4.06.02.09 - Производства по несъстоятелност
Производства по несъстоятелност
Дело C-394/22: Oilchart International, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятията „банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства“ в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 попада и производство, при което вземането, посочено в исковата молба, се описва като чисто търговско вземане, без да се споменава вече обявената несъстоятелност на ответника, като реалното правно основание на вземането са специалните дерогиращи разпоредби на нидерландското право в областта на несъстоятелността (член 25, параграф 2 от NFW), и при което:
– следва да се установи дали такова вземане трябва да се счита за подлежащо на проверка вземане (член 26 във връзка с член 110 от NFW) или за неподлежащо на проверка вземане (член 25, параграф 2 от NFW),
– въпросът дали двете вземания могат да бъдат предявени едновременно и дали едното не изключва другото, отчитайки специалните правни последици на всяко от вземанията (включително възможността да се усвои банкова гаранция, предоставена след обявяването на несъстоятелността), следва да се разгледа съгласно специалните правила на нидерландското право в областта на несъстоятелността?
Съвместим ли е член 25, параграф 2 от NFW с член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, доколкото тази разпоредба допуска такова вземане (съгласно член 25, параграф 2 от NFW) да се предяви пред съд на друга държава членка, вместо пред съда по несъстоятелност на държавата членка [на обявяване]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/23: Finanzamt Wilmersdorf (Actifs d’indépendant), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея, първо изречение във връзка с член 2, точка 10 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че мястото на дейност на физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, представлява предприятие, дори ако за извършваната дейност не е необходимо да се използват човешки ресурси и имуществени активи?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3, параграф 1, трета алинея, първо изречение от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че когато физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, няма предприятие по смисъла на член 2, точка 10 от [този] регламент, се презумира до доказване на противното, че центърът на основните му интереси е мястото, където се упражнява свободната професия или дейността като самостоятелно заето лице?
При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че за физическо лице, упражняващо свободна професия или дейност като самостоятелно заето лице, което няма предприятие по смисъла на член 2, точка 10 от този регламент, съгласно член 3, параграф 1, четвърта алинея, първо изречение от посочения Регламент до доказване на противното се презумира, че центърът на основните му интереси е мястото на обичайното му пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-765/22: Luis Carlos и др., Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Може ли в рамките на установеното в Регламент [2015/848] облекчено универсално производство, в което се дава възможност да се образуват вторични производства, които се отнасят само за имущество, намиращо се в държавата, в която е образувано производството, член 35, член 7, параграф 1 и параграф 2, букви ж) и з) [от този регламент], разглеждани във връзка със съображение 72 [от същия], да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правото на държавата членка, в която е образувано вторичното производство [по несъстоятелност], „към начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност“, се отнася до възникналите след образуването на главното производство [по несъстоятелност], а не на вторичното?
1) Може ли член 3, параграф 2 и член 34 от Регламент [2015/848] да се тълкуват в смисъл, че имуществото, което се намира в държавата, в която е образувано вторичното производство [по несъстоятелност], и до което се ограничава действието на производството, е само съществуващото към момента на образуване на вторичното производство [по несъстоятелност], а не съществувалото при образуването на главното производство [по несъстоятелност]?
2) Може ли член 21, параграф 1 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че решението на синдика по главното производство по несъстоятелност да изнесе имуществото извън държавата членка, в която то се намира, без да поиска образуване на вторично производство [по несъстоятелност] или да го избегне, като поеме едностранно задължение по смисъла на членове 36 и 37 [от този регламент], когато му е известно наличието на произтичащи от трудови правоотношения вземания на местни кредитори, признати със съдебни решения, и на обезпечителна мярка върху имущество, наложена от юрисдикция по трудови и социални спорове на посочената държава членка, попада в рамките на правомощието за изнасяне на имущество на длъжника извън територията на държавата членка, на която то се намира?
3) Може ли член 21, параграф 2 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че предоставеното с него правомощие на синдика по вторичното производство по несъстоятелност да завежда отменителни искове, които защитават интересите на кредиторите, се прилага в случай като описания, в който се иска отмяната на действие, извършено от назначения в главното производство по несъстоятелност синдик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/20: ALPINE BAU, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Трябва ли член 32, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че по отношение на предявяването на вземания във вторично производство от синдика по главното производство по несъстоятелност се прилагат разпоредбите относно сроковете за предявяване на вземанията на кредиторите и относно последиците от несвоевременното предявяване, предвидени в правото на държавата, в която се провежда вторичното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/20: Oeltrans Befrachtungsgesellschaft, Съдебно решение от 22 април 2021 г.
