всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

1.04.03.47 - Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес

Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес

Дело C-623/18: Prokuratura Rejonowa w Słubicach, Определение от 6 октомври 2020 г.

Налице ли е достатъчно релевантна връзка между предмета на основния спор и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, за да бъде допустимо преюдициалното запитване?
Може ли евентуална бъдеща необходимост от прилагане на правото на Съюза да обоснове необходимостта от тълкуване в рамките на настоящия спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/19: État luxembourgeois (Droit de recours contre une demande d’information en matière fiscale), Съдебно решение от 6 октомври 2020 г.

Трябва ли член 47 във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска в законодателната уредба на държава членка, с която се прилага процедурата за обмен на информация при поискване, въведена с Директива 2011/16, да се изключи възможността разпореждане, с което компетентният орган на тази държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, да бъде обжалвано, първо, от такова лице, второ, от данъчнозадълженото лице, обект в тази друга държава членка на разследването, поради което се прави въпросното искане, и трето, от третите лица, засегнати от съответната информация?
Следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от Директива 2011/16 да се тълкуват в смисъл, че разпореждане, с което компетентният орган на държава членка задължава притежаващо информация лице да му предостави тази информация, за да се удовлетвори искане за обмен на информация, изпратено от компетентния орган на друга държава членка, трябва да се счита — разглеждано заедно с това искане — за отнасящо се за информация, която явно не е изобщо лишена от предполагаема значимост, тъй като в нея се посочват самоличността на лицето, притежаващо въпросната информация, самоличността на данъчнозадълженото лице, обект на разследването, поради което се прави искането за обмен на информация, и обхванатият от разследването период, и тъй като се отнася за договори, фактури и плащания, които не са посочени конкретно, но са очертани посредством критерии, основаващи се, първо, на факта, че са сключени или съответно извършени от лицето, притежаващо информацията, второ, на обстоятелството, че са реализирани през обхванатия от разследването период, и трето, на връзката им със съответното данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-402/19: CPAS de Seraing, Съдебно решение от 30 септември 2020 г.

Трябва ли членове 5, 13 и 14 от Директива 2008/115/ЕО във връзка с член 7, член 19, параграф 2, член 21 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда поемането, доколкото е възможно, на основните потребности на гражданин на трета страна, когато:
– той е обжалвал издаденото спрямо него решение за връщане,
– пълнолетното дете на този гражданин на трета страна страда от тежко заболяване,
– присъствието на посочения гражданин на трета страна при това пълнолетно дете е абсолютно необходимо,
– от името на посоченото пълнолетно дете е подадена жалба срещу издадено спрямо него решение за връщане, чието изпълнение би могло да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, и
– същият този гражданин на трета страна няма средства да покрие потребностите си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-233/19: CPAS de Liège, Съдебно решение от 30 септември 2020 г.

Трябва ли членове 5 и 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 14, параграф 1, буква б) от тази директива, разглеждани в светлината на решение [от 18 декември 2014 г., Abdida (C‑562/13, EU:C:2014:2453)], да се тълкуват в смисъл, че придават суспензивно действие на жалба, подадена срещу решение, с което се разпорежда на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, да напусне територията на държава членка, като се има предвид, че жалбоподателят твърди, че изпълнението на това решение може да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние,
– без да е необходимо да се преценява жалбата, тъй като самото ѝ подаване е достатъчно, за да се спре изпълнението на решението, с което се разпорежда напускане на страната,
– или след извършване на ограничена проверка за наличие на защитимо оплакване и за липса на основание за недопустимост или за явна неоснователност на жалбата пред Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците,
– или след извършване на пълна и цялостна проверка от съдилищата по трудови спорове с цел да се установи дали изпълнението на това решение действително може да изложи жалбоподателя на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-223/19: YS (Професионални пенсии на ръководен персонал), Съдебно решение от 24 септември 2020 г.

