4.04.03.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-292/12: Ragn-Sells, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Следва ли разпоредбите на член 106, параграф 1 [ДФЕС] във връзка с член 102 [ДФЕС], свободното движение на стоки, свободата на установяване, както и свободното предоставяне на услуги, да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да разреши на предприятие, стопанисващо определено съоръжение за третиране на отпадъци, да бъде предоставено срещу възнаграждение изключително право за третиране на битовите отпадъци на определена територия, при положение че в радиус от 260 км осъществяват дейността си няколко конкурентни предприятия [които стопанисват] няколко съоръжения [за управление на отпадъци], съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?
Следва ли член 106, параграф 2 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да разглежда като услуги от общ икономически интерес, от една страна, събирането и превоза на отпадъците, и от друга страна, третирането на отпадъците, като същевременно разделя тези услуги и по този начин ограничава свободната конкуренция на пазара на управлението на отпадъците?
Може ли да се изключи прилагането на разпоредбите от Договора [за функционирането на ЕС] във връзка с правото на конкуренцията по отношение на процедура за отдаване на концесия на услугите по събирането и превоза на отпадъците, в която се предвижда, че изключителното право за третиране на отпадъците на определената в договора за концесия територия се предоставят на две предприятия?
Следва ли член 16, параграф 3 от Директива [2008/98] да се тълкува в смисъл, че основавайки се на принципа на близост, държава членка може да ограничи конкуренцията и да разреши на предприятието, стопанисващо съоръжението за третиране на отпадъци, намиращо се най-близо до територията, на която се образуват отпадъците, да бъде предоставено срещу възнаграждение изключителното право за третиране на отпадъците, при положение че в радиус от 260 км осъществяват дейността си няколко конкурентни предприятия [които стопанисват] няколко съоръжения [за управление на отпадъци], съответстващи на екологичните изисквания и използващи равностойни технологии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/12: Belgacom, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.
Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?
Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?
Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/12: Isbir, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че обозначава насрещната престация на работодателя за предоставяната от работника работна сила, която съгласно посочените в член 3, параграф 1, първо изречение от директивата законови или подзаконови разпоредби или по силата на обявени за общоприложими колективни трудови договори се възнаграждава единствено и изцяло с предвидена в колективен трудов договор минимална заплата („предоставяне на работна сила в общия случай“), като поради тази причина в задължението на работодателя да заплати минимална ставка на заплащане попадат единствено плащанията на работодателя, с които се възнаграждава това предоставяне на работна сила в общия случай и които трябва да бъдат предоставени на разположение на работника най-късно до датата, на която се дължи трудовото възнаграждение за съответния период?
Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, второ тире, буква в) от Директива [96/71] да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на национални разпоредби или практики, според които плащанията от даден работодател не следва да се разглеждат като компоненти на минималната заплата и следователно не следва да се считат за изпълнение на задължението за изплащане на съответната минимална заплата, когато работодателят изплаща тези суми в изпълнение на установено в колективен трудов договор задължение,
— ако съгласно волята на страните по този договор и на националния законодател тези плащания следва да послужат за обособяването на вложения в полза на работниците,
и ако за тази цел
— месечните плащания от работодателя в полза на работника представляват дългосрочно вложение, като например вноски към спестовен влог, вноски за строеж или закупуване на жилище или вноски [към] спестовна застраховка живот, и
— изплащането им се поощрява с държавно подпомагане и данъчни облекчения, но
— работникът може да разполага с тези средства едва след изтичането на период от няколко години, и
— вноските имат фиксиран месечен размер, който зависи единствено от договорената продължителност на трудовия договор, но не и от размера на трудовото възнаграждение („плащания, спомагащи за обособяването на вложения“)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/11: Demirkan, Съдебно решение от 24 септември 2013 г.
Понятието за свободното предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от [Допълнителения протокол] обхваща ли също и пасивното право на свободно предоставяне на услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, разпростира ли се предоставяната със Споразумението за асоцииране закрила на пасивното право на свободно предоставяне на услуги съгласно член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол също и върху турски граждани, които — какъвто е случаят с жалбоподателката — възнамеряват да влязат на територията на Федерална република Германия и да пребивават в нея в рамките на престой с продължителност от не повече от три месеца не с цел да се ползват от конкретна услуга, а за да посетят свои роднини, като единствено се позовават на евентуалната възможност да получат определени услуги на територията на Федералната република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/11: Konstantinides, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Член 5, параграф 3 от Директива 2005/36 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле попадат национални правни норми, каквито са, от една страна, член 12, параграф 1 от Кодекса на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен, съгласно който хонорарите трябва да са съразмерни и ако не е предвидено друго в правна норма — да се изчисляват въз основа на официалното тарифно класифициране на медицинските действия, както и, от друга страна, член 27, параграф 3 от този кодекс, който забранява на лекарите всяка реклама, несъвместима с професионалната етика?
Член 6, буква a) от Директива 2005/36 допуска ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която Кодексът на професионалната етика на лекарите в провинция Хесен и свързаните с него правила за оспорване са обявени за изцяло приложими спрямо доставчиците на услуги, които се преместват на територията на приемащата държава членка, за да упражняват на временен и случаен принцип своята професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/12: Femarbel, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.
Следва ли здравните услуги по член 2, параграф 2, буква е) [от Директива 2006/123] и социалните услуги по член 2, параграф 2, буква й) от [нея] да се разбират в смисъл, че са изключени от приложното поле на Директивата дневните приемни центрове съгласно [Законодателното постановление от 2008 г.], доколкото те предоставят съответстващи на зависимото състояние на възрастните хора помощ и грижи, както и нощните приемни центрове по смисъла на същото постановление, доколкото те предоставят помощ и здравни грижи, които не могат да бъдат осигурени непрекъснато на възрастните хора от техните близки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/10: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Представлява ли задължението за предварително деклариране, наложено на независимите доставчици на услуги, установени в други държави членки, дискриминационно ограничение на свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС?
Обосновано и пропорционално ли е разглежданото задължение за предварително деклариране с оглед на целите от общ интерес, като предотвратяване на измамите, борба срещу нелоялната конкуренция и защита на самонаетите лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-498/10: X, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, ако получателят на услуга, предоставена от установено в друга държава членка лице, е задължен от законодателството на държавата членка, в която той е установен и в която се предоставя тази услуга, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за предоставената услуга, при положение че липсва подобно задължение за удържане на данък по отношение на доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугата?
Ако с отговора на предходния въпрос се установи, че разпоредба, задължаваща получателя на конкретната услуга да удържа данък, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, може ли това ограничение да бъде обосновано с необходимостта да се гарантират данъчното облагане и събирането на данъците, дължими от чуждестранни дружества, които само краткосрочно остават на територията на Нидерландия и трудно могат да бъдат контролирани, което води до проблеми при упражняване на предоставените на Нидерландия правомощия за данъчно облагане?
В този случай релевантно ли е обстоятелството, че на по-късен етап правната уредба е изменена по отношение на ситуации като разглежданата в смисъл, че едностранно се отменя този механизъм за данъчно облагане, тъй като прилагането му се е оказало трудно и неефективно?
Тази правна уредба надхвърля ли необходимото предвид възможностите за взаимопомощ при събирането на данъци, които са налични по-специално съгласно Директива 76/308/ЕИО?
За отговора на предходните въпроси релевантно ли е обстоятелството, че данъкът върху полученото възнаграждение, дължим в държавата членка, в която е установен получателят на услугите, може да се прихване с дължимия данък върху това възнаграждение в другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.