4.06.02.09 - Производства по несъстоятелност
Производства по несъстоятелност
Дело C-295/13: H, Съдебно решение от 4 декември 2014 г.
Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е открито производството по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, компетентни ли са да разгледат иск на синдика срещу управителя на длъжника за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост?
Съдът на държавата членка, на чиято територия е открито производството по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, компетентен ли е да разгледа иск на синдика срещу управителя на длъжника за възстановяване на суми по плащания, които са извършени, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност или след като е установена неговата свръхзадълженост, ако управителят има местоживеене не в друга държава членка […], а в държава — страна по Конвенцията от Лугано II?
Искът, посочен във въпрос 1, попада ли в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000?
Ако искът, посочен във въпрос 1, не попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или ако съдът няма съответната компетентност по отношение на управител с местоживеене в договаряща държава по Конвенцията от Лугано II: в този случай налице ли е дело по несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Лугано II?
Ако отговорът на въпрос 4 е утвърдителен:
а) Съдът на държавата членка, в която е седалището на длъжника, компетентен ли е съгласно член 5, точка 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II да разгледа иск като посочения във въпрос 1?
i) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело, свързано с договор по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Конвенцията от Лугано II?
ii) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело, свързано с договор за предоставяне на услуги съгласно член 5, точка 1, буква б) от Конвенцията от Лугано II?
б) Предявяването на иска, посочен във въпрос 1, означава ли, че е налице дело относно деликтна или квазиделиктна отговорност по смисъла на член 5, точка 3 от Конвенцията от Лугано II?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-328/12: Schmid, Съдебно решение от 16 януари 2014 г.
Компетентни ли са съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производство по несъстоятелност относно имуществото на длъжника, да разгледат предявен в рамките на това производство отменителен иск срещу ответник, чието местоживеене или седалище не е на територията на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/12: Van Buggenhout и Van de Mierop, Съдебно решение от 19 септември 2013 г.
Следва ли член 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че плащане в полза на кредитор, осъществено по нареждане на негов длъжник, спрямо когото е образувано производство по несъстоятелност, попада в приложното поле на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/11: Bank Handlowy и Adamiak, Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от [Регламента] да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?
Трябва ли член 27 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с молба за образуване на вторично производство по несъстоятелност, в никакъв случай не може да преценява неплатежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство „procédure de sauvegarde“)?
Допуска ли член 27 от [Регламента] да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от [този] регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответния длъжник, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство „procédure de sauvegarde“), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/10: ERSTE Bank Hungary, Съдебно решение от 5 юли 2012 г.
Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че е приложим към гражданско съдебно производство за установяване на съществуването на вещно право (в случая обезпечение), ако страната, в която се е намирало имуществото, което е служело като обезпечение, т.е. ценните книжа, а след това и паричната сума, която ги е заместила, все още не е била държава — членка на Европейския съюз, към момента на образуване на производството по несъстоятелност в друга държава членка, но е била такава към момента на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/10: F-Tex, Съдебно решение от 19 април 2012 г.
1) Предвид Решение на Съда [от 22 февруари 1979 г.] по дело Gourdain [133/78, Recueil, стp. 733] и Решение на Съда [от 12 февруари 2009 г. по дело Seagon, C-339/07, Сборник, стp. I-767] следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че:
a) сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и тази компетентност може да бъде дерогирана единствено на основание на разпоредбите на Регламент № 1346/2000;
б) Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е инициирано производство по несъстоятелност в държава членка, който
— е предявен в друга държава членка,
— основава се на право срещу третото лице ответник, което право е било прехвърлено на ищеца от синдика с възмезден договор, като поради това обемът на правата на синдика в първата държава членка е ограничен, и
— не представлява никаква опасност за другите евентуални кредитори,
попада ли в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001?
2) Следва ли правото на ищеца на съдебна защита, което Съдът признава като общ принцип на правото на Съюза и което е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на [Европейския] съюз, да се разбира и тълкува по такъв начин, че:
a) националните юрисдикции, които са компетентни да се произнасят по Павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не могат да се откажат да разгледат делото;
б) когато юрисдикцията на държава членка обяви за недопустим Павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да обяви, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта че съгласно правилата за международна компетентност от правото на Съюза тя не може да взема решение в този смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/10: Rastelli Davide e C., Съдебно решение от 15 декември 2011 г.
Когато юрисдикция на държава членка образува главно производство по несъстоятелност за длъжник, приемайки, че центърът на основните му интереси е разположен на територията на тази държава, допуска ли Регламентът тази юрисдикция да приложи норма от националното право, която ѝ предоставя компетентност да привлече в производството дружество, чието седалище според устройствения акт е в друга държава членка, само въз основа на констатирано смесване на имуществата на длъжника и на това дружество?
Ако искането за привличане трябва да се счита за образуване на ново производство по несъстоятелност, чието разглеждане от първоначално сезирания съд на държава членка е обусловено от доказване, че центърът на основните интереси на дружеството, за което се отнася искането за привличане, е в същата държава, може ли доказването да следва само от констатираното смесване на имуществата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/10: Zaza Retail, Съдебно решение от 17 ноември 2011 г.
Изразът „условията в законодателството на държавата членка“ в член 3, параграф 4, буква а) от Регламента за несъстоятелността обхваща ли и условията, които изискват определено качество или интерес, за да може съответното лице, например прокуратурата на друга държава членка, да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, или тези условия се отнасят само до материалните предпоставки за откриването и провеждането на това производство?
Може ли понятието „кредитор“ в член 3, параграф 4, буква б) от Регламента да се тълкува широко, така че и орган на държава членка, който съгласно нейното право е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и действа в общ интерес и като представител на всички кредитори, да може надлежно да поиска образуване на частично производство по несъстоятелност по член 3, параграф 4, буква б)?
Ако понятието „кредитор“ обхваща и органа на държава членка, който съгласно нейното право е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, необходимо ли е за прилагането на член 3, параграф 4, буква б) от Регламента този орган да докаже, че действа в интерес на кредиторите, които от своя страна имат местожителство, седалище или обичайно пребиваване в държавата на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/09: Interedil, Съдебно решение от 20 октомври 2011 г.
Понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 трябва ли да се тълкува в съответствие с правото на Съюза или с националното право и, ако е в съответствие с правото на Съюза, в какво се състои това понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?
Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?
Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000?
Ако произнасянето по компетентността с горепосоченото определение на Corte suprema di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte suprema di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/07: MG Probud Gdynia, Съдебно решение от 21 януари 2010 г.
Дали с оглед на членове 3, 4, 16, 17 и 25 от Регламент[а], тоест в светлината на нормите относно международната компетентност на съда на държавата, в която е образувано производството по несъстоятелност, относно приложимия закон за това производство, както и относно условията и последиците от признаването на това производство, националните административни органи на държава членка имат право да запорират сума, намираща се в банковата сметка на стопански субект, след като последният е обявен в несъстоятелност в друга държава членка (налагане на запор като обезпечителна мярка), в противоречие с националните правни норми на държавата членка, в която е образувано това производство (член 4 от Регламента), и при положение че условията за прилагане на членове 5 и 10 от Регламента не са изпълнени?
Дали с оглед на член 25, параграф 1 и сл. от Регламент[а] административните органи на държавата членка, в която не е образувано вторично производство по несъстоятелност, но която съгласно член 16 от този регламент е длъжна да признае производството по несъстоятелност, могат да откажат — позовавайки се на вътрешни правни норми — да признаят в съответствие с членове 31—51 от Брюкселската конвенция […] решенията във връзка с провеждането и приключването на производство по несъстоятелност, постановени в държавата на образуване на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.