всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.02 - Свободно движение на стоки

Свободно движение на стоки

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 251 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че позоваването в параграф 3 на параграфи 1 и 2 означава, че изискването за изключителни обстоятелства по параграф 3 се прилага само когато вече разрешен срок заедно с поискано продължаване би означавал, че общият срок, през който стоките могат да останат под въпросния режим, надвишава 24 месеца
Или този член трябва да се тълкува в смисъл, че изискването за изключителни обстоятелства по параграф 3 се прилага по отношение на всички заявления за продължаване на срока, т.е. дори ако вече разрешеният срок заедно с поисканото продължаване не надвишава предвидения в параграф 2 срок от 24 месеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли позиция 1516 от КН да се тълкува в смисъл, че в обхвата ѝ попада рибено масло под формата на етилови естери, получено чрез естерификация на мастни киселини с етанол?
Следва ли с оглед на тълкуването на позиция 1516 от КН, дадено в отговор на първия, втория, третия и четвъртия въпрос, Регламент за изпълнение 2019/1661 да се счита за валиден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 114 от [Митническия кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска административна практика, по силата на която при обстоятелства като тези по главното производство на данъчнозадължено лице се налага, по отношение на размера на антидъмпинговото мито, освен предвидените в член 114 от този [кодекс] лихви за забава, и имуществена санкция, предвидена отделно в националното законодателство (Данъчен процесуален кодекс)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Може ли електрическа инвалидна количка, чиято максимална скорост надхвърля 10 km/h и която е оборудвана с отделна и регулируема кормилна колона, да бъде класирана в позиция 8713 от Комбинираната номенклатура въпреки съдържанието на Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура?
Прилага ли се Регламент (ЕО) № 718/2009 — освен за изрично описаните в него превозни средства — и за електрическа инвалидна количка със следните характеристики: четири колела (задна двойка колела, предотвратяващи преобръщане), регулируема и въртяща се седалка с подлакътници, хоризонталната платформа между предната и задната част на количката, електрически двигател с мощност 800 W, който позволява количката да развива скорост до 16 km/h и осигурява пробег до 45 km, електромагнитна спирачка с действие върху задните колела, затворено кормило, монтирано върху отделна сгъваема надолу кормилна колона и оборудвано с лостове, които позволяват задаване на скоростта?
Може ли електрическа количка със следните характеристики: две оси със задна задвижваща ос, два комплекта гуми, като задните гуми са по-големи, предотвратяващи преобръщане, количката се управлява с помощта на затворено кормило с овална форма, монтирано върху самостоятелна отделна кормилна колона, оборудвана е с органи за управление и е пригодена за управление и регулиране на скоростта с една ръка, количката е оборудвана с електромагнитна спирачка с действие върху задните колела, размерите на количката са: 122 x 63 x 125 cm (дължина—ширина—височина) — посочена е височината на облегалката в работно положение, регулируема и въртяща се седалка с подлакътници, хоризонталната платформа между предната и задната част на количката, електрически двигател с мощност 800 W, който позволява количката да развива скорост до 15 km/h и осигурява пробег до 45 km, може ли да бъде класиран в подпозиция 87139000 от Комбинираната номенклатура въпреки Регламент за изпълнение 2021/1367?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Тълкуван ли е неправилно член 33 от Делегиран регламент 2015/2446 относно критерия за икономическа обоснованост при определяне на непреференциалния произход на стоките?
Превишени ли са границите на правомощията, делегирани на Комисията по член 62 от Митническия кодекс на Съюза, чрез приемането и тълкуването на член 33 от Делегиран регламент 2015/2446?
Нарушено ли е правото на добра администрация, включително правото на изслушване, принципа на оправданите правни очаквания и изискването за разумен срок при приемането на спорното решение от Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 18 от [Митническия кодекс] във връзка със съображение 21 от [този кодекс], да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба (член 3, параграф 3 от Decreto ministeriale n. 549/1992 (Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия?
Трябва ли членове 10 и 15 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митническите агенти?
Трябва ли членове 56—62 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба (член 3, параграф 3 от Постановление № 549/1992) и национална практика, които предвиждат ограничаване на дейността на CAD […] до „одобрено място“ в рамките на рамките на регионалната/междурегионалната/междуобластната [митническа] дирекция, в която се намира седалището им, като се изключва разширяването ѝ върху цялата национална територия и същевременно общонационалният обхват на тази дейност се запазва само за митнически агенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 207 ДФЕС, Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос и Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка едностранно да приеме мярка за забрана на вноса на селскостопански продукти, чието етикетиране системно не отговаря на правната уредба на Съюза относно посочването на страната или територията на произход?
Трябва ли член 76 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година да се тълкува в смисъл, че върху етикетите на добитите на територията на Западна Сахара пъпеши „Шаранте“ и чери домати трябва — на етапите на вноса им и на продажбата им на потребителите — като страна на произход да се посочва само Западна Сахара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Съответства ли приемането на ограничителни стойности за съдържание на хром и ванадий в торове, съдържащи железни шлаки, на предоставената на Комисията правна компетентност по член 42, параграф 7 от Регламент 2019/1009 и не представлява ли това отклонение от власт и надхвърляне на делегираните правомощия?
Спазен ли е принципът на предпазливостта и задължението за отчитане на най-новите научни данни при определянето на ограничителните стойности за хром и ванадий в оспорвания регламент?
Спазено ли е задължението за внимателно и безпристрастно разглеждане на всички релевантни обстоятелства по случая при приемането на оспорвания регламент?
Съответства ли оспорваният регламент на принципа на правната сигурност, включително по отношение на обхвата на делегираните правомощия и съобразяването с научните и технологични постижения?
Съответства ли приемането на ограничителни стойности за хром и ванадий на принципа на пропорционалност, като се отчитат възможните отрицателни последици за производителите и околната среда?
Спазено ли е изискването за мотивиране на оспорвания регламент по отношение на определянето на ограничителните стойности за хром и ванадий?
Съдържат ли мотивите на оспорвания регламент фактически неточности, които да водят до неговата незаконосъобразност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли изразът „научен инструмент или апарат“, съдържащ се в член 46, буква а) от Регламент № 1186/2009, да се тълкува в смисъл, че същият може да включва предмети, които с оглед на присъщите си техническа конструкция и функциониране сами по себе си служат пряко като средство за научни изследвания?
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че подпозиция 39269092 от Комбинираната номенклатура може да включва пластмасови маркировки за риби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 във връзка с член 24 от Митническия кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че окастрянето, обелването, нарязването в квадратна или правоъгълна форма или преработката на тикови трупи в нарязан дървен материал представляват операции по обработка или преработка, определящи произхода на стоките, получени в резултат на тези операции?
Следва ли изразът „изнесени от Бирма/Мианмар“, съдържащ се в член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 194/2008, да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попадат само стоките, които са били внесени в Съюза директно от Бирма/Мианмар?
Следва ли член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 да се тълкува в смисъл, че когато проверяват дали тази разпоредба е била нарушена, митническите органи на държавите членки са обвързани от издадени от трета страна сертификати за произход, в които се посочва, че съответните стоки са с произход от тази страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1234527 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form