всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Предстои добавяне/Няма информация

Няма информация за държавата на произход на преюдициалното запитване

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Допустимо ли е в съдебно производство пред Общия съд да бъде взето предвид вътрешно правно становище на институция на ЕС, разпространено без нейно съгласие?
Изпълнени ли са условията за допустимост на иск за бездействие по член 265 ДФЕС, когато поисканите действия трябва да бъдат насочени към трети лица?
Счита ли се за определяне на позиция отказът на Комисията да предприеме исканите действия, изложен в мотивирано писмо, и прекратява ли това евентуалното бездействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

1) Трябва ли член 8, параграф 2, буква г) от Директива 2008/9 […], съгласно който в заявлението за възстановяване следва за всяка държава членка по възстановяване и за всяка фактура да се посочи в частност номерът на фактурата, да се тълкува в смисъл, че е достатъчно и посочването на референтния номер на фактурата, отбелязван върху нея наред с номера на фактурата като допълнителен идентификационен критерий?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос: когато в заявлението за възстановяване вместо номера на фактурата е посочен референтният ѝ номер, смята ли се заявлението за пълно от формална страна и за представено в срок по смисъла на член 15, параграф 1, второ изречение от Директива 2008/9?
3) От значение ли е за отговора на втория въпрос обстоятелството, че от гледна точка на всеки разумен заявител предвид оформлението на електронния портал в държавата по установяване и предвид формуляра, използван от държавата членка по възстановяване, данъчнозадълженото лице, което не е установено в държавата членка по възстановяване, е можело да приеме, че за подаването на надлежно и при всички случаи пълно от формална страна и навременно заявление е достатъчно да впише не номера на фактурата, а друг отличителен код, за да може да се идентифицира фактурата, до която се отнася заявлението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Процесуална легитимация на член на Сената на държава членка да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие на Европейската комисия във връзка с мерки срещу конфликт на интереси на министър-председател на държава членка.
Изисквания за доказване на по-висш обществен интерес при искане за достъп до правни становища на институциите на Съюза.
Понятието "произнасяне" по смисъла на член 265, втора алинея ДФЕС при отказ на Комисията да предприеме действия.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Съвместима ли е с член 147 от Директивата за ДДС практиката на държава членка, при която понятието „личен багаж“, установено като понятиен признак на освободената от ДДС доставка на стоки за чуждестранни пътници, се отъждествява с понятието „лични вещи“, използвано в Конвенцията върху митническите улеснения в полза на туризма, подписана в Ню Йорк на 4 юни 1954 г., и в Допълнителния протокол към нея, и с понятието „багаж“, определено в член 1, точка 5 от Делегиран регламент 2015/2446?
При отрицателен отговор на предходния преюдициален въпрос, как трябва да се определи понятието „личен багаж“ в член 147 от Директивата за ДДС, като се има предвид, че посочената директива не дава определение за него
Съвместима ли е с разпоредбите на правото на Съюза национална практика, при която данъчните органи на държава членка вземат предвид само „обичайното значение на израза“?
Следва ли членове 146 и 147 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че когато дадено данъчнозадължено лице няма право на освобождаването на доставки на стоки, предвидено в член 147 от посочената директива в полза на чуждестранни пътници, трябва да се провери дали евентуално е приложимо освобождаването на доставки на стоки за износ по член 146 от същата директива, дори ако не са изпълнени митническите формалности, предвидени в Митническия кодекс на Съюза и в делегираното законодателство?
Ако отговорът на предходния преюдициален въпрос е в смисъл, че когато освобождаването в полза на чуждестранни пътници не е приложимо, сделката може да бъде обект на освобождаване от ДДС при износ, правната сделка може ли да се квалифицира като освободена от ДДС доставка на стоки за износ въпреки изразеното от клиента намерение към момента на поръчката?
При утвърдителен отговор на трети и четвърти преюдициален въпрос, в случай като разглеждания, при който към момента на доставката на стоките издателят на фактурата е знаел, че те са закупени с цел препродажба, но чуждестранният купувач въпреки това е искал да ги изведе от страната в съответствие с режима за чуждестранни пътници, поради което издателят на фактурата е действал недобросъвестно, като е издал предвидения за целта формуляр на заявлението за възстановяване на данъка съгласно посочения режим, и като е възстановил поради освобождаването в полза на чуждестранни пътници начисления данък върху добавената стойност, съвместима ли е с членове 146 и 147 от Директивата за ДДС и с действащите в правото на Съюза принципи на данъчна неутралност и на пропорционалност практиката на държава членка, при която данъчният орган отказва възстановяване на данъка, неправилно деклариран и платен за доставка на стоки за чуждестранни пътници, без да квалифицира тези сделки като доставки на стоки за износ и без да извършва съответната корекция, макар да е безспорно, че стоките са напуснали Унгария като пътнически багаж?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Правилно ли е определен началният момент на срока за обжалване при съобщаване на решение на Комисията, вместо при публикуването му в Официален вестник?
Съществува ли извинима грешка при забавяне на жалбата, породена от вътрешни проблеми в администрацията на жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 45 ДФЕС и член 14, параграф 4, буква б) от Директива 2004/38 да се тълкуват в смисъл, че приемащата държава членка е длъжна да предостави разумен срок на търсещото работа лице, за да може то да се запознае с подходящите за него предложения за работа и да вземе необходимите мерки, за да бъде наето на работа, че този срок не може в никакъв случай да бъде по-кратък от шест месеца и че през този срок приемащата държава членка може да изисква търсещото работа лице да представи доказателства, че търси работа и има реален шанс да бъде наето на работа?
