1.09.03 - Право на влизане и престой
Право на влизане и престой
Дело C-789/23: Tatrauskė, Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която брачен договор, сключен в друга държава — членка на Европейския съюз, не може да бъде вписан в Регистъра на брачните договори, ако този договор не съдържа личния идентификационен номер, даден от Регистъра на населението на Република Литва, на поне една от страните по договора, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай компетентните органи на държавата членка, в която е сключен брачният договор, отказват да предоставят извлечение от този договор, допълнено с релевантните лични идентификационни данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-713/23: Wojewoda Mazowiecki, Съдебно решение от 25 ноември 2025 г.
Трябва ли член 20 и член 21, параграф 1 ДФЕС, разгледани във връзка с член 7 и член 21, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която — по съображението, че нейното законодателство не разрешава брака между лица от един и същ пол — не позволява да се признае бракът между двама гражданин на посочената държава членка от един и същ пол, законно сключен при упражняване на свободата им на движение и пребиваване в друга държава членка, в която са създали или укрепили семеен живот, нито да се пререгистрира за тази цел актът за брак в регистъра за гражданско състояние на първата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-130/24: Stadt Wuppertal, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Зависи ли правото на пребиваване по член 20 ДФЕС от разумната възможност издаването на виза, което се изисква по закон за издаването на национално разрешение за пребиваване, да се извърши в рамките на кратък, строго ограничен период от време?
Възниква ли правото на пребиваване по член 20 ДФЕС по силата на правото на Съюза, така че да е необходимо то само да бъде удостоверено от националните органи, или такова право на пребиваване трябва да се предостави от националните органи с конститутивен акт?
В случай че правото на пребиваване възниква автоматично по силата на правото на Съюза, в кой момент възниква това право?
В случай че правото на пребиваване трябва да бъде предоставено от националните органи, от кой момент това право трябва да се предостави с обратно действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/21: Белгийска държава (Preuve du lien de dépendance), Съдебно решение от 10 април 2025 г.
Следва ли при преценката на понятието за лице на издръжка по смисъла на член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се вземе предвид положението на заявител, който вече се намира на територията на държавата по установяване на кандидата за събиране на семейството?
Трябва ли член 2, точка 2, буква г) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че за да се счита за лице, което е на издръжка и което следователно попада в обхвата на дефинираното в тази разпоредба понятие „член на семейство“, пряк роднина по възходяща линия може да се позове на положение на действителна материална зависимост в страната по произход, установено с документи, издадени обаче доста години преди момента на подаване на заявлението за карта за пребиваване като член на семейството на европейски гражданин, с мотива че напускането на страната по произход и подаването на заявлението за карта за пребиваване в приемащата държава членка не съвпадат по време?
Следва ли да се установи разлика в третирането между заявител, който се намира на законно основание на територията на тази държава, и заявител, който се намира там без законно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/23: Mirin, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 20 ДФЕС и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 7 и 45 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява в акта за раждане на гражданин на тази държава членка да бъде призната и вписана промяна на собственото му име и на половата му идентичност, законно извършена в друга държава членка при упражняване на свободата на движение и пребиваване, в резултат на което този гражданин е принуден да започне ново съдебно производство за промяна на половата идентичност в първата държава членка, в което не се отчита вече законно извършената в другата държава членка промяна?
Има ли значение за този отговор обстоятелството, че искането за признаване и вписване на промяната на собственото име и на половата идентичност е подадено в първата държава членка на дата, към която оттеглянето от Съюза на другата държава членка вече е било осъществено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/23: Pedro Francisco, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Трябва ли член 27 от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че въз основа или на основание на полицейската регистрация може да се прецени дали личното поведение на заинтересованото лице представлява истинска заплаха, при положение че е цел на наказателното производство да се прецени дали наистина е налице такова поведение?
При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли с оглед на член 27 от Директивата административният орган да посочи изрично и подробно фактите, на които се основава полицейската регистрация, и проведените във връзка с тях производства, както и техния изход, за да потвърди, че не става въпрос само за предположения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/21: Direcţia pentru Evidenţa Persoanelor şi Administrarea Bazelor de Date, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Трябва ли член 21 ДФЕС и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 4 от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, съгласно което на гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка, се отказва издаването на карта за самоличност, представляваща документ за пътуване в рамките на Съюза, само защото е установил местоживеенето си на територията на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/21: Chief Appeals Officer и др., Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Обвързано ли е производното право на пребиваване на пряк роднина по възходяща линия на работник, гражданин на Съюза, съгласно член 7, параграф [буква г)] от Директива [2004/38] с условието този роднина да продължава да е зависим от работника?
