4.06.01 - Граничен контрол, убежище и имиграция
Граничен контрол, убежище и имиграция
Дело C-228/21: Ministero dell’Interno (Brochure commune – Refoulement indirect), Съдебно решение от 30 ноември 2023 г.
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕС) № 604/2013 и член 29 от Регламент (ЕС) № 603/2013 да се тълкуват в смисъл, че жалбата по член 27 от Регламент (ЕС) № 604/2013 срещу решение за прехвърляне, прието в процедура по обратно приемане, може да се основава само на факта, че не е предоставена общата брошура, предвидена в член 4, параграф 2 от Регламента, и/или не е проведено индивидуалното интервю по член 5 от Регламента, независимо от конкретните последици за съдържанието на решението за прехвърляне и за определянето на компетентната държава членка?
Член 3, параграф 1 и параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013, във връзка с член 27 от този регламент и с членове 4, 19 и 47 от Хартата на основните права, позволява ли на националния съд да преценява дали за кандидата за международна закрила е налице риск от непряко връщане вследствие на прехвърлянето му в замолената държава членка, когато последната вече е отхвърлила молба за международна закрила по отношение на този кандидат, дори когато в последната държава членка няма системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013, във връзка с член 27 от този регламент и с членове 4, 19 и 47 от Хартата на основните права, да се тълкува в смисъл, че съдът на приелата решението за прехвърляне държава членка, който е сезиран с жалба срещу това решение, може и дори трябва да обяви тази държава членка за компетентна, когато не споделя преценката на замолената държава членка, що се отнася до евентуалното връщане на засегнатото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/22: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Unité familiale), Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-257/22: Odbor azylové a migrační politiky MV (Champ d’application de la directive retour), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
Трябва ли член 4, параграфи 2 и 3 и член 5 in fine от Директива 2008/115 във връзка с членове 2 и 4 и член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали решението за връщане по член 6 от Директива 2008/115 не води до нарушение на принципа на забраната за връщане (non-refoulement), не допускат да се прилага понятието за сигурна страна на произход по членове 36 и 37 от Директива 2013/32 във връзка с тясната дефиниция на принципа на забраната за връщане (non-refoulement), обхващаща единствено забраната на малтретирането по смисъла на член 4 от Хартата и член 3 от ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Notion d’atteintes graves), Съдебно решение от 9 ноември 2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство (CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/23: Abboudnam, Определение от 27 септември 2023 г.
Какви са изискванията към националните срокове за обжалване на решения по молби за международна закрила с оглед гарантиране на ефективно упражняване на процесуалните права на кандидата?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която въвежда тридневен срок, включващ празнични и почивни дни, за подаване на жалба срещу решение за отхвърляне на молба за международна закрила в рамките на бързо производство, ако този срок на практика може да възпрепятства достъпа до преводач, правна помощ и информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/22: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie (Opinions politiques dans l’État membre d’accueil), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква д) и параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за да може мненията, идеите или убежденията на молител, който още не е бил обект на неодобрението на потенциалните субекти на преследване в държавата си на произход, да попадат в обхвата на понятието „политическо мнение“, е достатъчно молителят да твърди, че застъпва или изразява тези мнения, идеи или убеждения?
Следва ли член 4, параграфи 3—5 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за целите на оценяването на основателността на опасенията на молителя от преследване заради политическото му мнение компетентните органи на държавите членки трябва да вземат предвид степента на убеденост, с която се изразява мнението, или евентуалното занимание на молителя с дейности за популяризирането на това мнение, и изисква ли се мнението да е така дълбоко вкоренено у молителя, че в случай на връщане в държавата си на произход той да не може да се въздържа от демонстрирането му, за да не предизвика неодобрението на потенциалните субекти на преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/21: Парламент/Комисия (Exemption de visa pour les ressortissants des États-Unis), Съдебно решение от 5 септември 2023 г.
Разполага ли Европейската комисия със свобода на преценка да не приеме делегиран акт за временно спиране на освобождаването на гражданите на трета страна от изискването за виза по член 7, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/1806, когато тази трета страна не е отменила изискването за виза за гражданите на поне една държава членка в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Crime particulièrement grave), Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Кога престъплението е толкова „особено тежко“ по смисъла на член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], че дадена държава членка може да откаже да предостави статут на бежанец на лице, което се нуждае от международна закрила?
При преценката дали е налице „особено тежко престъпление“, релевантни ли са критериите, приложими по отношение на „тежкото престъпление“ по смисъла на член 17, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95] и изложени в точка 56 от решение на Съда от 13 септември 2018 г., Ahmed (C‑369/17, EU:C:2018:713)
При утвърдителен отговор, има ли и допълнителни критерии, които водят до квалифициране на дадено престъпление като „особено“ тежко?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че предвижда, че заплахата за обществото е доказана само поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, или трябва да се тълкува в смисъл, че предвижда, че влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото?
Ако влязлата в сила осъдителна присъда за особено тежко престъпление сама по себе си не е достатъчна, за да се докаже наличието на заплаха за обществото, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че изисква от държавата членка да докаже, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото
Трябва ли държавата членка да докаже, че тази заплаха е действителна и настояща, или е достатъчно заплахата да е потенциална
Трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95], разглеждан самостоятелно или във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че позволява статутът на бежанец да бъде отнет само ако отнемането е пропорционално и заплахата, която представлява получилото такъв статут лице, е достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането?
Ако държавата членка не е длъжна да доказва, че след осъждането си молителят продължава да представлява заплаха за обществото и че тази заплаха е действителна, настояща и достатъчно сериозна, за да обоснове отнемането на статута на бежанец, трябва ли член 14, параграф 4, буква б) от Директива [2011/95] да се тълкува в смисъл, че заплахата за обществото по принцип е доказана поради осъждането на лицето, на което е предоставен статут на бежанец, с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление, но че това лице може да докаже, че не представлява или вече не представлява такава заплаха?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Réfugié ayant commis un crime grave), Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
За преценката дали бежанският статут, който компетентния орган преди това е предоставил на бежанеца, може да бъде отнет на основанието по член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], трябва ли, като самостоятелен критерий, да се извърши претегляне на интереси, така че за целите на отнемането да е нужно обществените интереси от връщането да надделяват над интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като укоримостта на престъплението и потенциалната заплаха за обществото се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, включително като се държи сметка за обхвата и вида на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване като бежанец се отнема заради отнемане на бежанския статут, дори когато още към момента на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и произнасянето по този въпрос има законна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.