Трябва ли членове 15 и 31 от Директива 2004/38, членове 41 и 47 от Хартата, както и принципите на предимство и на полезно действие, да се тълкуват в смисъл, че в рамките на производство по жалба срещу решение, с което се отказва предоставянето на право на пребиваване за повече от три месеца на търсещо работа лице, юрисдикциите на приемащата държава членка са длъжни да упражняват пълен съдебен контрол и да вземат предвид обстоятелства, настъпили след постановяване на посоченото решение, когато тези обстоятелства може да доведат до промени в положението на търсещото работа лице и да обосноват предоставянето на посоченото право на пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 13, параграф 1 съответно от Регламент № 510/2006 и от Регламент № 1151/2012 да се тълкува в смисъл, че забранява само използването от трето лице на регистрираното наименование, или трябва да се тълкува в смисъл, че забранява представянето на продукт под закрилата на наименование за произход, и по-конкретно възпроизвеждането на характерната му форма или външен вид, което би могло да подведе потребителя относно истинския произход на продукта дори когато регистрираното наименование не е било използвано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Какъв е началният момент на срока за обжалване на индивидуален акт на институция на Европейския съюз – уведомлението или публикуването?
Може ли наличие на извинителна грешка да оправдае подадена след срока жалба при липса на объркващо поведение от страна на институцията?
Дава ли значимостта на повдигнатия правен въпрос основание за дерогация от задължителните процесуални срокове за обжалване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права, член 9, параграф 1 от Директива 2000/78 и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципът на правовата държава и правото на ефективни правни средства за защита и на ефективна съдебна защита са нарушени, когато националният законодател — признавайки правото на обжалване по съдебен ред за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в най-висшата съдебна инстанция в държавата членка (Върховния съд) — предвижда, че решението, взето в процедурата по подбор, предхождаща представянето на предложение за заемане на съдийска длъжност в посочения по-горе съд, влиза в сила и поражда действие, ако решението, взето при съвместното разглеждане и оценяването на всички кандидатури за Върховния съд, не е обжалвано от всички участници в процедурата по подбор, сред които е и кандидат, който няма интерес от обжалване на това решение, а именно посоченият в предложението за заемане на длъжността, и в резултат на това:
– се отнема ефективността на средството за защита и възможността компетентният съд да осъществи действителен контрол върху протичането на посочената процедура по подбор,
– а когато тази процедура се отнася и за съдийски длъжности във Върховния съд, заемани до момента от съдии, за които се прилага нова, по-ниска пенсионна възраст, без вземането на решение дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст да се оставя на съответния съдия, в контекста на принципа на несменяемост на съдиите — ако се установи, че по този начин посоченият принцип е бил подкопан — се засягат също обхватът на съдебния контрол върху посочената процедура по подбор и резултатът от него?
2) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 15, параграф 1 и член 20 във връзка с член 21, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права във връзка с член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципите на правовата държава, на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности — а именно до съдийски длъжности във Върховния съд — са нарушени, когато за индивидуалните случаи, свързани със заемането на съдийска длъжност в посочения съд, съществува право на обжалване пред компетентния съд, но поради описания в първия въпрос начин, по който съответното решение влиза в сила, предложение за заемане на свободна съдийска длъжност във Върховния съд може да се направи, без компетентният съд да е упражнил контрол върху протичането на посочената процедура по подбор — ако до такъв контрол се стигне — като същевременно липсата на такъв контрол, противоречаща на правото на ефективни правни средства за защита, нарушава правото на равен достъп до публични длъжности и съответно не отговаря на целите от общ интерес, а когато съставът на органа на държавата членка, който трябва да защитава независимостта на съдилищата и съдиите ([KRS]) и пред който се провежда процедурата, свързана със заемане на съдийска длъжност във Върховния съд, е създаден по такъв начин, че представителите на съдебната власт в него се избират от законодателната власт, не се ли нарушава принципът на институционално равновесие?"
3) Трябва ли член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трета алинея, член 6, параграф 1, член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО и член 267, трета алинея ДФЕС да се тълкува в смисъл, че:
– принципът на правовата държава и правото на достъп до съд и ефективна съдебна защита се нарушават, когато националният законодател премахва от правния ред релевантните разпоредби относно правомощията на [Върховния административен съд] и относно правото на обжалване пред този съд на решенията на [KRS], а също така въвежда механизъм, съгласно който производствата по такива жалби, образувани и неприключени преди деня на извършваните изменения (отмени), се прекратяват по силата на закона, в резултат на което:
– се отнема правото на достъп до съд, що се отнася до контрола върху посочените решения на [KRS] и контрола за законосъобразност върху протичането на процедурите по подбор, по които се вземат тези решения,
– а когато след надлежното образуване на производство за контрол върху въпросните решения на [KRS] са отправени преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз от първоначално компетентния по посочените дела национален съд, правото на достъп до съд се отнема и по конкретно дело, висящо пред (първоначално) компетентния съд за разглеждането му, като се стига до последващо лишаване на този съд от възможността за ефективно използване на производството по отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и от правото да очаква решението на последния, а това подкопава принципа на Съюза на лоялно сътрудничество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Какви са изискванията за доказване на сериозна и непоправима вреда при искане за обезпечителни мерки, особено когато вредата е с финансов характер?
Могат ли да се приложат изключения от изискването за спешност при отнемане на лиценз на кредитна институция, аналогично на изключенията в областта на обществените поръчки?
Доколко националните конституционни разпоредби и съдебна практика могат да влияят на критериите за преценка на исканията за спиране изпълнението на акт на институция на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form