Пречка ли е Директива [2004/38] приемаща държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, когато достъпът до такава помощ би означавал, че лицето вече не зависи от работника?
Пречка ли е Директива [2004/38] приемащата държава членка да ограничи достъпа до социална помощ на лице, което е член на семейството на работник, гражданин на Съюза, и има производно право на пребиваване поради зависимостта си от този работник, с довода, че изплащането на помощта ще превърне въпросното лице в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/22: NORDIC INFO, Съдебно решение от 5 декември 2023 г.
Трябва ли членове 27 и 29 във връзка с членове 4 и 5 от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба с общо приложение на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, от една страна, забранява на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, независимо от тяхното гражданство, да извършват неналожителни пътувания от тази държава членка до други държави членки, класифицирани от нея като зони с висок риск въз основа на ограничителните санитарни мерки или епидемиологичната обстановка в тези други държави членки, и от друга страна, налага на гражданите на Съюза, които не са граждани на посочената държава членка, задължението да се подложат на скринингови тестове и да спазват карантина, когато влизат на територията на същата държава членка от една от посочените други държави членки?
Трябва ли членове 22, 23 и 25 от Кодекса на шенгенските граници да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която от съображения, свързани с общественото здраве, насочени към борбата с пандемията от COVID‑19, забранява под контрола на компетентните органи и под заплахата от налагане на санкция преминаването на вътрешните граници на тази държава членка за извършването на неналожителни пътувания от или до държави от Шенгенското пространство, класифицирани като зони с висок риск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-459/20: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Mère thaïlandaise d’un enfant mineur néerlandais), Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на гражданин на трета държава с ненавършило пълнолетие дете на негова издръжка, което е гражданин на Съюза и е в действителност в отношение на зависимост от този гражданин на трета страна, при положение че ненавършилият пълнолетие гражданин на Съюза се намира не само извън тази държава членка, но и извън Съюза и/или никога не е пребивавал на територията на Съюза, така че на този непълнолетен гражданин на Съюза фактически се отказва достъп до територията на Съюза?
Трябва ли гражданите на Съюза (ненавършили пълнолетие) да твърдят или да докажат, че имат интерес от упражняване на правата, които черпят от гражданството на Съюза?
В това отношение може ли да е от значение обстоятелството, че ненавършилите пълнолетие граждани на Съюза обикновено не могат самостоятелно да упражняват правата си и не могат сами да избират тяхното местопребиваване, а в това отношение зависят от своите родители (своя родител), което може да има за последица обстоятелството, че от името на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза може да бъде претендирано упражняване на негови права в качеството му на гражданин на Съюза, като това би могло да е несъвместимо с други негови интереси по смисъла например на [решение Chavez-Vilchez и др.]?
Абсолютни ли са тези права, в смисъл че упражняването им не може да бъде препятствано по никакъв начин или в смисъл че за държавата членка, чийто гражданин е (ненавършилият пълнолетие) гражданин на Съюза, е налице дори позитивно задължение да способства упражняването на тези права?
При преценката дали е налице отношение на зависимост по смисъла на първия въпрос, от решаващо значение ли е обстоятелството, че преди подаването на молбата за разрешение за пребиваване или преди приемането на решението, с което на родителя, гражданин на трета държава, се отказва право на пребиваване, или преди датата, на която (националният) съд се произнася с решение в съдебното производство, образувано във връзка с този отказ, същият родител е полагал ежедневните грижи за ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, както и обстоятелството, че други лица е можело да са полагали такива грижи в миналото и/или са поели (за в бъдеще) отговорността за това?
В този контекст може ли от ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза да се изисква, че за да упражнява ефективно правата си, черпени от правото на Съюза, той следва да се установи на територията на Съюза при другия си родител, който е гражданин на Съюза, като обаче е възможно последният да не разполага повече с родителски права по отношение на ненавършилия пълнолетие?
При утвърдителен отговор, в това отношение налага ли се различен извод, предвид обстоятелството че този родител упражнява или е упражнявал родителските права и/или е поел полагането на грижите за ненавършилия пълнолетие в правно, финансово или емоционално отношение и че е готов да упражнява тези права и/или да се грижи за ненавършилия пълнолетие?
Ако се окаже, че само родителят, гражданин на трета държава, упражнява родителските права по отношение на ненавършилия пълнолетие гражданин на Съюза, това означава ли, че трябва да се придаде по-малка тежест на въпроса за полагането на грижите в правно, финансово и/или емоционално отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.