2.05 - Правни актове на Съюза
Правни актове на Съюза
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместими ли са критериите за включване на „влиятелни бизнесмени“ в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки, с принципа на пропорционалност?
Спазено ли е изискването за мотивиране на актовете, с които името на жалбоподателя е включено и поддържано в списъка на ограничителните мерки?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита и правото на защита на жалбоподателя при приемането и съобщаването на ограничителните мерки?
Допуснати ли са явни грешки при преценката относно това дали жалбоподателят отговаря на критериите за включване в списъка на ограничителните мерки?
Представляват ли ограничителните мерки непропорционално засягане на основните права на жалбоподателя, включително правото на собственост, свободата на предприемачество и правото на личен живот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е изискването за обосноваване при предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета по член 70, параграф 7 от Регламент № 806/2014?
Допустимо ли е с член 8, параграф 1, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/81 да се изменя или допълва методологията за изчисляване на предварителните вноски, предвидена в член 70, параграфи 1 и 2 от Регламент № 806/2014?
Допустимо ли е определянето на годишното целево равнище на Единния фонд за преструктуриране да надхвърля горната граница от 12,5 % от прогнозираното крайно целево равнище, установена в член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е задължението за плащане на предварителни вноски в Единния фонд за преструктуриране да се основава на член 114 ДФЕС, или тези вноски представляват данъчни разпоредби, изключени от обхвата на този член?
Превишава ли Комисията предоставените ѝ правомощия с приемането на Делегиран регламент 2015/63, като не изключва институции със слаба активност на вътрешния пазар или такива в процес на прекратяване на дейността?
Съответства ли методиката за изчисляване на предварителните вноски, предвидена в Делегиран регламент 2015/63, на изискването за отчитане на рисковия профил на институциите и нарушава ли тя съществени елементи на Директива 2014/59?
Допустимо ли е Комисията да делегира на Единния съвет за преструктуриране правомощия по определяне на допълнителни показатели за риск съгласно член 290 ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 41, параграф 2, буква в) от Хартата и член 296 ДФЕС при определянето на годишното целево равнище и индивидуалните предварителни вноски?
Нарушени ли са принципът на равно третиране и свободата на стопанска инициатива по членове 20 и 16 от Хартата чрез прилагането на режима на предварителните вноски към институции в процес на прекратяване на дейността?
Длъжен ли е Единният съвет за преструктуриране да изключи от изчисляването на предварителните вноски задълженията, свързани с доверително управление или с деривативи, които не носят риск?
Правилно ли е квалифициран жалбоподателят като институция в процес на преструктуриране по смисъла на член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, когато държавната помощ е предоставена преди влизането в сила на Директива 2014/59?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Налице ли е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, поради неправилна преценка на това дали испанският режим на лизинг предоставя икономическо предимство на групировките по икономически интерес (ГИЕ) и техните инвеститори, което е вменимо на държавата, както и поради липса на мотиви в това отношение?
Правилно ли е квалифициран испанският режим на лизинг като нова държавна помощ, а не като съществуваща помощ?
Правилно ли са идентифицирани ГИЕ и техните инвеститори като бенефициери на помощта по испанския режим на лизинг и достатъчно мотивирана ли е тази констатация?
Превишила ли е Комисията своите правомощия, като е постановила, че бенефициерите на помощта не могат да прехвърлят тежестта от възстановяването на помощта на други лица чрез договорни клаузи за обезщетение, и налице ли е отклонение от власт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допусната ли е грешка при определянето на групите по икономически интерес (GIE) и техните инвеститори като бенефициенти на разглежданата държавна помощ?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на определянето на бенефициентите на помощта, както и относно условията за нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията между държавите членки?
Правилно ли е квалифициран испанският данъчен режим за лизинг (RELF) като нова помощ, а не като съществуваща помощ?
Допустимо ли е Комисията да се произнася относно валидността на договорни клаузи между частни субекти, които защитават бенефициентите срещу възстановяване на незаконна и несъвместима държавна помощ, и съответства ли това на принципа на разпределение на компетентностите между Комисията и националните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Комисията да третира свързан търговец като агент, работещ на комисионна основа, вместо като вътрешен отдел по продажбите, и да прави корекция по член 2, параграф 10, буква i) от основния регламент?
Допустимо ли е Комисията да откаже корекция за вносни мита по член 2, параграф 10, буква b) от основния регламент, когато митата не са реално платени, а само теоретично биха могли да повлияят на цените на вътрешния пазар?
Допуснала ли е Комисията явна грешка при преценката, като е отказала да изчисли антидъмпинговата маржа на месечна или тримесечна база вместо на годишна, с оглед на колебанията в разходите и разпределението на продажбите през разследвания период?
Допустимо ли е Комисията да откаже корекция за печалби и загуби от хеджиране по член 2, параграф 10, буква j) от основния регламент, когато хеджиращите договори не са пряко свързани с валутната конверсия, използвана при сравняването на цените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Съответства ли изложението на жалбоподателя на изискванията за яснота и конкретност при искане за обезпечителни мерки, включително доказателствена подкрепа за твърденията относно съответствието на експертите с тръжната документация?
Налице ли е изпълнение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС и член 170, параграф 2 от Регламент 2018/1046, като се вземат предвид и предоставените допълнителни разяснения от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които частични вреди започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [а именно TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020] не е законът за транспониране на посочената директива ([а именно Закон 16/22])?
Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задълженията вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020], която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли/засяга ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
Съдържа ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995) това е предварително условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
Допуска ли принципът на ефективност национална правна разпоредба (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само право да предяви граждански иск за възстановяване на недължимо платено срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства ефективността на възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.