4.06.01 - Граничен контрол, убежище и имиграция
Граничен контрол, убежище и имиграция
Дело C-756/21: International Protection Appeals Tribunal и др. (Attentat au Pakistan), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество налага на решаващия орган да се снабди, от една страна, с актуализирана информация за всички релевантни факти относно общата обстановка в страната на произход на кандидат за убежище и за международна закрила и от друга страна, със съдебно-медицинска експертиза за психичното му здраве, когато са налице данни за психични проблеми, които могат да възникнат вследствие на травмиращо събитие, настъпило в тази страна на произход?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че констатацията — в рамките на упражняването на съдебен контрол на втора инстанция, предвиден в националното право — за нарушение на предвиденото в тази разпоредба задължение за сътрудничество трябва да доведе само по себе си до отмяната на решението, с което се отхвърля жалбата срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила, или в смисъл, че може да се изисква от кандидата за международна закрила да докаже, че решението за отхвърляне на жалбата е можело да бъде различно при липсата на такова нарушение?
Следва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 23, параграф 2 и член 39, параграф 4 от Директива 2005/85, да се тълкува в смисъл, че сроковете, които са изтекли между, от една страна, подаването на молбата за убежище и от друга страна, приемането на решенията на решаващия орган и на компетентния първоинстанционен съд, могат да бъдат обосновани със законодателни изменения, направени в държавата членка в хода на тези срокове, и ако това не е така, в случай че съответно единият или другият срок не е разумен, този факт може сам по себе си да доведе до отмяна на решението на компетентния първоинстанционен съд?
Следва ли член 4, параграф 5, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че декларация с невярно съдържание в първоначалната молба за международна закрила, която е оттеглена от кандидата за убежище при първата възникнала възможност за това, след като в това отношение той е дал обяснения, е от естество сама по себе си да попречи на установяването на общата достоверност на твърденията на същия по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-829/21: Stadt Frankfurt am Main (Renouvellement d’un permis de séjour dans le deuxième État membre), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Следва ли Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да поднови разрешение за пребиваване, което е издала на гражданин на трета страна съгласно разпоредбите на глава III от тази директива, на основанието, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от същата директива, че тъй като е отсъствал от територията на държавата членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, за период, по-дълъг от шест години, този гражданин е загубил правото си на този статут в последната държава членка и ако това е така, на какви условия се подчинява подобно решение за отказ?
Следва ли член 9, параграф 4, втора алинея и член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/109 да се тълкуват в смисъл, че втората държава членка, която прилага тези разпоредби чрез две отделни разпоредби, ги транспонира надлежно в националното право, когато първата разпоредба възпроизвежда основанието, което води до загуба на правото на статут на дългосрочно пребиваващ, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от тази директива, а втората разпоредба предвижда, че разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от посочената директива трябва да бъде отнето, ако съответният гражданин на трета страна е загубил правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в държавата членка, която го е издала, без тази разпоредба да се позовава конкретно на някое от основанията за загуба на това право, посочени в член 9 от същата тази директива?
Следва ли член 15, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която гражданинът на трета страна е поискал да му бъде издадено разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от тази директива или да му бъде подновено такова разрешение, може да отхвърли тази молба с мотива, че този гражданин не е приложил към молбата си доказателства, че разполага с жилище с достатъчна жилищна площ, въпреки че тази държава членка не е приложила тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/22: Bundesrepublik Deutschland (Retour volontaire), Съдебно решение от 25 май 2023 г.
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, съгласно която нова молба за международна закрила трябва да се отхвърли като недопустима, независимо дали преди подаването на новата молба за международна закрила съответният кандидат се е върнал в своята държава на произход след отхвърлянето на молбата за международна закрила?
В контекста на отговора на първия въпрос от значение ли е обстоятелството, че съответния кандидат е изведен в държавата му на произход, или доброволно се е върнал там?
