4.06.01.02 - Преминаване на външните граници
Преминаване на външните граници
Дело C-128/22: NORDIC INFO, Съдебно решение от 5 декември 2023 г.
Трябва ли членове 27 и 29 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба с общо приложение на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, от една страна, забранява на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, независимо от тяхното гражданство, да извършват неналожителни пътувания от тази държава членка до други държави членки, класифицирани от нея като зони с висок риск въз основа на ограничителните санитарни мерки или епидемиологичната обстановка в тези други държави членки, и от друга страна, налага на гражданите на Съюза, които не са граждани на посочената държава членка, задължението да се подложат на скринингови тестове и да спазват карантина, когато влизат на територията на същата държава членка от една от посочените други държави членки?
Трябва ли членове 22, 23 и 25 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, забранява под контрола на компетентните органи и под заплахата от налагане на санкция преминаването на вътрешните граници на тази държава членка за извършването на неналожителни пътувания от или до държави от Шенгенското пространство, класифицирани като зони с висок риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/21: Парламент/Комисия (Exemption de visa pour les ressortissants des États-Unis), Съдебно решение от 5 септември 2023 г.
Разполага ли Европейската комисия със свобода на преценка да не приеме делегиран акт за временно спиране на освобождаването на гражданите на трета страна от изискването за виза по член 7, първа алинея, буква е) от Регламент (ЕС) 2018/1806, когато тази трета страна не е отменила изискването за виза за гражданите на поне една държава членка в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-817/19: Ligue des droits humains, Съдебно решение от 21 юни 2022 г.
Съвместимо ли е националното законодателство, транспониращо Директивата за PNR, Директивата за API и Директива 2010/65, с приложното поле на ОРЗД и изискванията за защита на личните данни?
Съответства ли системата за събиране, предаване и обработване на PNR данни по Директивата за PNR на изискванията за яснота, точност, пропорционалност и необходимост, произтичащи от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Допустимо ли е националното законодателство да разрешава обработване на PNR данни за цели, различни от изрично посочените в член 1, параграф 2 от Директивата за PNR?
Допустимо ли е органът, създаден като звено за данни за пътниците (ЗДП), да има същевременно качеството на компетентен национален орган, оправомощен да одобрява разкриването на PNR данни след изтичането на шестмесечния срок?
Съвместимо ли е националното законодателство, което предвижда общ срок от пет години за съхраняване на PNR данните, приложим без разграничение към всички пътуващи със самолет пътници?
Прилага ли се Директивата за API към вътрешните за ЕС полети?
Допуска ли правото на Съюза национално законодателство, което въвежда система за предаване и обработване на PNR данни за всички вътрешни за ЕС полети и други видове транспорт в Съюза, без да е налице конкретна терористична заплаха, или за цели, различни от борбата с тероризма и тежките престъпления?
Може ли национална юрисдикция да ограничава във времето действието на обявяване на незаконосъобразност на национално законодателство, което противоречи на Директивата за PNR и Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/20: Landespolizeidirektion Steiermark (Durée maximale du contrôle aux frontières intérieures), Съдебно решение от 26 април 2022 г.
Трябва ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкува в смисъл, че не допуска временно повторно въвеждане от държава членка на граничен контрол на вътрешните граници на основание членове 25 и 27 от този кодекс, когато продължителността на това повторно въвеждане, произтичаща от последователното прилагане на предвидените в член 25 от посочения кодекс периоди, надвишава максималната обща продължителност от шест месеца, определена във въпросния член 25, параграф 4, и когато не е налице нова заплаха, която да обосновава ново прилагане на сроковете, предвидени в посочения член 25?
Допуска ли член 25, параграф 4 от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, с която под страх от налагане на санкция държава членка задължава дадено лице да представи паспорт или лична карта при влизане на територията на тази държава членка през вътрешна граница, когато повторното въвеждане на граничния контрол на вътрешните граници, във връзка с който е наложено това задължение, противоречи на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/20: A (Franchissement de frontières en navire de plaisance), Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не) се възлага задължението, под заплаха от налагане на наказание, да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице пътува със спортна лодка по международни води от една държава членка в друга, без да влиза на територията на трета държава?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 5, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не), под заплаха от налагане на наказание, се възлага задължението да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице, пътувайки със спортна лодка по международни води, влиза в съответната държава членка от друга държава членка, без да е навлизало на територията на трета държава?
Доколкото от правото на Съюза не произтича пречка по смисъла на първия или втория въпрос, съвместима ли е санкцията при преминаване на финландската държавна граница без валиден пътен документ, която обичайно се налага във Финландия под формата на дневни ставки, с произтичащия от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 принцип на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/19: Migrationsverket, Съдебно решение от 4 март 2021 г.