1. Попадат ли в приложното поле на [Директива 79/7/ЕИО] и/или на [Директива 2006/54] разпоредби на държава членка, ако в резултат от тях при изплащане на професионална пенсия от бившия работодател се удържат суми от значително по-голям брой мъже с право на професионална пенсия, отколкото от жени със същото право, като тези суми могат да бъдат свободно използвани от бившия работодател, и дискриминационни ли са такива разпоредби по смисъла на посочените директиви?
2. Попадат ли в приложното поле на [Директива 2000/78] разпоредби на държава членка, които дискриминират въз основа на възраст, защото възлагат финансовата тежест само върху възрастни лица, които имат право да получават професионална пенсия, уговорена под формата на „директно определено обезщетение“, докато лицата на по-млада възраст, сключили договори за професионална пенсия, не носят финансова тежест?
3. Приложими ли са разпоредбите на [Хартата], и по-специално правилата в членове 21 и 22 от Хартата за недопускане на дискриминация, към професионални пенсии, дори ако в обхвата на разпоредбите на държавите членки не попада дискриминация, забранена съгласно [Директиви 79/7, 2000/78 и 2006/54]?
4. Трябва ли член 20 и сл. от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на държава членка, които прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата и дискриминират въз основа на пол, възраст, имотно състояние или други признаци, като например имуществени отношения, в които се намира понастоящем техният бивш работодател, лицата, които имат право да получават професионална пенсия въз основа на частноправно споразумение, спрямо други лица с право на професионална пенсия и забранява ли Хартата подобна дискриминация?
5. Пораждат ли дискриминация, основана на имотно състояние по смисъла на член 21 от Хартата, национални разпоредби, които определят финансови задължения към бившия работодател само за малка група от лица, които имат договорни права за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, ако тези разпоредби обхващат само лица с по-висока професионална пенсия?
6. Трябва ли член 17 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които предвиждат лишаване от собственост директно чрез закон и без обезщетение, в рамките на споразумение, сключено между два частноправни субекта за получаване на професионална пенсия под формата на „директно определено обезщетение“, в тежест на бивш работник на предприятие, което е длъжно да осигури плащането на професионалната пенсия и няма икономически затруднения?
7. Представлява ли законоустановено задължение на бившия работодател на лице с право на професионална пенсия да не изплаща части от договореното възнаграждение (от договорената професионална пенсия) — като нарушение на договорната свобода — посегателство върху правото на собственост на работодателя?
8. Трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, които лишават от собственост директно чрез закон и не предвиждат никаква друга възможност за оспорване на това действие, освен да се претендира обезщетение за вреди и връщане на удържаната сума от лицето, облагодетелствано от отнетата парична сума (бившият работодател и длъжник по пенсионния договор)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-498/19: Румъния/Комисия, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.

Допустимо ли е срокът за обжалване на решение на Комисията, с което се изключват разходи от финансиране от Европейския съюз, да започне да тече от датата на уведомяване на адресата, когато има несъответствия между уведомения и публикувания текст на решението, и спазен ли е принципът на правната сигурност?
Спазено ли е правото на защита и принципът на състезателното начало, когато Общият съд не е предоставил възможност на жалбоподателя да представи становище по информация, предоставена от Комисията по искане на съда в хода на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-651/19: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Отхвърляне на последваща молба — Срок за обжалв…, Съдебно решение от 9 септември 2020 г.

Трябва ли член 46 от [Директива 2013/32], съгласно който кандидатите трябва да разполагат с право на ефективна защита срещу решенията „относно тяхната молба за международна закрила“, и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално процесуално правило, като член 39/57 от [Закона от 15 декември 1980 г.], във връзка с член 51/2, член 57/6, параграф 3, първа алинея, точка 5° и член 57/6/2, параграф 1 от същия закон, което определя срок от десет „календарни“ дни от връчването на административния акт като срок за обжалване на решение за обявяване на недопустимост на последваща молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета страна, особено при положение че връчването е извършено в [Главния комисариат за бежанците и апатридите], където по закон се „счита“, че жалбоподателят е посочил адрес за съобщения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-256/19: S.A.D. Maler und Anstreicher, Определение от 3 септември 2020 г.

Попада ли националният спор в приложното поле на правото на Европейския съюз, така че да се оправдае преюдициално тълкуване от Съда?
Налага ли се тълкуване на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз или на принципа на ефективност за разрешаване на конкретния спор?
Допустимо ли е преюдициалното запитване предвид липсата на обективна необходимост от тълкуване на правото на Съюза във връзка с предмета на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-584/17: ADR Center/Комисия, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Правилно ли е тълкуван принципът, уреждащ финансовата помощ от Съюза, според който безвъзмездни средства могат да се изплащат само за действително направени разходи?
Разполага ли Европейската комисия с компетентност да издава решения, които представляват изпълнително основание по смисъла на член 299 ДФЕС и член 79 от Финансовия регламент, в рамките на договорни правоотношения, и спазен ли е принципът на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-133/19: Белгийска държава (Regroupement familial – Enfant mineur), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.

Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според жалбоподателя му е предоставено с член 4 от Директива [2003/86], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди то да навърши пълнолетие?
Трябва ли член 47 от [Хартата] и член 18 от Директива [2003/86] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?
Трябва ли член 4, параграф 1, [първа алинея,] буква в) от Директива [2003/86], разглеждан евентуално във връзка с член 16, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицират като „малолетни или непълнолетни деца“ по смисъла на тази разпоредба, гражданите на трети страни трябва да са „малолетни или непълнолетни“ не само към момента на подаване на искането за разрешение за пребиваване, но и към момента, в който администрацията се произнася, in fine, по това искане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1171819202138 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form