4.06.01 - Граничен контрол, убежище и имиграция
Граничен контрол, убежище и имиграция
Дело C-279/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial d’un enfant devenu majeur), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква в) от [Директива 2003/86] да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството, на когото е предоставен статут на бежанец, е малолетно или непълнолетно по смисъла на тази разпоредба дори в случай че е било малолетно или непълнолетно към момента на подаване от кандидата за събиране на семейството на молбата за убежище, но е навършило пълнолетие още преди на същия да бъде предоставен статут на бежанец и преди да бъде подадено заявлението за събиране на семейството?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от [Директива 2003/86] в случай като разглеждания?
а) Достатъчно ли е да има правоотношение родител—дете, или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот: каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) За присъединяването на междувременно навършило пълнолетие дете, което все още се намира в третата държава и е подало заявление за събиране на семейството, към родител с предоставен статут на бежанец, изисква ли се да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-273/20: Bundesrepublik Deutschland (Regroupement familial avec un mineur réfugié), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1
а) При присъединяването към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец съгласно член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива [2003/86] може ли да се смята за „условие“ по смисъла на член 16, параграф 1, буква а) от [същата директива] този бежанец все още да не е навършил пълнолетие
Съвместима ли е с предходните разпоредби правна уредба на държава членка, съгласно която на присъединилите се към непридружен малолетен или непълнолетен бежанец по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 негови родители се предоставя (производно) право на пребиваване в тази държава членка само до фактическото навършване от бежанеца на пълнолетие?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква а): следва ли член 16, параграф 1, буква а) във връзка с член 10, параграф 3, буква а) и член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че държава членка, съгласно чието законодателство (производното) право на пребиваване на родителите е ограничено във времето до навършването от детето им на пълнолетие, може да отхвърли заявлението на родителите, все още пребиваващи в третата държава, за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, ако бежанецът е навършил пълнолетие преди крайното решение по заявление, подадено в административно или съдебно производство, в срок до три месеца от признаването на статута на бежанец?
2. Ако съгласно отговора на първия въпрос не е допустим отказ за събирането на семейството:
Какви изисквания следва да се поставят за наличието на реален семеен живот по смисъла на член 16, параграф 1, буква б) от Директива 2003/86 при присъединяване на родители към бежанец, който е навършил пълнолетие преди решението по заявлението за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството
По-конкретно:
a) Достатъчно ли е родство от първа степен по пряка възходяща линия (член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86), или се изисква и реален семеен живот?
б) Ако се изисква и реален семеен живот:
Каква е необходимата му интензивност
Достатъчни ли са например спорадични или редовни контакти, необходимо ли е съжителство в общо домакинство, или освен това се изисква общност, основана на взаимопомощ, чиито членове са зависими един от друг?
в) Присъединяването на все още намиращите се в третата държава родители, подали заявление за събиране на семейството, към детето им с признат статут на бежанец, което междувременно е навършило пълнолетие, изисква ли да са налице изгледи за (повторно) започване на семейния живот по начина, изискуем съгласно отговора на въпрос 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/21: Ministero dell’Interno (Retrait des conditions matérielles d’accueil), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Допуска ли член 20, параграфи 4 и 5 от Директива 2013/33 национална правна уредба, която предвижда отмяна на мерките по приемане спрямо пълнолетен кандидат, който не попада в категорията на „уязвимите лица“, когато се счита, че този кандидат е извършител на действия, свързани със сериозно насилие, осъществени извън центъра за настаняване, които се изразяват в употреба на физическо насилие срещу длъжностни лица и/или обществени служители с причиняване на такива наранявания на пострадалите, които налагат те да се обърнат за лечение в местната служба за спешна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/20: Bundesrepublik Deutschland (Enfant de réfugiés, né hors de l’État d’accueil), Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли — с оглед на заложения в правото на Съюза стремеж да се избегне вторичното движение и на предвидения в Регламент „Дъблин III“ общ принцип на цялост на семейството — член 20, параграф 3 от този регламент да се прилага по аналогия, когато ненавършило пълнолетие дете и неговите родители подават молби за международна закрила в една и съща държава членка, но родителите вече са получили международна закрила в друга държава членка, докато детето е родено в държавата членка, в която е подало молбата за международна закрила?
Може ли решение за недопустимост по член 33, параграф 2, буква а) от Директивата относно процедурите да бъде постановено по аналогичен начин по отношение на ненавършило пълнолетие дете, подало молба за международна закрила в държава членка, и когато не самото дете, а родителите му се ползват от международна закрила в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която в случай на обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци по принцип не допуска гражданин на трета държава, влязъл и пребиваващ незаконно на територията на държава членка, да подаде молба за международна закрила?
Допустимо ли е национално законодателство, което при обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци позволява задържане на търсещо убежище лице единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/19: Ligue des droits humains, Съдебно решение от 21 юни 2022 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата за PNR, Директивата за API и Директива 2010/65, с приложното поле на ОРЗД и изискванията за защита на личните данни?
Съответства ли системата за събиране, предаване и обработване на PNR данни по Директивата за PNR на изискванията за яснота, точност, пропорционалност и необходимост, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допустимо ли е националното законодателство да разрешава обработване на PNR данни за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директивата за PNR?
Допустимо ли е органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), да има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява разкриването на PNR данни след изтичането на шестмесечния срок?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници?
Прилага ли се Директивата за API към вътрешните за ЕС полети?
Допуска ли правото на Съюза национално законодателство, което въвежда система за предаване и обработване на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и други видове транспорт в Съюза, без да е налице конкретна терористична заплаха, или за цели, различни от борбата с тероризма и тежките престъпления?