Следва ли член 13 от Регламент [№ 1346/2000] и член 12, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 593/2008] да се тълкуват в смисъл, че приложимото съгласно втория регламент право към договора урежда и плащането, което извършва трето лице, за да изпълни договорното парично задължение на една от страните по този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/18: Tiger и др., Съдебно решение от 4 декември 2019 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че иск на синдик, назначен от съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, който има за предмет обявяване за относително недействителни, по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, на продажба на недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, както и на учредената върху него ипотека, е от изключителната компетентност на съдилищата на първата държава членка?
Следва ли член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че решение, с което съд на държавата членка на образуване на производството разрешава на синдика да предяви в друга държава членка иск, макар че той попада в изключителната компетентност на този съд, има за последица предоставяне на международна компетентност на съдилищата на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/18: Riel, Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че предвиденият в австрийското право кредиторски установителен иск е свързан с несъстоятелността по смисъла на [тази разпоредба] и следователно не попада в материалния обхват на този регламент?
Може ли член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се прилага по аналогия към свързани искове, които попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000?
Трябва ли член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че са налице искове с един и същ предмет и между същите страни, когато кредиторът, в случая жалбоподателят [в главното производство], който е предявил (по същество) идентично вземане в австрийското главно производство по несъстоятелност и в полското вторично производство по несъстоятелност, но това вземане е оспорено (в по-голямата му част) от съответния синдик, предяви искове за установяване на вземания в определен размер към масата на несъстоятелността първо в Полша, срещу местния синдик във вторичното производство по несъстоятелност, а след това в Австрия, срещу синдика в главното производство по несъстоятелност — в случая [г‑н Riel]?
Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изискването за посочване на „естеството на вземането […], датата на възникване и размера“ е изпълнено, когато:
а) както в случая, в писменото си изявление за предявяване на вземането в главното производство по несъстоятелност кредиторът със седалище в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, в случая жалбоподателят [в главното производство], се ограничи да опише вземането и да посочи конкретна сума, но без да посочи дата на възникване (например „вземане на подизпълнителя JSV Slawomir Kubica за извършване на пътно-строителни работи“);
б) но въпреки че в самото изявление за предявяване на вземането не е посочена дата на възникване на вземането, всъщност тя може да бъде установена от представените в приложение към изявлението документи (например предвид датата на представената фактура)?
Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални разпоредби, които в конкретния случай са по-благоприятни за предявилия вземането кредитор със седалище в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, например по отношение на изискването за посочване на дата на възникване на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/17: NK, Съдебно решение от 6 февруари 2019 г.
Попада ли в обхвата на изключението по член 1, параграф 2, буква б) от Регламент [№ 44/2001] иск за обезщетение за вреди, предявен от синдик въз основа на правомощията му по член 68, параграф 1 от Faillissementswet (Законът за несъстоятелността) да управлява и осребри масата на несъстоятелността, когато този иск е предявен от името на всички кредитори на несъстоятелността срещу трето лице поради извършени от него противоправни действия спрямо кредиторите, като при уважаване на посочения иск постъпленията от него се включват в масата на несъстоятелността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, тоест когато разглежданият иск попада в приложното поле на Регламент [№ 1346/2000], следва ли за закон на държавата, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се счита законът, приложим съгласно член 4, параграф 1 от посочения регламент към този иск както по отношение на активната процесуална легитимация на синдика да предяви този иск, така и по отношение на приложимото по същество материално право?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли съдилищата на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност в съответния случай да отчитат при необходимост по аналогия:
а) член 13 от Регламент [№ 1346/2000] в смисъл, че ответникът може да се защитава срещу иск, предявен от синдика в полза на всички кредитори на несъстоятелността, като докаже, че не трябва да се ангажира отговорността му за неговите действия от гледна точка на правото, което би било приложимо към иска за непозволено увреждане, ако той не беше предявен от синдика, а от индивидуален кредитор;
б) член 17 от Регламент [№ 864/2007] във връзка с член 13 от [Регламент № 1346/2000], тоест във връзка с разпоредбите за сигурност и правилата за поведение, приложими по мястото на извършване на посочените противоправни действия, например правилата за финансово поведение на банките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/17: Wiemer & Trachte, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.
Следва ли разпоредбата на член 3, параграф 1 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по член 18, параграф 2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/17: Feniks, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Делото по Павлов иск, с който носителят на право на вземане иска да се обяви за недействително спрямо него увреждащото го по негови твърдения действие, с което неговият длъжник е прехвърлил свое имущество на трето лице, попада ли в обхвата на правилото за международна компетентност, предвидено в член 7, точка 1, буква a) от Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.