4.06.01 - Граничен контрол, убежище и имиграция
Граничен контрол, убежище и имиграция
Дело C-156/23: Ararat, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 47 от Хартата във връзка с член 4 и член 19, параграф 2 от Хартата, както и с член 5 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че съдилищата — въз основа на известните им по делото обстоятелства, допълнени или изяснени в състезателно производство пред тях — са задължени служебно да установяват неспазването на принципа на забрана за връщане
Зависи ли обхватът на посоченото задължение от това дали състезателното производство е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, и съответно различен ли е обхватът на това задължение, когато рискът от връщане се преценява в контекста на приемане в държава членка и когато той се преценява в контекста на връщане?
Трябва ли член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че когато решение за връщане се приема в производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, преценката дали принципът на забрана за връщане не допуска връщане, трябва да се направи преди приемането на решението за връщане и допуска ли установен риск от връщане приемането на решение за връщане, или при това положение установен риск от връщане представлява пречка за извеждане?
Възобновява ли се изпълнението на решение за връщане, ако то е спряно заради ново производство, което не е образувано по молба за предоставяне на международна закрила, или член 5 от Директива 2008/115 във връзка с член 19, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че ако в производството, в резултат на което отново е установено незаконно пребиваване, не е извършена преценка на риска от връщане, трябва да се извърши актуална преценка на този риск и да се издаде ново решение за връщане
Различен ли е отговорът на този въпрос, ако е налице не спряно изпълнение на решение за връщане, а решение за връщане, което за дълъг период от време е останало неизпълнено от гражданина на трета страна или от органите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/22: Ministerstvo vnitra České republiky, Odbor azylové a migrační politiky, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли критерият по буква б) от приложение I към Директива 2013/32, използван за „определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 37, параграф 1“ от тази директива — а именно съответната страна да осигурява защита срещу преследване и лошо отношение чрез спазване на правата и свободите, гарантирани в ЕКПЧ, и по-специално на правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от ЕКПЧ — да се тълкува в смисъл, че ако при извънредни обстоятелства по смисъла на член 15 от ЕКПЧ съответната страна се освободи от изпълнението на задълженията, произтичащи от ЕКПЧ, тя вече не отговаря на посочения критерий, за да се определя като сигурна страна на произход?
Трябва ли членове 36 и 37 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не позволяват държава членка да определи трета държава като сигурна страна на произход само частично, с определени териториални изключения, за които не се прилага презумпцията, че такава част от държавата е сигурна за кандидата, а ако държава членка определи дадена държава като сигурна с такива териториални изключения, то за целите на Директивата дадената държава изцяло не може да се счита за сигурна страна на произход?
Следва ли при утвърдителен отговор на някой от предходните два преюдициални въпроса член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съдът, който се произнася по средство за защита срещу решение относно очевидната неоснователност на молба съгласно член 32, параграф 2 от посочената директива, постановено в производство по член 31, параграф 8, буква б) от тази директива, трябва служебно (ex officio), включително ако кандидатът не е възразил, да отчете факта, че определянето на страната като сигурна страна на произход противоречи на правото на Съюза поради посочените причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/24: Bouskoura, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допустимо ли е националното право да не предвижда задължение за съдебния орган да освободи незабавно гражданин на трета страна, ако предходна мярка за задържане е станала незаконосъобразна, но последващата мярка за задържане е законосъобразна съгласно Директива 2008/115/ЕО?
Гарантира ли правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължение за незабавно освобождаване при всяка установена незаконосъобразност на предходна мярка за задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/22: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl и др. (Femmes afghanes), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли съвкупността от мерки, които са налагани, подкрепяни или толерирани от субект, фактически разполагащ с управленската власт в дадена държава, и които водят по-специално до това, че жените:
– са лишени от възможността да заемат политически постове и да участват в процесите на вземане на политически решения,
– нямат на разположение правни средства, чрез които да могат да получават защита срещу основано на пола насилие и срещу домашно насилие,
– по принцип са изложени на риск от принудителни бракове и макар последните да са били забранени от субекта, разполагащ фактически с управленската власт, на жените не е предоставена ефективна защита срещу принудителни бракове и такива понякога се сключват дори при участието на лица, на които фактически са предоставени правомощия да упражняват държавна власт и които са знаели, че бракът е принудителен,
– не могат да упражняват трудова дейност или могат да упражняват такава дейност само в ограничена степен — предимно от дома си,
– срещат затруднения при достъпа до здравни заведения,
– са лишени, изцяло или в голяма степен от достъп до образование (доколкото например момичетата имат право само на начално образование),
– нямат право да пребивават или да се придвижат на обществени места, без да бъдат придружавани от мъж (който следва да е в определена родствена връзка с тях), като най-много им е разрешено да правят това само на определено разстояние от техния адрес по местоживеене,
– трябва да покриват изцяло тялото си на обществени места и да забулват лицата си,
– не могат да спортуват,
да се счита за достатъчно тежка по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95], за да се приеме, че дадена жена е засегната от тази съвкупност от мерки по сходен начин с описания в член 9, параграф 1, буква а) от тази директива?
Достатъчно ли е, за да ѝ се признае статут на [бежанец], жената да е засегната от тези мерки в държавата на произход само на основание на своя пол, или с оглед на преценката дали жената е засегната от тези мерки по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива [2011/95], разглеждани в своята съвкупност, е необходимо да се провери нейното индивидуално положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-761/23: Komise pro rozhodování ve věcech pobytu cizinců, Определение от 4 октомври 2024 г.
