всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.04.05.04 - Старост и смърт

Старост и смърт

Дело C-404/21: INPS и Repubblica italiana, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.

Трябва ли членове 45 и 48 ДФЕС, член 4 ДЕС, член 11 от приложение VIII към [Правилника] и член 8 от приложение IIIa към [Условията за работа в ЕЦБ] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или национална административна практика, която не позволява на работник от една държава членка, който е правил вноски в националния социалноосигурителен институт и понастоящем работи в институция на Съюза като ЕЦБ, да прехвърли в пенсионната схема на тази институция пенсионните вноски, направени в рамките на националната осигурителна схема на неговата държава на произход?
С оглед на отговора на първия въпрос трябва ли да се осигури възможност за упражняване на правото на прехвърляне на вноските дори при липса на транспониращ вътрешен законодателен акт или на специално споразумение между държавата членка на произход на работника или пенсионноосигурителния орган на последния, от една страна, и институцията на Съюза, от друга страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-866/19: Zakład Ubezpieczeń Społecznych I Oddział w Warszawie Wydział Realizacji Umów Międzynarodowych, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.

Трябва ли член 52, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че при изчисляването на теоретичния размер на обезщетението, посочен в подточка i) от тази разпоредба, както и при изчисляването на действителния размер на обезщетението, посочен в подточка ii) от въпросната разпоредба, компетентната институция на съответната държава членка трябва да вземе предвид — за нуждите на определянето на границата, която в съответствие със законодателството на тази държава членка не могат да надвишават периодите, през които не са внасяни осигурителни вноски, спрямо периодите, през които такива са внасяни — различните осигурителни периоди, включително завършените съгласно законодателството на други държави членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-903/19: Ministre de la transition écologique и solidaire и Ministre de l’Action и des Comptes publics, Съдебно решение от 4 февруари 2021 г.

Кой може да се ползва с правото по член 11[, параграф 1] от приложение VIII към Правилника — само длъжностните лица и договорно наетите служители, които се назначават за първи път в национална администрация, след като са били назначени като длъжности лица, договорно или срочно наети служители в институция на [Съюза], или и длъжностните лица и договорно наетите служители, които се връщат на служба в националната администрация, след като са упражнявали функции в институция на [Съюза] и през този период са били в неактивна заетост или в отпуск по лични причини?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/17: Crespo Rey, Съдебно решение от 28 юни 2018 г.

Трябва ли да се счита, че не са обхванати от израза „най-близката по време до тези периоди осигурителна основа в Испания“, използван в приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004, осигурителни основи, определени в съответствие с вътрешната испанска правна уредба, съгласно която завърнал се работник мигрант, чиито последни реални осигурителни вноски в Испания са били по-високи от минималните основи, може единствено да сключи споразумение за запазване на осигуряването върху минимална основа, докато ако беше уседнал работник, той би имал възможност да сключи такова споразумение [за осигуряване] върху по-високи основи?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос подходящо ли е съгласно приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 като средство за поправяне на нанесената на работника мигрант вреда да се вземат предвид, след надлежно актуализиране, последните реални осигурителни вноски, платени от него в Испания, и да се счита, че периодът, през който той се е осигурявал съгласно споразумението за запазване на осигуряването, е неутрален период или период на прекъсване на осигуряването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-431/16: Blanco Marqués, Съдебно решение от 15 март 2018 г.