Трябва ли член 33, параграф 2, буква г) от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да отхвърли като недопустима нова молба за международна закрила, ако макар с решението по предходна молба да не се разглежда въпросът относно предоставянето на статут на субсидиарна закрила, с него се проверяват основания за налагането на забрана за извеждане и тази проверка по същество е съпоставима с проверката, извършвана с оглед на предоставянето на статут на субсидиарна закрила?
Съпоставима ли е проверката на основанията за налагане на забрана за извеждането с проверката, извършвана с оглед предоставянето на статут на субсидиарна закрила, ако при проверката на основанията за налагане на забрана за извеждане следва кумулативно да се провери дали в държавата, в която съответният кандидат трябва да бъде изведен, той е изложен на:
а) конкретна опасност от мъчения, нехуманно или унизително отношение или наказание;
б) опасност от осъждане на смърт или от изпълнение на смъртно наказание;
в) опасност от нарушаване на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи [подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.],
г) сериозна конкретна заплаха за неговата телесната неприкосновеност, живот или свобода;
или
д) сериозна лична опасност, като част от цивилното население, за неговата телесна неприкосновеност или живота в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/21: M.D. (Interdiction d’entrée en Hongrie), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Трябва ли членове 5 и 11 от Директива [2008/115] и член 20 ДФЕС във връзка с членове 7, 20, 24 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, с която обхватът на законодателна реформа се разширява така, че в него попадат процедури по ново разглеждане, провеждани по силата на съдебно разпореждане, издадено в рамките на образувани преди тази реформа процедури, като вследствие на същата спрямо гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, се прилагат много по-неблагоприятни процесуални правила до степен той да изгуби статута си на лице, което не подлежи на връщане дори и на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или националната сигурност, който статут е получил поради продължителността на пребиваването си към момента; да му бъде отказана впоследствие карта за постоянно пребиваване въз основа на същото това фактическо положение и на основания, свързани с националната сигурност; да му бъде отнета издадената му карта за пребиваване, след което да му бъде наложена забрана за влизане и престой, без в нито една от процедурите да се преценят неговото лично и семейно положение — и по-специално в този контекст фактът, че на негова издръжка има ненавършил пълнолетие унгарски гражданин — все решения, които имат за последица или разрушаването на семейното единство, или принуждаването на граждани на Съюза, членове на семейството на гражданин на трета страна, включително ненавършилото му пълнолетие дете, да напуснат територията на държавата членка?
Трябва ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115 и член 20 ДФЕС във връзка с членове 7 и 24 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, при която на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, се налага забрана за влизане и престой с мотива, че пребиваването му представлява действителна, пряка и сериозна заплаха за националната сигурност на страната, без преди това да се преценяват личното и семейното му положение?
Трябва ли член 20 ДФЕС и членове 5 и 13 от Директива 2008/115 във връзка с членове 20 и 47 от Хартата, както и съображение 22 от Директива 2008/115, в което като първостепенно съображение се посочва задължението за отчитане на висшия интерес на детето, и съображение 24 от същата директива, което изисква да се гарантират основните права и принципи, признати от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че ако националният съд, позовавайки се на решение на Съда на Европейския съюз, обяви, че правото на държавата членка или основаващата се на това право практика на имиграционната служба противоречат на правото на Съюза, той може при преценката на правното основание на забраната за влизане и пребиваване да вземе предвид, като придобито от жалбоподателя в настоящия случай право, факта, че при действието на [Закон I] жалбоподателят е отговарял на предвиденото за целите на прилагането на член 42 от този закон, а именно законно пребиваване в Унгария в продължение на повече от десет години, или този съд, при проверката дали основателно е наложена забраната за влизане и пребиваване, трябва да се позове пряко на член 5 от Директива 2008/115, за да вземе предвид семейното и личното положение, след като разпоредби в това отношение липсват в [Закон II]?