Правомощията на националните съдилища по отношение на достъпа до класифицирана информация при съдебен контрол на решения за пребиваване на граждани на трети държави по Директива 2011/98 и съвместимостта им с принципите на еквивалентност и ефективност, както и с членове 41 и 47 от Хартата.
Изискванията, които следва да бъдат изпълнени от националното право и съдилищата, за да се гарантира ефективна съдебна защита при ограничения на достъпа до мотиви и доказателства по съображения за държавна сигурност.
Допустимостта на национална уредба, която изключва правомощието на националния съд да разрешава достъп на засегнатото лице до класифицирана информация в производства по пребиваване, дори когато съдът разполага с такова правомощие в други видове производства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 38 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 18 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална (нормативна) уредба, определяща като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от 20 месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е разгледана възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще
или в смисъл, че
обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (нормативен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, а е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима въз основа на понятието „сигурна трета страна“,
или в смисъл, че
обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който трябва да се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на понятието „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/24: Bandundu – II, Определение от 26 септември 2024 г.
Приложно ли е действието на Директива 2008/115/ЕО във връзка с Хартата на основните права на ЕС за отказите на държава членка да предостави право на пребиваване по хуманитарни, благотворителни или други съображения на граждани на трети държави, пребиваващи незаконно на нейна територия?
Предоставя ли член 6, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО задължение за държавите членки да предоставят право на пребиваване по националното си право поради благотворителни или хуманитарни причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/23: Sagrario, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли да се счита, че посоченото в член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 „особено затруднено положение“ обхваща автоматично всяко положение, което засяга ненавършило пълнолетие лице и/или което е аналогично на положенията, предвидени в същия член 15?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда предоставянето на самостоятелно разрешение за пребиваване, което да гарантира на членовете на събраното семейство, че няма да попаднат в хипотеза на неуреден административен статут в случаите, когато е налице посоченото особено затруднено положение?
Може ли член 15, параграф 3, второ изречение и член 17 от Директива 2003/86 да се тълкуват в смисъл, че посоченото право на самостоятелно разрешение e налице, когато събраното семейство остане без разрешение за пребиваване по независещи от него причини?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86 национална правна уредба, която не предвижда необходимата и задължителна преценка на обстоятелствата по член 17 от Директива 2003/86, преди да се откаже подновяване на разрешението за пребиваване на членовете на събраното семейство?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 от Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешение за пребиваване, не предвижда като действие, предхождащо отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на член на събрано семейство, специална процедура по изслушване на ненавършилите пълнолетие лица?
Съвместима ли е с член 15, параграф 3 и член 17 от Директива 2003/86, с член 6, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 ЕКПЧ, както и с членове 47, 24, 7 и член 33, параграф 1 Хартата национална правна уредба, която в случаите, когато на кандидата за събиране на семейство е отказано издаване или подновяване на разрешението за пребиваване, не предвижда процедура, предхождаща отказа да се издаде или поднови разрешение за пребиваване на неговия съпруг, в рамките на която този съпруг да може да се позове на обстоятелствата, посочени в член 17 от Директива 2003/86, за да поиска да му бъде предоставена възможност да запази статута си на пребиваващ без прекъсване по отношение на предходния му статут на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/23: Changu, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Следва ли да се тълкуват съображение 15 от преамбюла, чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива [2011/95] като предоставящи възможност на държава членка за въвеждане на национална уредба за предоставяне на международна закрила, основана на съчувствие или по хуманитарни съображения, която няма никаква връзка с логиката и духа на Директива 2011/95 съгласно съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ от нея (друг тип закрила), или и в този случай, уредената национална възможност за предоставяне на закрила „по хуманитарни съображения“ трябва да е съвместима със стандартите на международната закрила съгласно чл. 3 от Директива 2011/95?
Налагат ли съображение 12 от преамбюла и чл. 14, пар. 2 от Директива [2011/95], във връзка с чл. 1 от Хартата и на чл. 4 от Хартата, императивно задължение за държава членка за издаване на писмено потвърждение на граждани на трети страни, удостоверяващо, че са в незаконен престой, но не могат все още да бъдат изведени?
При национална правна уредба, при която единствената правна норма за уреждане статута на гражданин на трета страна по „хуманитарни съображения“ се съдържа в чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съвместимо ли е със съображение 15 от преамбюла и чл. 2, б. „з“ и чл. 3 от Директива 2011/95 тълкуване на тази национална норма, което няма никаква връзка с характера и основанията по [тази директива]?
За целите на приложение на Директива 2011/95, изискват ли чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата преценка дали продължителният престой без уреден статут на гражданин на трета страна в държава членка представлява самостоятелно основание по „императивни хуманитарни съображения“ за предоставяне на международна закрила?
Допуска ли позитивното задължение на държава членка да гарантира спазването на чл. 1 и чл. 4 от Хартата разширително тълкуване на националната мярка по чл. 9, ал. 8 [от] ЗУБ, което надхвърля логиката и стандартите на международната закрила по Директива 2011/95 и налага тълкуване, съобразено единствено със спазването на основните права с абсолютен характер по чл. 1 и чл. 4 Хартата?
Може ли непредоставянето на закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ на гражданин на трета страна в положението на жалбоподателя, да доведе до незачитане от държавата членка на задълженията ѝ по чл. 1, чл. 4 и чл. 7 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Следва ли член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО, разглеждан във връзка с член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която обвързва достъпа на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни до определена мярка за социално осигуряване, социално подпомагане или социална закрила с приложимото и за гражданите на тази държава членка условие да са пребивавали в нея от най-малко десет години, последните две от които непрекъснато, и която предвижда наказателноправни санкции в случай на невярно деклариране във връзка с това условие за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.