1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-274/20: Prefettura di Massa Carrara, Съдебно решение от 16 декември 2021 г.
Трябва ли членове 21 ДФЕС и 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която забранява на лице, което е установило своето местопребиваване в тази държава членка преди повече от 60 дни, да се движи в нея с моторно превозно средство, регистрирано в друга държава членка, независимо кое е лицето, на чието име е регистрирано превозното средство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/20: Stolichna obshtina, rayon “Pancharevo”, Съдебно решение от 14 декември 2021 г.
Следва ли член 20 и член 21 ДФЕС, както и член 7, 24 и 45 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат българските административни органи, сезирани с искане за удостоверяване на раждане на дете, български гражданин, настъпило в друга държава членка на Съюза, и удостоверено с испански акт за раждане, в който са вписани две лица от женски пол като майки, без да се уточнява дали и коя от тях е биологичната майка на детето, да откажат да издадат български акт за раждане с мотива, че жалбоподателят отказва да посочи коя е биологичната майка на детето?
Следва ли член 4, параграф 2, ДЕС, както и член 9 от Хартата да се тълкува в смисъл, че зачитането на националната и конституционна идентичност на държавите членки на Съюза предполага, че последните разполагат с широко право на преценка по отношение на правилата за установяване на произход. По-конкретно:
Следва ли чл. 4, параграф 2, ДЕС да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да изискат информация за биологичния произход на детето?
Следва ли чл. 4, параграф 2, ДЕС, заедно с чл. 7 и член 24 § 2 от Хартата, да се тълкуват с смисъл, че е необходимо да се търси баланс между националната и конституционна идентичност на държава членка, като се има предвид, че към настоящия момент липсва консенсус както в ценностно така и в правно отношение досежно възможността да се впишат като родители в акт за раждане лица от един и същ пол, без да се уточнява дали и кой от тях е биологичен родител на детето, и висшият интерес на детето
При утвърдителен отговор, как конкретно би могъл да се постигне този баланс?
Имат ли значение за отговора на първия въпрос правните последици от споразумението за оттегляне, доколкото едната майка, посочена в акта за раждане, издаден в друга държава членка, е гражданка на Обединеното кралство, а другата е гражданка на държава — членка на Съюза, като се има предвид по-специално фактът, че отказът за издаването на български акт за раждане на детето възпрепятства издаване на документ за самоличност на детето от държава членка на Съюза и оттук, евентуално, затруднява пълноценното упражняване на неговите права на европейски гражданин?
В случай на положителен отговор по първия въпрос, налага ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, задължение за компетентните национални власти да се отклонят от образеца за съставяне на акт за раждане, който е сред действащите утвърдени в страната образци на актове за гражданско състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/21: Inivos и Inivos/Комисия, Определение от 1 декември 2021 г.
Oграничени ли са основанията за обжалване пред Съда само до правни въпроси, когато фактическите констатации на Общия съд подлежат на контрол единствено при изопачаване?
Налага ли се задължение за изслушване на страните и предоставяне на възможност за искане на временни мерки след сключването на договор по процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка?
Приложимо ли е смекчаването на условията за преценка на неотложността и опасността от непоправима вреда след сключването на договор при възлагане на обществена поръчка без предварително публикуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
– субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
– се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/19: IS (Illégalité de l’ordonnance de renvoi), Съдебно решение от 23 ноември 2021 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС и член 5, параграф 2 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че за да гарантира правото на справедлив съдебен процес на подсъдимите, които не владеят езика на производството, държавата членка трябва да състави регистър на независими устни и писмени преводачи с необходимата квалификация, или, при липса на такъв, да гарантира по друг начин възможността за упражняване на контрол върху адекватното качество на устния превод в съдебното производство?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай поради липса на адекватно качество на устния превод не може да се установи дали подсъдимият е информиран за предмета на разследването или на обвинението срещу него, трябва ли член 6, параграф 1 ДЕС, член 4, параграф 5 и член 6, параграф 1 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че при тези обстоятелства производството не може да бъде продължено като задочно?
Трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ѝ противоречи решение от националната съдебна практика, по силата на което в производство за уеднаквяване на съдебната практика на държавата членка Върховният съд на последната квалифицира като незаконосъобразно определението на нисшестоящия съд, с което започва преюдициалното производство, без да се засягат правните последици от разглежданото определение?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, буква а), трябва ли член 267 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че запитващата юрисдикция не трябва да взема предвид решенията на висшестоящия съд в противен смисъл и принципните позиции, приети в интерес на единството на правото?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а), може ли в такъв случай спряното наказателно производство да бъде възобновено, при положение че преюдициалното производство е в ход?
Трябва ли принципът на независимост на съдебната власт, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда, да се тълкува в смисъл, че с оглед на член 267 ДФЕС този принцип е нарушен, когато срещу съдия е образувано дисциплинарно производство, с довода че е започнал преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/19: Prokuratura Rejonowa w Mińsku Mazowieckim, Съдебно решение от 16 ноември 2021 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея във връзка с член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и член 6, параграфи 1 и 2 във връзка със съображение 22 от Директива 2016/343 да се тълкуват в смисъл, че е налице нарушение на изискванията за ефективна съдебна защита, включително за независимост на съдебната власт, и на изискванията, произтичащи от презумпцията за невиновност, в случай че съдебно производство като наказателното производството срещу обвиняемия за извършено престъпление по [различни разпоредби от Наказателния кодекс или Данъчния наказателен кодекс] [или лице, срещу което е постановена осъдителна присъда, и е налице искане за кумулация], се отличава със следните особености:
– в съдебния състав заседава съдия, командирован на основание на еднолично решение на министъра на правосъдието от съд, който се намира една степен по-ниско в йерархията, като не са известни критериите, от които се е ръководил министърът на правосъдието, командировайки този съдия, а националната правна уредба не предвижда съдебен контрол за това решение и оправомощава министъра на правосъдието във всеки момент да оттегли командироването на съдията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-852/19: Gavanozov II, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Съответна ли е на нормите на член 14, параграфи 1—4, член 1, параграф 4, съображения 18 и 22 от Директива 2014/41 и член 47 във връзка с член 7 от Хартата, във връзка с член 13 във връзка с член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, национална правна уредба, която не предвижда правни средства за защита против издаване на европейска заповед за разследване за претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, както и за разпит на свидетел?
Може ли да се издаде европейска заповед за разследване при тези условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.