Допускат ли разпоредбите на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, и по-специално разпоредбите относно систематичното търсене в Шенгенската информационна система и в Кодекса на шенгенските граници, и по-конкретно посоченото в тях изискване за притежаване на валиден паспорт, да бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на подадено в Швеция заявление, което не е основано нито на съображения за закрила, нито на хуманитарни съображения, при положение че не е ясно установена самоличността на заявителя?
При утвърдителен отговор, допустимо ли е установяването на самоличността да е предмет на изключения, основани на националното право или съдебна практика?
При отрицателен отговор на втория въпрос, какви изключения евентуално са предвидени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/19: Minister van Buitenlandse Zaken, Съдебно решение от 24 ноември 2020 г.
Изисква ли член 32, параграфи 2 и 3 от Визовия кодекс във връзка с член 47 от Хартата от държавата членка, приела окончателно решение за отказ да издаде виза на основание член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от този кодекс поради отправеното от друга държава членка възражение за издаване на визата, да посочи в това решение коя държава членка е отправила такова възражение, конкретното основание за отказ, възприето на базата на това възражение, както и наличните способи за защита срещу него и, когато срещу това решение е подадена жалба на основание член 32, параграф 3 от същия кодекс, съдилищата на приелата решението държава членка трябва ли да могат да проверят по същество законосъобразността на възражението срещу издаването на визата, отправено от друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/18: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Регистриране на моряци в пристанището на Ротердам), Съдебно решение от 5 февруари 2020 г.
Трябва ли член 11, параграф 1 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, който вече е влязъл в Шенгенското пространство, например през международно летище, излиза [от Шенгенското пространство] по смисъла на Кодекса на шенгенските граници, когато се качи като моряк на плавателен съд, намиращ се вече в морско пристанище като външна граница, независимо дали и евентуално кога морякът ще напусне пристанището с този плавателен съд
Или, за да е налице излизане, първо трябва да е установено, че морякът ще напусне пристанището с въпросния плавателен съд, и ако това е така, има ли максимален срок, в който плавателният съд трябва да отплава, и кога в този случай трябва да бъде поставен изходният печат
Или за „излизане“ се приема друг момент, евентуално при други условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-380/18: E.P. (Заплаха за обществения ред), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че решението, съгласно което законният престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на 180‑дневен период е прекратен, тъй като чужденецът е счетен за заплаха за обществения ред, трябва да се основава на обстоятелството, че личното поведение на съответния чужденец представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото?
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, какви са приложимите изисквания за мотивиране съгласно член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] по отношение на решението, че даден чужденец се счита за заплаха за обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която чужденец се счита за заплаха за обществения ред само поради безспорното обстоятелство, че е заподозрян в извършване на наказуемо деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-680/17: Vethanayagam и др., Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Преклудира ли член 32, параграф 3 от Визовия кодекс възможността на референтно лице, в качеството му на заинтересовано лице с оглед на подадено от жалбоподател заявление за виза, да обжалва от свое име по административен и по съдебен ред отказа за издаване на виза?
Трябва ли представителството, предвидено в член 8, параграф 4 от Визовия кодекс, да се разбира в смисъл, че представляваната държава (също) запазва компетентността си, или че компетентността се прехвърля изцяло върху представляващата държава, в резултат на което самата представлявана държава повече не е компетентна?
Ако съгласно член 8, параграф 4, буква г) от Визовия кодекс са възможни и двете посочени във въпроса по точка 2 форми на представителство, за коя от двете държави членки следва да се приеме, че взема окончателното решение по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс?
Съответства ли на правото на ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата тълкуване на член 8, параграф 4 и член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, според което кандидатите за виза могат да обжалват отхвърлянето на заявленията им единствено пред орган или съд на представляващата държава членка, а не в представляваната държава членка, за чиято виза се кандидатства
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че предложеното средство за правна защита гарантира на кандидата, че има право да бъде изслушан, че има право да предприема съдебни действия на език на една от държавите членки, че дължимите административни и съдебни такси за обжалване по административен и съдебен ред не са несъразмерно високи и че е налице възможност за предоставяне на правна помощ, покриваща разходите за правно подпомагане и представителство
Предвид съществуващата свобода на преценка, с която държавата разполага по визовите въпроси, от значение ли е за отговора на този въпрос дали съответният съд в Швейцария има достатъчно ясна представа за ситуацията в Нидерландия, за да може да предложи ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.