4.04.03.01 - Различни престации
Различни престации
Дело C-242/23: Tecno*37, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 258 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че приключването от Комисията на производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка води до съответствие с правото на Съюза на националната правна уредба, която е била предмет на това производство?
Следва ли член 25, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда общо несъвместимост между дейността по посредничество във връзка с недвижим имот и тази на управител на етажна собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Длъжен ли е законодателят на Съюза при приемането на член 1, точка 3 от Регламент 2020/1055, доколкото въвежда параграф 1, буква б) в член 5 от Регламент № 1071/2009, да извърши оценка на въздействието и да разполага с достатъчно данни, които да му позволят да прецени пропорционалността на въведеното задължение за връщане на превозните средства в експлоатационния център на всеки осем седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-768/22: Комисия/Португалия (Ingénieurs civils), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Съвместимо ли е ограничаването на достъпа на притежателите на португалски дипломи по гражданско инженерство, посочени в приложение VI към Директива 2005/36/ЕО, до упражняване на архитектурна дейност в Португалия с член 49, параграф 1 от Директива 2005/36/ЕО?
Нарушават ли ограниченията, въведени с член 25, параграф 7 от португалския Закон № 31/2009, свободното движение на работници, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по членове 45, 49 и 56 ДФЕС?
Спазено ли е задължението за проверка на националните изисквания по член 59, параграф 3 от Директива 2005/36/ЕО при въвеждането на ограниченията в португалското законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/22: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Détachement de travailleurs de pays tiers), Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Включва ли свободното предоставяне на услуги, гарантирано от членове 56 и 57 ДФЕС, производно от това право право на пребиваване на работници, граждани на трети страни, в държава членка, които могат да бъдат наети в тази държава членка от предприятие — доставчик на услуги, установено в друга държава членка?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска, наред с обикновено задължение на предприятието — доставчик на услуги за уведомяване, да се изисква подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване за всеки работник, когато продължителността на предоставянето на услугата надхвърля три месеца?
При отрицателен отговор: трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) национална правна уредба, съгласно която, независимо от продължителността на предоставянето на услугата, срокът на валидност на такова разрешение за пребиваване не може да е повече от две години?
б) ограничаването на срока на валидност на такова разрешение за пребиваване до срока на валидност на разрешението за работа и пребиваване в държавата членка, в която е установено предприятието — доставчик на услуги?
в) събирането на такси за всяко заявление (за подновяване), чийто размер съответства на този на таксите, дължими за разрешение за упражняване на трудова дейност от гражданин на трета страна, но е пет пъти по-голям от размера на таксите за издаването на удостоверение за законно пребиваване на гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/21: Reti Televisive Italiane, Съдебно решение от 30 януари 2024 г.
Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че понятието „съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания“ обхваща рекламните съобщения, направени от телевизионен оператор за радиостанция, която е част от една и съща група дружества с този оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/22: AUTOTECHNICA FLEET SERVICES, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Попадат ли услугите по оперативен лизинг и/или услугите по отдаване под дългосрочен наем на автомобили в приложното поле на Директива 2006/123/ЕО?
Счита ли се за „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент № 575/2013 субект, който извършва дейности по оперативен лизинг (а не извършва дейности по финансов лизинг) и/или дейности по отдаване под дългосрочен наем на автомобили?
Ако отговорът на първата част от първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втората част от първия въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 49 ДФЕС във връзка с членове 9—13 от Директива 2006/123 оправомощаването на Агенцията да осъществява надзор върху предоставянето на услуги по оперативен лизинг и/или услуги по отдаване под дългосрочен наем на автомобили, който надзор тя упражнява на основание член 6, параграф 1 от Закона за лизинга, и оправомощаването да налага допълнителни изисквания и ограничения на предприятията, извършващи такива дейности?
Трябва ли при обстоятелства като тези в разглеждания спор — когато дружество майка от държава членка чрез дъщерно дружество в друга държава членка възнамерява да предоставя същия вид услуги като в държавата членка по произход — член 49 ДФЕС и разпоредбите на членове 9—13 от Директива 2006/123 да се тълкуват в смисъл, че позволяват чрез националния закон (Закон за лизинга) да се налагат допълнителни изисквания и ограничения на дъщерно дружество, като по този начин извършването на въпросните дейности се прави по-трудно и/или по-малко привлекателно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/21: European Superleague Company, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,
– не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/21: Cartrans Preda, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/22: Nexive Commerce и др., Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
1) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и параграф 3, както и член 22 от Директива [97/67] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от [Закон № 266/2005] и член 65 от Декрет-закон [№ 50/2017]), по силата на която е възможно задължени да финансират оперативните разходи на регулаторния орган в пощенския сектор[,] да бъдат само доставчиците от пощенския сектор, включително тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, и съответно е възможно да се изключи всякаква форма на публично съфинансиране от държавния бюджет?
2) Член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и член 22 от Директива [97/67] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват оперативните разходи, които могат да бъдат финансирани от доставчиците на пощенски услуги, да включват също така разходите, свързани с регулаторните дейности относно пощенските услуги, които не попадат в обхвата на универсалната услуга, както и разходите за административни структури и политическо ръководство (т.нар. „хоризонтални“ структури), чиито дейности, макар да не са пряко насочени към регулиране на пазарите на пощенски услуги, все пак допринасят за изпълнението на всички институционални правомощия на [AGCOM], поради което е възможно тяхното непряко и частично (пропорционално) отнасяне към сектора на пощенските услуги?
3) Принципът на пропорционалност, принципът на недискриминация и член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире и трета алинея, както и член 22 от Директива [97/67], допускат ли национална правна уредба като италианската (съдържаща се в член 1, параграфи 65 и 66 от [Закон № 266/2005] и член 65 от Декрет-закон [№ 50/2017]), която възлага на доставчиците на пощенски услуги задължението да участват във финансирането на [НРО] в пощенския сектор, без възможност за разграничаване на положението на доставчиците на експресни куриерски услуги от това на доставчиците на универсалната услуга и следователно без възможност за преценяване на различната интензивност на регулаторната дейност, извършвана от [НРО] във връзка с различните видове пощенски услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/22: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Commune de Ginosa), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.