3.08.07 - Устна фаза на производството
Устна фаза на производството
Дело C-242/13: Commerz Nederland, Съдебно решение от 17 септември 2014 г.
По необходимост ли следва да се изключи възможността предоставянето на гаранции от страна на дадено публично предприятие да се счита за действие на определени публични органи — което се изисква с оглед на квалификацията на дадена мярка като държавна помощ по смисъла на членове 107 [ДФЕС] и 108 ДФЕС — при условие че съответната гаранция, какъвто е настоящият случай, е предоставена от (единствения) управител на публичното предприятие, който, въпреки че от частноправна гледна точка е разполагал с подобно правомощие, е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето на тези гаранции и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал одобрението на надзорния съвет, и освен това следва да се приеме, че съответният публичноправен субект (в конкретния случай община Ротердам) не е искал да се предоставя съответната гаранция?
Ако възможността тези действия да се считат за извършени от публичните органи, не се изключва по необходимост, тези обстоятелства остават ли без значение за отговора на въпроса дали предоставянето на дадена гаранция може да се счита за действие на съответните публични органи, или сезираната юрисдикция следва да пристъпи към преценка на останалите признаци в подкрепа, съответно срещу възможността действията да се считат за извършени от тези публични органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/12: Essent Belgium, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/13: Gruslin, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Трябва ли член 45 от Директива 85/611/ЕИО да се тълкува в смисъл, че понятието „плащания в полза на притежателите на дялови единици“ включва и издаването на удостоверения за поименни дялови единици на притежателите на дялови единици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-162/13: Vnuk, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Трябва ли понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от [Първа директива] да се тълкува в смисъл, че не покрива обстоятелствата в конкретния случай, когато застрахованото при ответника лице е блъснало стълбата, на която се е намирал жалбоподателят, с трактор с ремарке по време на събиране на бали сено в плевня, тъй като не е налице контекст на движение по пътищата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/12: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Представлява ли сумата, дължима за неизнесени излишъци от захар след присъединяването на Португалия към Европейската общност, собствен ресурс на Европейския съюз, който Португалската република е длъжна да предостави на Комисията?
Приложим ли е тригодишният давностен срок за последващо събиране на вносни или износни сборове по член 2 от Регламент № 1697/79 към задължението на Португалската република да предостави на Комисията спорната сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/12: Ålands Vindkraft, Съдебно решение от 1 юли 2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, установени на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?
Може ли с оглед на член 34 ДФЕС схема като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава схема при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия?
От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на приложното поле на тази схема само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/12: Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company, Съдебно решение от 10 април 2014 г.
Следва ли член 63 ДФЕС да се прилага, когато сезираната юрисдикция следва да определи допустимостта на прилагане от държава членка на национални правни разпоредби, които предвиждат различно третиране с оглед на правното положение на данъчнозадълженото лице, като в рамките на общо лично освобождаване предоставят освобождаване от облагане с определения като фиксирана сума корпоративен данък за получени дивиденти в полза на инвестиционни фондове със седалище в държава — членка на Съюза, но не предвиждат такова освобождаване за инвестиционен фонд, чието седалище за данъчни цели се намира в Съединените американски щати?
Може ли различното третиране на фондове със седалище в трета държава и на фондове със седалище в държава — членка на Съюза, предвидено в националното право по отношение на личното освобождаване в областта на корпоративния данък, да се приеме за обосновано с оглед на член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС във връзка с член 65, параграф 3 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/12: Weber, Съдебно решение от 3 април 2014 г.
Обхваща ли приложното поле на член 27 от Регламент [№ 44/2001] и случаи, при които в единия правен спор две от страните са ответници по иск, предявен срещу тях от трето лице, а в другия правен спор са ищец и ответник
Става ли въпрос в такъв случай за спор „между същите страни“, или различните искания, предявени в едното производство от ищеца срещу двамата ответници, трябва да се разгледат отделно, в резултат на което не може да се приеме, че става въпрос за спор „между същите страни“?
Налице ли е дело „с един и същ предмет“ по смисъла на член 27 от Регламент № 44/2001, когато петитумът и основанието на исковете в двете производства действително са различни, но:
a) за постановяване на решение по двете производства трябва да се разреши един и същи обуславящ въпрос или
б) с евентуален иск в едното производство се иска да се установи правоотношение, чието наличие или липса е за другото производство обуславящ въпрос?
Налице ли е по смисъла на член 22, [точка] 1 от Регламент № 44/2001 дело с предмет вещни права върху недвижим имот, когато е поискано да се установи, че ответникът не е упражнил надлежно безспорното си според германското право вещно право на изкупуване на недвижим имот, който се намира в Германия?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да провери дали първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1, доколкото съгласно член 35, параграф 1 от Регламент № 44/2001 подобна некомпетентност на първия сезиран съд би довела до непризнаване на негово евентуално съдебно решение
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия първият сезиран съд е некомпетентен на основание член 22, [точка] 1?
Трябва ли, произнасяйки се съгласно член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001, и следователно преди първият сезиран съд да е разрешил въпроса за компетентността си, вторият сезиран съд да разгледа възражението на една от страните, че сезирайки първия съд, другата страна е извършила злоупотреба с право
Неприложим ли е член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 за втория сезиран съд, ако според същия сезирането на първия съд представлява злоупотреба с право?
Предполага ли прилагането на член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001 вторият сезиран съд да е решил преди това, че в конкретния случай член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не намира приложение?
Може ли при упражняването на свободата на преценка, предоставена с член 28, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се вземе предвид:
a) че първият сезиран съд се намира в държава членка, в която от статистическа гледна точка производствата продължават значително по-дълго време, отколкото в държавата членка, в която се намира вторият сезиран съд,
б) че по преценка на втория сезиран съд трябва да се приложи правото на държавата членка, в която се намира той,
в) възрастта на една от страните,
г) какви са изгледите за успех на иска пред първия сезиран съд?
Трябва ли при тълкуването и прилагането на членове 27 и 28 от Регламент № 44/2001, освен целта да се избегнат несъвместими, съответно противоречиви решения, да се вземе предвид и правото на защита на сезиралия втория съд ищец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/12: Pohotovosť, Съдебно решение от 27 февруари 2014 г.
Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 93/13 […] във връзка с разпоредбите на членове 38 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на националното право като член 37, параграфи 1 и 3 от Изпълнителния кодекс, които изключват встъпването на сдружение за защита на правата на потребителите в изпълнителното производство?
Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че посочената нормативна уредба не противоречи на правото [на Съюза], трябва ли разпоредбите на член 37, параграфи 1 и 3 от Изпълнителния кодекс да се тълкуват в смисъл, че допускат националният съд да признае качеството на встъпила страна в изпълнителното производство на сдружение за защита на правата на потребителите въз основа на член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 [от посочената директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.