1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Следва ли член 11, параграф 1, буква г) от Директива 2003/109/ЕО, разглеждан във връзка с член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която обвързва достъпа на дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни до определена мярка за социално осигуряване, социално подпомагане или социална закрила с приложимото и за гражданите на тази държава членка условие да са пребивавали в нея от най-малко десет години, последните две от които непрекъснато, и която предвижда наказателноправни санкции в случай на невярно деклариране във връзка с това условие за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/23: protectus, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане, от една страна, на удостоверение за индустриална сигурност, с което държава членка предоставя достъп до класифицирана информация, и от друга страна, като последица от това отнемане, за отнемане на удостоверение за сигурност на структура, с което се разрешава достъп до класифицирана информация на ЕС на основание член 11 и приложение V към Решение 2013/488/ЕС, има за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на посочения член 51, параграф 1?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правна уредба и практика, съгласно които в решението за отнемане на удостоверение за сигурност на структура по смисъла на Решение 2013/488/ЕС не се посочва представляващата основание за това отнемане класифицирана информация, като същевременно достъп до тази информация има юрисдикцията, компетентна да се произнесе по законосъобразността на това отнемане, а адвокатът на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, може да получи такъв достъп само със съгласието на съответните национални органи и при условие че гарантира запазването на поверителността ѝ, и ако се установи, че този член не допуска такива правна уредба и практика, налага ли член 47 от Хартата на основните права на самата национална юрисдикция да съобщи на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, или евентуално на адвоката на това лице класифицирана информация, когато няма основания тя да не им бъде предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/24: Breian, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган на държава членка да откаже изпълнението на европейска заповед за арест, когато изпълняващият орган на друга държава членка вече е отказал изпълнението поради риск за правото на справедлив съдебен процес?
Може ли съдебният орган, изпълняващ европейска заповед за арест, да откаже изпълнението ѝ поради неяснота относно полагането на клетва от съдии в издаващата държава членка?
Може ли наличието на решение на Комисията за контрол над досиетата на Интерпол (CCF), което се отнася до лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, само по себе си да обоснове отказ за изпълнение на заповедта?
Длъжен ли е издаващият европейска заповед за арест съдебен орган да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, преди да реши дали да оттегли или запази действието на заповедта след отказ на изпълняващия орган?
Има ли издаващият европейска заповед за арест съдебен орган право да участва като страна в производството пред изпълняващия съдебен орган по изпълнение на тази заповед?
Може ли изпълняващият съдебен орган да откаже изпълнение на европейска заповед за арест въз основа на данни за условията на задържане, които сам е събрал, без да е поискал допълнителна информация от издаващия орган, или като приложи по-висок стандарт от гарантирания в Хартата?
Може ли Европейската комисия да предприеме мерки по искане на издаващия съдебен орган след отказ на изпълняващия орган да изпълни европейска заповед за арест (отхвърлен поради недопустимост)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/21: Hann-Invest, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.
Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено на датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[, че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най-кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща от съда в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата]?
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud (Върховен съд), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (окръжен съд), е задължителна за всички действащи като втора инстанция състави или съдии от това отделение или този съд?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/24: Stegmon, Определение от 4 юли 2024 г.
Допустимо ли е националната правна уредба или практика да ограничава правото на националния съд да отправи преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, включително и при дела със задържано лице?
Може ли да се поиска отвод на съдия единствено на основание, че изчаква решение на Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване, когато производството се отнася до задържано лице?
Какви процесуални действия и обезпечителни мерки следва да предприеме националният съд, за да гарантира ефективността на правата на засегнатите лица и спазването на правото на разумен срок при висящо преюдициално производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/19: Biogaran/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.
Съответства ли на изискванията на член 101 ДФЕС квалифицирането на споразумението Biogaran като ограничение на конкуренцията по обект?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното съдебно решение по отношение на ролята на плащането от Biogaran към Niche?
Допустимо ли е възлагането на лична и солидарна отговорност на Biogaran и нейната майка-компания за установеното нарушение?
Законосъобразно ли е определен размерът на наложената глоба, включително с оглед на принципите на законност, равно третиране и пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/19: Unichem Laboratories/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.
Допустимо ли е Европейската комисия да вмени отговорност на Unichem за нарушението, като приеме, че тя формира едно икономическо звено със своята дъщерна компания Niche, и като страна по споразумението Niche?
Може ли споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неразпространение и неоспорване, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е приложено понятието за потенциална конкуренция между Niche/Unichem и Servier при липса на окончателно съдебно решение относно валидността на патентите и при наличие на различни бариери за навлизане на пазара?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при тълкуването на клаузите на споразумението Niche?
Могат ли клаузите за неразпространение и неоспорване в споразумението Niche да се считат за обективно необходими и съпътстващи легитимна сделка по смисъла на съдебната практика относно съпътстващите ограничения?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като към Unichem е приложен по-строг критерий за ограничение по предмет в сравнение с Krka?
Може ли споразумението Niche да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация поради използването на поверителна адвокатска кореспонденция като доказателство от Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/19: Mylan Laboratories и Mylan/Комисия, Съдебно решение от 27 юни 2024 г.
Съществувала ли е реална и конкретна възможност Matrix да бъде потенциален конкурент на Servier на пазара на периндоприл към момента на сключване на споразумението Matrix?
Може ли споразумението Matrix да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Следва ли да се разгледа и квалификацията на споразумението Matrix като ограничение на конкуренцията по последици, ако вече е установено ограничение по предмет?
Допустимо ли е възлагането на отговорност на Mylan за поведението на Matrix въз основа на упражняване на решаващо влияние?
Спазен ли е принципът за законност на престъпленията и наказанията при налагането на глобата, като се има предвид предвидимостта на нарушението към момента на сключване на споразумението Matrix?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.