че:
– и в случай — като настоящия — на многократно договорно прехвърляне на вземане, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба се определя от първото договорно споразумение?
– в случай на предявяване на право, с което се търси спазването на условията по държавна облигация като конкретно емитираната от Република Гърция в настоящия случай, респ. се търси обезщетение за вреди поради неизпълнение на това право, фактическото място на изпълнение се определя още с плащането на лихви по тази държавна облигация, преведени по сметка на титуляр на местна сметка за ценни книжа?
– обстоятелството, че с първото договорно споразумение е определено юридическо място на изпълнение по смисъла на [посочената разпоредба], не допуска да се приеме, че последващото фактическо изпълнение на даден договор установява ново място на изпълнение по смисъла на [същата] разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/17: Wiemer & Trachte, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/17: Apple Sales International и др., Съдебно решение от 24 октомври 2018 г.
Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи съдържаща се в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност дори когато посочената клауза не се отнася изрично до спорове във връзка с отговорността за нарушение на правото на конкуренцията?
Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да не вземе предвид включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност, когато национален или европейски орган не е установил нарушение на правото на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/18: UD, Съдебно решение от 17 октомври 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 17 октомври 2018 година ( *1 ) ( 1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 8, параграф 1 — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Понятие „обичайно местопребиваване на детето“ — Изискване за физическо присъствие — Задържане на майката и детето в трета страна против волята на майката — Нарушение на основните права на майката и детето“ По дело C‑393/18 PPU с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court of Justice (England and Wales), Family Division (Висш съд (Англия и Уелс), Отделение по семейни дела, Обединеното кралство) с акт от 6 юни 2018 г., постъпил в Съда на 14 юни 2018 г., в рамките на производство по дело UD срещу XB, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, изпълняваща функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot, E. Regan (докладчик), C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe, секретар: M. Ferreira, главен администратор, предвид искането на запитващата юрисдикция от 6 юни 2018 г., постъпило в Съда на 14 юни 2018 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда, предвид решението на първи състав от 5 юли 2018 г. да уважи това искане, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за UD, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.