1) Следва ли национална разпоредба като член 6, параграф 4 от [Декрет 1646/1972], която предвижда, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията, на която имат право получаващите пенсия за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, навършили 55 години, „се спира за времето, през което работникът е нает на работа“, да се счита за правило за ненатрупване по смисъла на членове 12 [и] 46а[—]46в от Регламент [№ 1408/71] и членове 5 [и] 53[—]55 от Регламент [№ 883/2004], като се има предвид, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) е приел, че установената с посочената разпоредба от вътрешното право несъвместимост се прилага не само когато лицето работи, но и когато получава пенсия за осигурителен стаж и възраст?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, следва ли член 46а, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква а) от Регламент [№ 883/2004] да се тълкуват в смисъл, че правилото за ненатрупване на спорното обезщетение и пенсия, получавана от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, е приложимо само ако испанска национална разпоредба с ранг на закон изрично предвижда, че социалноосигурителните обезщетения за старост, инвалидност и преживели лица са несъвместими с обезщетенията или доходите, получавани в чужбина
Може ли правилото за ненатрупване да бъде прилагано на основание член 12 от Регламент [№ 1408/71] и член 5 от Регламент [№ 883/2004] спрямо пенсиите от друга държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария, при положение че липсва изрична правна разпоредба, но в националната съдебна практика е възприето тълкуване, според което спорното обезщетение е несъвместимо с пенсия за осигурителен стаж и възраст по испанското право?
3) Ако отговорът на предходния въпрос е, че испанското правило за ненатрупване (прилагано разширително съгласно тълкуването му в съдебната практика) се прилага в разглеждания случай, независимо от липсата на изрична разпоредба относно обезщетенията или приходите, получавани в чужбина, трябва ли да се приеме, че спорното обезщетение е от същия вид като пенсията за осигурителен стаж и възраст от швейцарската система за социална сигурност, или то следва да се счита за обезщетение от друг вид
С общностен обхват ли е определението на различните клонове на социалната сигурност, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Регламент [№ 1408/71] и член 3, параграф 1 от Регламент [№ 883/2004], или трябва да се следва определението, дадено от националното законодателство за всяко конкретно обезщетение
Ако определението е с общностен обхват, трябва ли спорната добавка от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност да се счита за обезщетение за инвалидност или за обезщетение за безработица, като се има предвид, че тя допълва пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, що се отнася до упражняването на обичайната професия, заради трудностите за лицата на възраст над 55 години да намерят друга работа, поради което изплащането ѝ се спира, ако получателят започне работа?
4) Ако трябва да се счита, че двете обезщетения са от един и същи вид, след като при определянето на размера както на испанската пенсия за загуба на работоспособност, така и на добавката към нея не са взети предвид периодите на осигуряване в друга държава, следва ли да се приеме, че добавката от 20 % върху основния размер на пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност представлява обезщетение, спрямо което са приложими правилата за ненатрупване, доколкото неговият размер следва да се счита за независещ от осигурителните периоди или от периодите на пребиваване по смисъла на член 46б, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 1408/71] и член 54, параграф 2, буква а) от Регламент [№ 883/2004]
Допустимо ли е прилагането на посоченото правило за ненатрупване, въпреки че спорното обезщетение не е посочено в част Г от приложение IV към Регламент [№ 1408/71], нито в приложение IХ към Регламент [№ 883/2004]?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, приложимо ли е правилото, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?
6) Ако се приеме, че двете обезщетения са различни по вид, и доколкото не се установява Швейцария да прилага каквото и да било правило за ненатрупване на основание член 46в от Регламент [№ 1408/71] и член 55 от Регламент [883/2004], може ли намаляването да се приложи изцяло към добавката от 20 % към пенсията за трайна пълна загуба на работоспособност, или то трябва да се приложи частично или пропорционално
Следва ли при всяко положение да се приложи ограничението, предвидено в член 46а, параграф 3, буква г) от Регламент [№ 1408/71] и член 53, параграф 3, буква г) от Регламент [883/2004], съгласно което испанското социалноосигурително обезщетение може да бъде намалено само „до размера на платимите обезщетения съгласно законодателството“ на другата държава, в случая Швейцария?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-189/16: Zaniewicz-Dybeck, Съдебно решение от 7 декември 2017 г.

Следва ли от разпоредбите на член 47, параграф 1, буква г) от Регламент № 1408/71, че за целите на изчисляване на шведска гарантирана пенсия на завършените в друга държава членка осигурителни периоди може да се признае пенсионна стойност, съответстваща на средната стойност на осигурителните периоди, завършени в Швеция, когато компетентната институция извършва пропорционално изчисляване съгласно член 46, параграф 2 от същия регламент?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли компетентната институция при изчисляване на правото на гарантирана пенсия да вземе предвид доходи от пенсия, които осигуреното лице получава в друга държава членка, без това да противоречи на разпоредбите на Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-465/14: Wieland и Rothwangl, Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.

Следва ли член 3 и член 94, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че на бивш моряк, който е бил част от екипажа на морски плавателен съд с пристанище на домуване в държава членка, не е имал местожителство на брега и не е бил гражданин на държава членка, не може (частично) да бъде отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст след присъединяването към Съюза (респективно към предшественика на Съюза) на държавата, чийто гражданин е този моряк, или след влизането в сила на Регламент № 1408/71 за тази държава само защото в периода на (твърдяното) осигуряване посоченият бивш моряк не е бил гражданин на (първата посочена) държава членка?
Следва ли членове 18 ДФЕС и 45 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, според което моряк, който е бил част от екипажа на морски плавателен съд с пристанище на домуване в тази държава членка, не е имал местожителство на брега и не е бил гражданин на държава членка, не е осигуряван за пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато моряк, който е гражданин на държавата членка, в която се намира пристанището на домуване на морския плавателен съд, и освен това се намира в същото положение, се счита за осигурен, ако държавата, чийто гражданин е първият посочен моряк, междувременно — към момента на определяне на пенсията — се е присъединила към (предшественика на) Съюза или Регламент № 1408/71 е влязъл в сила за тази държава?
Следва ли на първия и втория въпрос да се отговори по същия начин в случай на (бивш) моряк, който по времето, когато е работил, е бил гражданин на държава, която се е присъединила към (предшественика на) Съюза в по-късен момент, а към момента на това присъединяване или на влизане в сила на Регламент № 1408/71 за посочената държава и към момента на предявяване на неговото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е гражданин на държава членка, но съгласно член 1 от Регламент № 859/2003 за него се прилага Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-103/13: Somova, Съдебно решение от 5 ноември 2014 г.

