всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

3.04 - Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-79/12: Mora IPR, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.

Член 211 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска да се поставя допълнително условие (като получаването, през определен период, на сертификат за отложено плащане при условия, определени с наредба на министъра на икономиката и финансите), освен условието за вписване на данни в декларацията по ДДС, за задължените лица, които не дължат ДДС при внос пред митническите органи?
Трябва ли член 26, параграф 2 ДФЕС, член 28 ДФЕС, член 30 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат многократни законодателни интервенции, като тези, предвидени в точки 1 и 2 от спешна наредба № 22 от 28 март 2007 г., както и в точка 69 от спешна наредба № 106 от 4 октомври 2007 г., които изменят член 157, параграф 4 от румънския Данъчен кодекс, така че само част от задължените по ДДС лица (тези, които са извършили или се считат за извършили вноса след 15 април 2007 г. и които са получили сертификати за отложено плащане), измежду тези, които се намират в идентични ситуации (притежаващи стоки, които са били предмет на временен внос през предприсъединителния период), да не дължат ДДС пред митницата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-332/11: ProRail, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.

Следва ли членове 1 и 17 от Регламент № 1206/2001, по-специално предвид европейската правна уредба относно признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, както и предвид прогласения в член 33, параграф 1 от Регламент № 44/2001 принцип, че постановените в една държава членка съдебни решения се признават в другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура, да се тълкуват в смисъл, че съдът — който разпорежда извършването на експертно проучване от вещо лице, чиято задача трябва да бъде изпълнена отчасти на територията на държавата членка, в която се намира съдът, но отчасти и в друга държава членка — трябва да приложи единствено, т.е. изключително, установения с член 17 от посочения регламент метод с цел прякото изпълнение на последната част от задачата, или те следва да се тълкуват в смисъл, че на назначеното от тази държава вещо лице може да бъде възложено, включително и извън обхвата на разпоредбите на Регламент № 1206/2001, експертно проучване, което трябва да се проведе отчасти в друга държава — членка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-312/12: Ajdini, Определение от 21 февруари 2013 г.

Възможно ли е национална разпоредба, изключваща чужд гражданин, законно пребиваващ в държава членка и със силни връзки с нея, от право на социални помощи поради липса на националност, да противоречи на правото на Съюза и по-специално на Хартата на основните права?
Може ли национална процедура, която изисква приоритетно сезиране на конституционния съд за контрол по съответствие с националната конституция, да противоречи на член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-498/12: Pedone, Определение от 7 февруари 2013 г.

Приложимо ли е правото на Съюза, по-специално член 47 от Хартата на основните права, към национална правна уредба относно държавната правна помощ, която не прилага изрично правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-499/12: Gentile, Определение от 7 февруари 2013 г.

Компетентна ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси, когато националното производство не е свързано с прилагането на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-117/12: La Retoucherie de Manuela, Определение от 7 февруари 2013 г.

Какъв е точният обхват на израза „помещения и терени, от които купувачът е оперирал по време на договора“ по смисъла на член 5, буква б) от Регламент № 2790/1999?
Може ли задължение за неконкуриране след прекратяване на договор за франчайз да обхваща цялата територия, посочена в договора, или се ограничава само до конкретните помещения и терени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/11: D. и A., Съдебно решение от 31 януари 2013 г.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85/ЕО или общите принципи на правото на Съюза държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
Може ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО, във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на първоинстанционното решение по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон и оправомощен да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи: министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение, съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция, и тези, които се произнасят при обжалване, обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело, министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, параграф 2B, буква b), и в член 16, параграф 11 от Закона за бежанците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-394/11: Belov, Съдебно решение от 31 януари 2013 г.

1) Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива [2000/43] (в това по чл. 3, пар. 1, б. „з“)?
2) Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Директива 2000/43 и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „б“ от Директива 2000/43:
а) дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация;
б) дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение?
3) В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то
а) разпоредбите на чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива [2006/32] (съображение 29 от Преамбюла, чл. 1, чл. 13, пар. 1), Директива [2003/54] (чл. 3, пар. 5), Директива [2009/72] (чл. 3, пар. 7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното;
и
б) тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера?
4) В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава разпоредбите чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43
а) допускат ли национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси;
б) и ако не допускат, националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в [посочената директива]?
5) Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43:
а) дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация, или е достатъчно фактите да налагат само предположение/съмнение за такава;
б) фактите, че: а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7 м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата, налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната страна;
в) фактите, че а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м, изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна?
6) В зависимост от отговора на въпрос 5:
а) ако правилата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз;
б) разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства;
в) в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка, при положение че
— мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения, и мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране),
— за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна,
— предвидената в чл. 27, ал. 2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му,
— наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса,
— мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдения от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането ѝ,
— наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите,
— твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства,
— изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост, не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-26/11: Belgische Petroleum Unie и др., Съдебно решение от 31 януари 2013 г.

Следва ли членове 3, 4 и 5 от Директива 98/70, както и евентуално член 4, параграф 3 от ДЕС и член 26, параграф 2, ДФЕС, член 28 ДФЕС и членове 34—36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че забраняват законови разпоредби, въз основа на които регистрираните дружества от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, сe задължават в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определено количество устойчиво биогориво, а именно чист биоетанол или биоетанол във формата на био-ЕТБЕ, който възлиза на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара от съответните дружества бензинови горива, и съответно МЕМК, възлизащ на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара дизелови горива?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: следва ли член 8 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че независимо от предвиденото в член 10, параграф 1, първо тире от същата директива, на Комисията следва да бъде предоставен проектът за определена законова разпоредба, на основание на която регистрираните дружества от петролната промишленост, пускащи на пазара бензинови и/или дизелови горива, се задължават в рамките на същата календарна година да пуснат на пазара и определено количество устойчиви биогорива, а именно чист биоетанол или биоетанол във формата на био-ЕТБЕ, който възлиза на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара бензинови горива, и съответно МЕМК, възлизащ на най-малко 4 обемни процента от пуснатите на пазара дизелови горива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-396/11: Radu, Съдебно решение от 29 януари 2013 г.

Трябва ли Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., разглеждано в светлината на членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, да се тълкува в смисъл, че изпълняващите съдебни органи могат да откажат да изпълнят европейска заповед за арест, издадена с цел провеждане на наказателно преследване, с мотива че издаващите съдебни органи не са изслушали издирваното лице преди издаването на тази заповед за арест?
Може ли компетентният съдебен орган на държавата, изпълняваща европейска заповед за арест, да отхвърли искането за предаване, без да наруши задълженията, установени в Учредителните договори и в другите разпоредби на правото на Съюза, поради липсващо или непълно транспониране или поради неправилно транспониране (в смисъл на неспазване на условието за реципрочност) на Рамково решение 2002/584 от страна на държавата, издаваща европейската заповед за арест
(Този въпрос е обявен за недопустим.)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19394959697107 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form