4.04.02 - Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-179/14: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 23 февруари 2016 г.
Допустимо ли е националното законодателство да изключва клоновете на дружества, учредени в други държави членки, от възможността да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместими ли са с правото на Съюза изискванията за специфична правно-организационна форма и произход по унгарското право на групите дружества, които могат да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с правото на Съюза ограничението, според което само банки и други кредитни институции могат на практика да издават картата за отдих „Széchenyi“?
Допустимо ли е въвеждането на изискване за наличие на място на стопанска дейност в Унгария като условие за издаване на картата за отдих „Széchenyi“?
Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС създаването на монопол в полза на публични образувания за издаването на ваучери „Erzsébet“, които могат да се използват за закупуване на храна и се предоставят като възнаграждение в натура при изгодни данъчни условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/15: Baudinet и др., Определение от 4 февруари 2016 г.
Съвместима ли е с членове 49, 63 и 65 ДФЕС национална правна уредба, според която при получаване на дивиденти от дружество, установено в друга държава членка, не се предоставя данъчен кредит най-малко равен на платения в държавата източник данък, с оглед на възможността за двойно данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/14: Laezza, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/14: CASTA и др., Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Допуска ли правото на Съюза в областта на обществените поръчки — в случая, тъй като става дума за изключени [от приложното поле на Директива 2004/18] договори, това са общите принципи на свобода на конкуренция, на недопускане на дискриминация, на прозрачност и на пропорционалност — национална правна уредба, която позволява прякото възлагане на услугата за медицински транспорт на доброволчески сдружения, най-често организирани въз основа на безвъзмездно извършени услуги и срещу действително възстановяване на разходите?
Ако се приеме, че това възлагане е съвместимо с правото на Съюза, необходимо ли е предварително сравняване на оферти на няколко еднородни оператори (включително евентуално оператори от други държави членки), които могат да бъдат избрани при пряко възлагане, за да се ограничи опасността от извършване на прекомерни или необосновани разходи, и следователно в този смисъл ли трябва да се тълкува национална правна уредба, позволяваща пряко възлагане?
Ако се приеме, че това възлагане е съвместимо с правото на Съюза, трябва ли доброволческите сдружения, избрани при преки възлагания, да бъдат подложени на точни процентни ограничения за паралелен достъп до пазара и следователно в този смисъл ли трябва да се тълкува национална разпоредба, която предвижда, че тези сдружения могат да имат само странична и второстепенна търговска дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/14: Timac Agro Deutschland, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 52, параграф 3 от EStG, доколкото причината за прибавянето към доходите на сума в размер на загубите на чуждестранно място на стопанска дейност, отчетени по-рано, за да се намали данъчната тежест [на местното дружество майка], не са реализирани печалби, а прехвърлянето на това място на стопанска дейност на друго капиталово дружество, което принадлежи на същата група като прехвърлителя?
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като член 23, параграф 1, буква а) от Германо-австрийската спогодба — според която от данъчната основа на германския данък са изключени доходите от Австрия, ако тези доходи могат да бъдат обложени с данък в Австрия — когато загубите, понесени от австрийско място на стопанска дейност, притежавано от германско капиталово дружество, вече не могат да бъдат отчетени в Австрия, тъй като мястото на стопанска дейност е прехвърлено на австрийско капиталово дружество, което принадлежи на същата група като германското капиталово дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/14: Kornhaas, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
1) Свързан ли е предявеният пред германски съд иск, с който синдикът иска от директора на Limited по английското или уелското право, по отношение на чието имущество в Германия е открито производство по несъстоятелност по член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, да възстанови сумите, които е платил преди откриване на производството по несъстоятелност, но след настъпване на неплатежоспособността на дружеството, с германското право в областта на несъстоятелността по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000?
2) Нарушава ли посоченият иск свободата на установяване по членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/14: Quenon K., Съдебно решение от 3 декември 2015 г.
Следва ли член 17, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща, че при прекратяване на договора търговският представител има право на обезщетение за клиентела с максимален размер до едногодишния размер на неговото възнаграждение, както и — ако това обезщетение не покрива изцяло действително претърпените вреди — на допълнително обезщетение за вреди?
Следва ли член 17, параграф 2, буква в) от Директива 86/653/ЕИО да се тълкува в смисъл, че плащането на допълнително обезщетение, освен обезщетението за клиентела, се обуславя от наличието на договорно нарушение или на квазиделиктна отговорност на принципала в причинна връзка с претендираните вреди, както и от наличието на вреда, различна от вредата, за която се плаща фиксираното обезщетение за клиентела?
При утвърдителен отговор на последния въпрос, следва ли вината да се изразява в обстоятелства, различни от едностранното прекратяване на договора, като например недостатъчен срок на предизвестие, недостатъчно обезщетение вместо предизвестие и недостатъчно обезщетение за клиентела, тежка форма на неизправност на принципала, злоупотреба с правото на прекратяване или всякакви други нарушения, в частност на търговските практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/14: Grupo Itevelesa и др., Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
Член 2, параграф 2, буква г) от Директивата за услугите изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите за проверка на техническата изправност на превозни средства, когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?
При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е. ако дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства принципно попадат в приложното поле на Директивата за услугите), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това че частните субекти, предоставящи услугата, са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?
Ако Директивата за услугите е приложима към дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от Директива 2009/40 позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията
Съображенията, съдържащи се в точка 26 от решение Комисия/Португалия (C‑438/08, EU:C:2009:651), влияят ли върху отговора на този въпрос?
Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директивата за услугите или, ако същата не е приложима — с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на проверката на техническата изправност със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/14: Finanzamt Linz, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Допуска ли член 107 ДФЕС във връзка с член 108, параграф 3 ДФЕС национална мярка, според която при придобиване на дялово участие в местно дружество в рамките на груповото данъчно облагане се извършва амортизация на търговската репутация, която намалява данъчната основа и по този начин данъчната тежест, докато в други случаи на подоходно и корпоративно облагане при придобиване на дялово участие такава амортизация на търговската репутация е недопустима?
Допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС законодателство на държава членка, според което при придобиване на дялово участие в местно дружество в рамките на груповото данъчно облагане се извършва амортизация на търговската репутация, докато при придобиване на дялово участие в установено извън страната дружество (по-специално със седалище в друга държава — членка на Европейския съюз) такава амортизация на търговската репутация не може да бъде направена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-298/14: Brouillard, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Трябва ли членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и Директива 2005/36 да се тълкуват в смисъл, че са приложими в случай, че белгийски гражданин, който пребивава в Белгия и който не е упражнявал професионална дейност в друга държава членка, представя в подкрепа на молбата си за участие в конкурс за назначаване на съдебни помощници в белгийския Cour de cassation диплома от френски университет, а именно диплома за магистър с професионална насоченост [master à finalité professionnelle], издадена на 22 ноември 2010 г. от френския университет в Поатие?
Представлява ли длъжността съдебен помощник в Cour de cassation „регламентирана професия“ по смисъла на Директива 2005/36?
Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска при обстоятелства като тези по главното производство, когато конкурсната комисия за назначаване на съдебни помощници към юрисдикция на държава членка разглежда подадена от гражданин на тази държава членка молба за участие в съответния конкурс, тя да поставя като условие за това участие притежаването на дипломите, изисквани от законодателството на посочената държава членка, или признаването на академичната равностойност на диплома за master, издадена от университет на друга държава членка, без да взема под внимание всички дипломи, удостоверения и други документи, както и относимия професионален опит на заинтересованото лице, съпоставяйки удостоверяваната с тях професионална квалификация с изискваната от това законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.