4.04 - Свободно движение на хора и услуги
Свободно движение на хора и услуги
Дело C-725/18: Anton van Zantbeek, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/18: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.
Съответства ли национална правна уредба, която предвижда високи кумулативни глоби без максимален праг и допълнителна такса за съдебни разноски, на изискването за пропорционалност по член 20 от Директива 2014/67/ЕС?
Може ли комбинацията от висок минимален размер, липса на таван и кумулиране на глоби да доведе до прекомерни финансови санкции, които не са съразмерни с тежестта на нарушението?
Съществуват ли по-малко рестриктивни мерки, които биха осигурили ефективното прилагане на задълженията по директивата, без да се надхвърля необходимото за гарантиране спазването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/18: Comune di Bernareggio, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване, на недопускане на дискриминация, на равно третиране, на защита на конкуренцията и на свободно движение на работниците, посочени в членове 45, 49—56 и 106 от ДФЕС и в членове 15 и 16 от Хартата, както и заложеният в тях критерий за пропорционалност и разумност, национална правна уредба като съдържащата се в член 12, параграф 2 от Закон № 362/1991, която при прехвърляне на собствеността върху общинска аптека предоставя право на предпочтително изкупуване на служителите на тази аптека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/18: Rust-Hackner, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96, член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 във връзка с член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че срокът за упражняване на правото на отказ от договор за застраховка „Живот“ започва да тече от момента, когато титулярят на полица е бил информиран, че договорът е сключен, дори и когато предоставената му от застрахователното предприятие информация или не уточнява, че приложимото към договора национално право не предвижда каквото и да било изискване за форма за упражняването на правото на отказ, или посочва изисквания за форма, които в действителност приложимото към договора национално право не предвижда?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 да се тълкува в смисъл, че ако застрахователното предприятие не е дало на титуляря на полица информация относно правото му на отказ или пък му е дало информация, която е погрешна до такава степен, че го е лишила от възможността да упражни правото си на отказ по същество при същите условия като тези, от които би се възползвал, ако информацията беше вярна, срокът за упражняване на правото на отказ не започва да тече, дори и ако титулярят на полица е узнал по друг начин за съществуването на правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619 във връзка с член 31 от Директива 92/96 и член 35, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2002/83 да се тълкуват в смисъл, че след прекратяването на договора и изпълнението на всички произтичащи от него задължения, и по-специално след плащането от застрахователното предприятие на откупната стойност, титулярят на полица все още може да упражни правото си на отказ, ако приложимото по отношение на договора право не урежда правните последици от липсваща или погрешна информация относно правото на отказ?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 185, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която застрахователното предприятие е длъжно да изплати на титуляр на полица, упражнил правото си на отказ, само откупната стойност?
Трябва ли член 15, параграф 1 от Директива 90/619, член 35, параграф 1 от Директива 2002/83 и член 186, параграф 1 от Директива 2009/138 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда тригодишен давностен срок, в който упражнил правото си на отказ титуляр на полица може да предяви правото си на възнаградителни лихви върху върнатите му като недължимо платени суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/18: Dobersberger, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 96/71 […], и по-специално на член 1, параграф 3, буква а), и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?
Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71 и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?
Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71 и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?
Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 96/71 и да изпълняват съпътстващи задължения (като например тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/19: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, Определение от 19 декември 2019 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда високи минимални глоби, кумулативно налагани за всеки работник без максимален праг и допълнителна съдебна такса, с изискването за пропорционалност по член 20 от Директива 2014/67/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.