Може ли национална юрисдикция да ограничава във времето действието на обявяване на незаконосъобразност на национално законодателство, което противоречи на Директивата за PNR и Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Durée maximale du contrôle aux frontières intérieures), Съдебно решение от 26 април 2022 г.
Трябва ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкува в смисъл, че не допуска временно повторно въвеждане от държава членка на граничен контрол на вътрешните граници на основание членове 25 и 27 от този кодекс, когато продължителността на това повторно въвеждане, произтичаща от последователното прилагане на предвидените в член 25 от посочения кодекс периоди, надвишава максималната обща продължителност от шест месеца, определена във въпросния член 25, параграф 4, и когато не е налице нова заплаха, която да обосновава ново прилагане на сроковете, предвидени в посочения член 25?
Допуска ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, с която под страх от налагане на санкция държава членка задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане на територията на тази държава членка през вътрешна граница, когато повторното въвеждане на граничния контрол на вътрешните граници, във връзка с който е наложено това задължение, противоречи на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Placement d’un demandeur d’asile dans un hôpital psychiatrique), Съдебно решение от 31 март 2022 г.
Трябва ли под задържане в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] да се разбира и обявеното от съд за законосъобразно настаняване на засегнатото лице в психиатричното отделение на болнично заведение против волята му или без то да е изразило воля за това (в случая поради произтичащата от психичното му заболяване опасност за него или за други лица)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) може ли срокът по член 29, параграф 2, първо изречение от [Регламент „Дъблин III“] при всички случаи да бъде удължен — с обвързващо засегнатото лице действие — на една година в хипотезата на задържане от молещата държава членка в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода?
б) при отрицателен отговор с какъв период от време е допустимо да бъде удължен този срок, например
– само с периода от време, през който лицето действително е задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или
– с общия период от време, през който е вероятно лицето да бъде задържано в учреждение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, спрямо момента на уведомяването на компетентната държава членка по член 9, параграф 2 от Регламент[а за изпълнение],
като евентуално се добави разумен срок за повторно организиране на прехвърлянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/20: Landkreis Gifhorn, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 18, параграфи 1 и 3 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която се произнася по задържането с цел извеждане, трябва да проверява във всеки отделен случай дали са изпълнени условията на разпоредбата, по-специално че извънредното положение все още трае, ако националният законодател, позовавайки се на член 18, параграф 1, се е отклонил от нормите на член 16, параграф 1 от тази директива в националното право?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 16, параграф 1 от Директива 2008/115, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава временно до 1 юли 2022 г. настаняването в място за лишаване от свобода на задържани с цел извеждане лица въпреки съществуването на специализирани центрове за задържане в държавата членка и въпреки че това не се налага поради извънредна ситуация по смисъла на член 18, параграф 1 от посочената директива?
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не е налице „специализиран център за задържане“ за задържането на лице, подлежащо на извеждане, когато:
– „специализираният център за задържане“ е на непряко подчинение на същия член на правителството, на чието подчинение са местата за задържане на затворници, а именно на министъра на правосъдието,
– „специализираният център за задържане“ е организиран като отделение на място за лишаване от свобода и макар че има собствен ръководител, бидейки едно от няколко отделения на мястото за лишаване от свобода, като цяло е подчинено на ръководството на последното?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
Следва ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че е налице настаняване в „специализиран център за задържане“ на лица, подлежащи на извеждане, когато мястото за лишаване от свобода открие специално отделение за затваряне на лица, подлежащи на извеждане, това отделение използва специална площ с три сгради в рамките на огражденията и в една от тези три сгради временно са настанени само затворници, излежаващи заместващи или краткосрочни наказания лишаване от свобода, при което мястото за лишаване от свобода следи за отделянето на задържаните лица, подлежащи на извеждане, от затворниците, като по-специално всяка сграда разполага със собствени съоръжения (собствен склад за облекло, собствена медицинска служба, собствена спортна зала) и двор/открита площ, която се вижда от всички сгради, но всяка сграда има собствено пространство за затворените лица, оградено с метална мрежа, така че не съществува пряк достъп между сградите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-349/20: Secretary of State for the Home Department (Statut de réfugié d’un apatride d’origine palestinienne), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
При оценката дали закрилата или помощта от UNRWA на регистриран в UNRWA палестинец без гражданство е преустановена по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2004/83, що се отнася до помощта, предоставяна на хора с увреждания:
1) Вземат ли се предвид при оценката само миналите обстоятелствата, за които се твърди, че са принудили молителя да напусне зоната на действие на UNRWA към момента, в който го е направил, или е необходима и ex nunc, прогнозна оценка дали молителят може да се възползва понастоящем от такава закрила или помощ?
2) Ако отговорът на първия въпрос е, че оценката включва и прогнозна оценка, допустимо ли е да се приложи по аналогия клаузата за преустановяване в член 11, така че ако към минал период молителят може да посочи основателна причина, поради която е напуснал зоната на UNRWA, тежестта да докаже, че такава причина вече не е налице, е на държавата членка?
3) За да са налице основателни обективни причини за напускането на такова лице, свързано с осигуряване на закрила или помощ от страна на UNRWA, необходимо ли е да се установи умишлено нанасяне на вреда или лишаване от помощ (чрез действие или бездействие) от страна на UNRWA или на държавата, в която тя действа?
4) Трябва ли да се вземе предвид помощта, предоставяна на такива лица от представители на гражданското общество, каквито са неправителствените организации (НПО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.