Следва ли член 48, алинея 1 ДФЕС и член 49, алинеи 1 и 2 ДФЕС съобразно фактите по главното производство да се тълкуват, че допускат национална норма на държава членка, като разглежданата в главното производство, а именно по член 94, ал. 1 от КСО — относно изискването за прекратяване на осигуряването като основание за отпускане на пенсия за старост на гражданин на държава членка, който към датата на подаване на заявлението за пенсия осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка и попада в приложното поле на Регламент № 1408/71?
Следва ли от член 94, параграф 2 от Регламент № 1408/71, тълкуван във връзка с член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС, че допуска изключение от правилото за сумиране на осигурителния стаж за осигурителни периоди, завършени в друга държава членка преди датата на прилагането на регламента от държавата членка, пред която е подадено искането за пенсиониране, като предоставя правото на избор на осигуреното лице да посочи същите периоди за сумиране и да прецени необходимостта от сумирането, когато придобитият стаж само по правото на държавата, пред която се подава заявлението, не е достатъчен, за да се придобие правото на пенсия, и който може да бъде придобит само чрез заплащане на осигурителни вноски?
При същите обстоятелства член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС допуска ли отказът от прилагането на член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 — за сумиране на осигурителни периоди след датата на прилагането му, да се извърши по преценка на осигуреното лице, като не посочи в заявлението за пенсиониране завършени осигурителни периоди в друга държава членка?
Следва ли член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкува, че не допуска признаването на осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски, като предвиденото по параграф 9, алинея 3 от преходните и заключителните разпоредби на КСО по българското право, когато при условията на главното производство така признатият осигурителен стаж ще съвпадне с осигурителни периоди, завършени по правото на друга държава членка?
Следва ли член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да прекрати плащането занапред и да иска възстановяването на всички плащания за отпусната по националното ѝ право пенсия за старост на гражданин на тази държава, когато предвидените в текста на този регламент изисквания са налице само към датата на отпускането на пенсията, и по съображения, основани само на националното право, според които към датата на отпускането на пенсията не е прекратено осигуряването на лицето в друга държава членка, признат е осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски по националното право, без да се вземат предвид завършени към датата на отпускане на пенсията осигурителни периоди в друга държава членка и без да се излагат съображения, че е следвало да се определи различен размер на пенсията?
В случай че е допустимо възстановяването на плащанията на пенсията, то следва ли от принципите за равностойност и ефективност по правото на Европейския съюз, че се дължи и лихва, когато по националното право на държавата членка не се предвижда лихва при възстановяване на пенсия, отпусната по международен договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-321/12: van der Helder и Farrington, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.

Какво се има предвид в член 28, параграф 2, буква б) от Регламент […] № 1408/71 с израза „законодателство[, на което] пенсионерът е бил най-дълго време субект“ — законодателството относно обезщетенията за болест и майчинство, законодателството относно обезщетенията за старост или цялото законодателство относно посочените в член 4 от този регламент клонове на социалното осигуряване, които са намирали приложение въз основа на дял II от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/12: Gardella, Съдебно решение от 4 юли 2013 г.

Трябва ли членове 20 ДФЕС, 45 ДФЕС, 48 ДФЕС и 145—147 ДФЕС и член 15 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или национална административна практика, която не позволява на работник от една държава членка да прехвърли в пенсионната схема на международна организация, намираща се на територията на друга държава членка, където работникът работи и се осигурява, пенсионните вноски, направени в националната социалноосигурителна схема на държавата членка на произход на последния, в която той е бил осигурен по-рано?
С оглед на отговора на първия въпрос, трябва ли да се осигури възможност за упражняване на правото на прехвърляне на вноските дори при липса на специално споразумение между държавата членка на произход на работника или пенсионноосигурителния институт на последния, от една страна, и международната организация, от друга страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form