В съответствие ли е с правото на Съюза, по-специално с правото на ефективна защита, гарантирано в член 13 от Директива 2008/115, и с правото на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата, практика на държава членка, съгласно която в рамките на производство, образувано по надлежна жалба на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, имиграционната служба не изпълнява влязло в сила съдебно решение, предоставящо непосредствена съдебна защита срещу изпълнението на нейното решение, като се позовава на обстоятелството, че вече е въвела в [ШИС] сигнал за забрана за влизане и пребиваване, вследствие на което гражданинът на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, не може да упражни лично правото си на обжалване, нито да влиза в Унгария за времето на производството до влизането в сила на решение по неговото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-629/22: Migrationsverket, Определение от 26 април 2023 г.
Компетентни ли са националните органи да издадат решение за връщане на гражданин на трета страна, който притежава валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка, преди да му бъде дадена възможност да напусне доброволно и да отиде в тази държава членка?
Могат ли държавите членки да въвеждат допълнителни изключения или по-строги стандарти от предвидените в член 6, параграф 2 от Директива 2008/115?
Задължени ли са националните органи и съдилища да отстранят последиците от нарушение на член 6, параграф 2 от Директива 2008/115, включително чрез обявяване на решение за връщане и забрана за влизане за недействителни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/23: Afrin, Съдебно решение от 18 април 2023 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която изисква членовете на семейството на признат бежанец да подадат заявление за събиране на семейството само лично в дипломатическа или консулска служба на държавата членка, дори когато това е невъзможно или прекомерно трудно за тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Suspension du délai de transfert en appel), Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-745/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Enfant à naître au moment de la demande d’asile), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Трябва ли член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато съществува отношение на зависимост било между кандидат за международна закрила и нейния съпруг, който пребивава законно в държавата членка, в която е подадена молбата за такава закрила, било между нероденото дете на този кандидат и съпруга, който е и баща на детето?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството на държава членка да задължава компетентните национални власти само по съображение, изведено от висшия интерес на детето, да разгледат молба за международна закрила, подадена от гражданка на трета държава, когато тя е била бременна към момента на подаване на молбата, независимо че критериите по членове 7—15 от този регламент определят друга държава членка като компетентна да разгледа тази молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/22: Bundesrepublik Deutschland (Retour d’un mineur sans ses parents), Определение от 15 февруари 2023 г.
Изисква ли се държавата членка да вземе предвид висшия интерес на детето и семейния живот при издаването на решение за връщане на ненавършило пълнолетие лице?
Допустимо ли е обстоятелствата, свързани с висшия интерес на детето и семейния живот, да бъдат разглеждани едва в последващо производство за принудително изпълнение, а не още при издаването на решението за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Délai de transfert – Pluralité de demandes), Съдебно решение от 12 януари 2023 г.
Следва ли понятието „молеща държава членка“ по смисъла на член 29, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че това е държавата членка (в настоящия случай третата държава членка, т.е. Кралство Нидерландия), която последна е подала искане до друга държава членка за обратно приемане или за поемане на отговорността?
При отрицателен отговор: обстоятелството, че между две държави членки (в настоящия случай Федерална република Германия и Италианската република) e постигнато споразумение за обратно приемане, има ли някакви последици и за произтичащите от Регламент [„Дъблин III“] правни задължения на третата държава членка (в настоящия случай Кралство Нидерландия) към чужденеца или към държавите членки, които по-рано са постигнали посоченото споразумение, и ако това е така, какви са те?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“] следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Федерална република Германия и Италианската република)?
Следва ли член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че срок за прехвърляне по смисъла на член 29, параграфи 1 и 2, който не е изтекъл, започва отново от деня, в който чужденец, който е осуетил прехвърлянето си, като се е укрил, подаде нова молба за международна закрила в друга (в конкретния случай трета) държава членка?
При отрицателен отговор на първия въпрос, с оглед на съображение 19 от Регламент [„Дъблин III“], следва ли член 27, параграф 1 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде уважена жалба на търсещо международна закрила лице срещу решение за прехвърлянето му, което не можело да се извърши поради изтичане на срока за прехвърляне, договорен по-рано между две държави членки (в настоящия случай между Френската република и Република Австрия), в резултат на което е изтекъл срокът, в който Нидерландия е можела да извърши прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.