2 - Институционална рамка на Европейския съюз
Институционална рамка на Европейския съюз
Дело C-726/22: Комисия/Pollinis France, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
Тълкувано ли е неправилно от Общия съд понятието „въпрос, по който институция все още не е взела решение“ по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, като е прието, че процесът на вземане на решение на Комисията е приключил към момента на приемане на спорните решения?
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото при преценката си относно това дали оповестяването на исканите документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решение на Комисията по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/23: Česká republika – Generální finanční ředitelství, Съдебно решение от 9 януари 2025 г.
При преценката дали е изпълнена материалната предпоставка за използване на процедурата на договаряне без публикуване на обявление за поръчка, а именно дали възлагащият орган не е причинил виновно със свои действия състоянието на изключителност по смисъла на член 31, параграф 1, буква б) [от Директива 2004/18], трябва ли да се вземат предвид правните и фактическите обстоятелства, при които е сключен договорът за първоначалната услуга, от който произтичат последващите обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/22: DD/FRA, Съдебно решение от 12 декември 2024 г.
Запазват ли се задълженията за лоялност и поверителност по членове 11 и 17 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз по време на срока на предизвестие, когато служителят е освободен от задължението да предоставя услуги и да се явява на работното си място?
Изисква ли се решението за прекратяване на административно разследване без предприемане на последващи действия да бъде мотивирано и представлява ли то увреждащ акт по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника?
Достатъчно ли е неизпълнението на задължението за своевременно уведомяване за административно разследване и непредоставянето на документи, свързани с твърденията срещу служителя, за да се презюмира наличието на неимуществена вреда, без да се изискват допълнителни доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-781/22: LE/Комисия, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт и за отговор на всички основания и искания на страните?
Нарушени ли са правото на изслушване, принципът на равно третиране и принципът за защита на оправданите правни очаквания?
Спазени ли са принципът за предприемане на действия в разумен срок и принципът на добра администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/23: NFŠ, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Представлява ли „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и член 2, параграф 1, точка 6, буква в) от Директива 2014/24 съвкупност от договори, обвързващи държава членка и икономически оператор, включваща договор за субсидия и предварителен договор за продажба, сключени с цел изграждането на футболен стадион, като тази договорна съвкупност поражда взаимни задължения между тази държава и този икономически оператор, включително задължението за изграждане на този стадион в съответствие с определените от държавата условия, както и едностранна опция в полза на посочения икономически оператор, съответстваща на задължение за същата държава да закупи посочения стадион, и предоставя на същия икономически оператор държавна помощ, призната от Комисията за съвместима с вътрешния пазар?
Допускат ли Директива 89/665 или Директива 2014/24 по възражение за недействителност, повдигнато от възлагащия орган, да се прилага национална правна уредба, която предвижда, че договор, сключен в нарушение на правната уредба в областта на възлагането на обществени поръчки, е нищожен ex tunc?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/22: MFE, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/20: Литва/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Длъжен ли е законодателят на Съюза при приемането на член 1, точка 3 от Регламент 2020/1055, доколкото въвежда параграф 1, буква б) в член 5 от Регламент № 1071/2009, да извърши оценка на въздействието и да разполага с достатъчно данни, които да му позволят да прецени пропорционалността на въведеното задължение за връщане на превозните средства в експлоатационния център на всеки осем седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-541/22: García Fernández и др./Комисия и ЕСП, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Нарушено ли е правото на достъп до преписката и правото на ефективни правни средства за защита поради отказ за предоставяне на пълен достъп до спорната схема за преструктуриране и свързаните оценки?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС по отношение на спорната схема за преструктуриране, оценка 2 и Решение 2017/1246?
Законосъобразно ли е прието, че Banco Popular е проблемна или има вероятност да стане проблемна по смисъла на член 18, параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламента за ЕМП?
Спазено ли е изискването за липса на алтернативни мерки по член 18, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламента за ЕМП при приемането на схемата за преструктуриране?
Необходимо ли е действието по преструктуриране в обществен интерес по член 18, параграф 1, първа алинея, буква в) от Регламента за ЕМП да бъде съпоставено с интересите на акционерите и кредиторите и принципа на пропорционалност?
Спазени ли са изискванията на член 20 от Регламента за ЕМП относно оценките за нуждите на преструктурирането, включително относно временните и окончателните оценки?
Съществува ли извъндоговорна отговорност на Съюза за вреди, произтичащи от отмяната на спорната схема за преструктуриране и Решение 2017/1246?
Нарушено ли е задължението за поверителност от страна на ЕСП и Комисията и налице ли е причинно-следствена връзка между това нарушение и настъпилите вреди?
Допустимо ли е самостоятелно обжалване и искане за обезщетение във връзка с оценка 2 като отделен акт от схемата за преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.