1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-168/20: MH и ILA (Droits à pension en cas de faillite), Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна норма на държава членка, която за отделянето, поначало пълно и автоматично, от масата на несъстоятелността на пенсионни права по договорна пенсионна схема изисква в момента на откриване на производството по несъстоятелност съответната схема да е била одобрена за данъчни цели в тази държава, когато това изискване се налага в случай, че гражданин на Съюза, който преди откриването на производството във връзка с неговата несъстоятелност е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил за постоянно в същата тази държава, за да упражнява в нея икономическа дейност като самостоятелно заето лице, черпи пенсионни права от договорна пенсионна схема, учредена и одобрена за данъчни цели в неговата държава членка на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/20: Bank Sepah, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли член 1, букви з) и й) и член 7, параграф 1 от Регламент № 423/2007, член 1, букви и) и з) и член 16, параграф 1 от Регламент № 961/2010, както и член 1, букви к) и й) и член 23, параграф 1 от Регламент № 267/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат налагането върху замразени активи, без предварително разрешение от компетентния национален орган, на мярка, която не води до възлагане, като обезпечителния или изпълнителния запор, предвидени от френския кодекс на гражданските изпълнителни производства?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че основанието за възникване на подлежащото на събиране вземане към лицето или образуванието, чиито активи са замразени, няма нищо общо с иранската ядрена и балистична програма и предхожда Резолюция 1737 (2006)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/20: Bundesrepublik Deutschland (Maintien de l’unité familiale), Съдебно решение от 9 ноември 2021 г.
Следва ли член 3 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на държава членка, която предвижда, че на непълнолетното несемейно дете на лице, на което е предоставен статут на бежанец, следва да бъде предоставен статут на бежанец, който е производен на статута на това лице (т.нар. закрила на семейството в рамките на производството по предоставяне на убежище), и в случая, когато това дете чрез другия родител при всички случаи притежава и гражданството на друга държава, която не е идентична с държавата на произход на бежанеца и от чиято закрила то може да се ползва?
Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че ограничението, съгласно което правото на членовете на семейството на предимствата, посочени в членове 24—35 от тази директива, се предоставя само доколкото това е съвместимо с личния правен статут на члена на семейството, не допуска при описаните в първия въпрос обстоятелства на непълнолетното дете да се предоставя производен статут на бежанец?
От значение ли е за отговора на първия и на втория въпрос дали за детето и родителите му е възможно и разумно приемливо да установят местопребиваването си в държавата, на която детето и майка му са граждани, от чиято закрила те могат да се ползват и която не е идентична с държавата на произход на бежанеца (бащата), или е достатъчно целостта на семейството да може да се запази на националната територия по силата на разпоредбите в областта на правото на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/19: Komisia za protivodeystvie na koruptsiyata i za otnemane na nezakonno pridobitoto imushtestvo, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления?
Необходимо ли е установените в член 8 от Директива 2014/42 минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директива 2014/42 предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
По-специално, следва ли член 8 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата, изискването за зачитане на правото на защита, установено в член 48, параграф 2 от Хартата и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (член 1, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (член 21, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
в) размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
г) въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
д) размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
е) допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75000 евро в продължение на 10 години)?
Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (член 63, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (член 65 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) или
в) ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на член 76, алинея 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.?
Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграфи 1—10 от Директива 2014/42 в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/19: CAK, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Трябва ли член 3, буква б), подточка i) и член 7, параграф 1 от Директива 2011/24/ЕС във връзка с член 1, буква в) и член 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че лице, което е пенсионер съгласно законодателството на държава членка и което има право съгласно член 24 от този регламент да получава обезщетения в натура, предоставяни от държавата членка по пребиваването му за сметка на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията, трябва да се счита за „осигурено лице“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Директивата, което може да получи възстановяване на разходи за здравно обслужване, получено в трета държава членка, без да е осигурено по схемата за задължително здравно осигуряване на държавата членка, която отговаря за изплащането на пенсията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/19: Vialto Consulting/Комисия, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Нарушено ли е правото на OLAF да събира и анализира компютърни данни по време на проверка на място съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 2185/96?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при действията на OLAF по време на проверката?
Спазено ли е правото на изслушване на Vialto Consulting Kft. от страна на Европейската комисия преди приемането на мерки, които могат да имат неблагоприятни последици за него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/21: Openbaar Ministerie (Droit d’être entendu par l’autorité judiciaire d’exécution), Съдебно решение от 26 октомври 2021 г.
Следва ли лице, предадено на издаващия съдебен орган в изпълнение на европейска заповед за арест, да има право да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган при разглеждане на искане за съгласие по член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4, както и по член 28, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, във връзка с правото на ефективна съдебна защита?
Какви са изискванията и редът за упражняване на правото на изслушване на предаденото лице в тази процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-691/20: O и др., Определение от 22 октомври 2021 г.
Кога член 18 ДФЕС се прилага самостоятелно и кога се изключва за сметка на специални правила като член 49 ДФЕС относно недопускане на дискриминация?
Обхваща ли свободата на установяване по член 49 ДФЕС правото на юридически лица да упражняват контрол или влияние в други държави членки чрез дъщерни дружества, клонове или придобиване на участие в капитала?
Явява ли се изключването на дружества майки със седалище в друга държава членка от режима на солидарна отговорност по националното законодателство ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-894/19: Парламент/UZ, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Нарушено ли е изискването за обективна безпристрастност при провеждането на административното разследване срещу UZ?
Нарушен ли е принципът на равни процесуални възможности и правото на изслушване на UZ в процедурата пред дисциплинарния съвет?
Следва ли Парламентът да изслуша UZ, преди да отхвърли искането ѝ за съдействие по член 24 от Правилника?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при отхвърлянето на искането на UZ за съдействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/20: ZX (Régularisation de l’acte d’accusation), Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Съответен ли е на чл. 6 ал.3 от Директива 2012/13 и чл. 47 от Хартата национален закон — чл. 248 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, съобразно който след приключване на първото съдебно заседание по наказателно дело (разпоредителното заседание), не се предвижда процесуален ред за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт, които нарушават правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен?
При отрицателен отговор — ще бъде ли съответно на горепосочените норми, а също така и на чл. 47 от Хартата, такова тълкуване на националния закон за изменение на обвинението, което дава възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани тази неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт по начин, при който правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен бъде действително и реално защитено; или ще бъде съответно на горепосочените правни норми да се остави без приложение националната забрана за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.