всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Швеция

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Швеция

Дело C-476/19: Combinova, Съдебно решение от 8 октомври 2020 г.

Означава ли терминът „използвани“, че стоките са преработени или усъвършенствани за целта, за която е дадено разрешение на дружество за посочените стоки, или терминът се отнася за използване, което надхвърля това преработване или усъвършенстване
От значение ли е дали стоките са използвани преди или след възникване на митническото задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-284/20: Bergslagernas Järnvaru/EUIPO, Определение от 6 октомври 2020 г.

Какви са изискванията към съдържанието на искането за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз и как следва да бъдат изложени основанията и релевантните правни въпроси?
В кои случаи твърдяно противоречие със съдебната практика може да се приеме за съществено за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-363/19: Konsumentombudsmannen, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.

Когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, а тези претенции съответстват на претенция, обхваната от заявление по член 13, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, по което все още не е взето решение за разрешаване или неразрешаване, кои разпоредби регламентират тежестта на доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на първия въпрос е, че тежестта на доказване се урежда от Регламент № 1924/2006, кой носи тази тежест — търговецът, който използва съответната здравна претенция, или органът, който иска от националния съд да забрани на търговеца да използва занапред тази претенция?
В случай като описания в първия въпрос, когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, кои разпоредби регламентират изискванията за доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на третия въпрос е, че изискванията за доказване се уреждат от Регламент № 1924/2006, какви са установените изисквания за доказване?
За отговорите на предходните четири въпроса има ли значение фактът, че Регламент № 1924/2006 (включително член 3, буква а) от него) и Директива 2005/29 могат да са едновременно приложими в производството пред националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-473/19: Föreningen Skydda Skogen, Заключение от 10 септември 2020 г.

1) Трябва ли член 5 от Директивата за птиците да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която забраната обхваща само видовете, които са изброени в приложение I към тази директива, изложени са на някакъв риск или са засегнати от намаляване на популациите в дългосрочен план?
2) Трябва ли понятията „умишлено убиване/обезпокояване/разрушаване или унищожаване“ в член 5, букви а)—г) от Директивата за птиците и в член 12, букви а)—в) от Директивата за местообитанията да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която, ако целта на мярка е очевидно различна от убиването или обезпокояването на видовете (например мерки в областта на горското стопанство или развитие на земите), трябва да съществува риск мерките да доведат до неблагоприятни последици за състоянието на запазване на видовете, за да се прилагат забраните?
3) Ако отговорът на която и да е част от втория въпрос е, че за прилагането на забраната се изисква да се направи оценка на вредата на равнище, различно от индивидуалното, трябва ли оценката да се извърши в един от следните мащаби, или на едно от следните равнища:
a) определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;
б) засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);
в) съответната метапопулация;
г) цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?
4) Трябва ли съдържащият се в член 12, буква г) от Директивата за местообитанията израз „повреждане или унищожаване“ на местата за размножаване да се тълкува в смисъл, че изключва национална практика, съгласно която за прилагането на забраната трябва, въпреки предприемането на предпазни мерки, да е налице загуба на постоянната екологична функция на местообитанието на съответния вид поради увреждане, унищожаване или влошаване, пряко или косвено, индивидуално или кумулативно, така че забраната се прилага само ако състоянието на запазване на съответния вид има вероятност да се влоши на едно от посочените във въпрос 3 равнища?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е отрицателен, тоест ако за прилагането на забраната се изисква да се направи оценка на вредата на равнище, различно от местообитанието в индивидуалния район, трябва ли оценката да се извърши в една от следните зони, или на едно от следните равнища:
a) определена и ограничена в географски план част от популацията, както е определено в буква а), например в рамките на региона, държавата членка или Европейския съюз;
б) засегнатата местна популация (биологично изолирана от други популации на вида);
в) съответната метапопулация;
г) цялата популация на вида в съответния биогеографски регионален участък от областта на разпространение на вида?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-193/19: Migrationsverket, Заключение от 16 юли 2020 г.

1) Допускат ли разпоредбите на [КПСШ], и по-специално разпоредбите относно систематичното търсене в [ШИС] и в [КШГ], и по-конкретно посоченото в тях изискване за притежаване на валиден паспорт, да бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на подадено в Швеция заявление, което не е основано нито на съображения за закрила, нито на хуманитарни съображения, при положение че не е ясно установена самоличността на заявителя?
2) При утвърдителен отговор, допустимо ли е установяването на самоличността да е предмет на изключения, основани на националното право или съдебна практика?
3) При отрицателен отговор [на втория въпрос], какви изключения евентуално са предвидени в правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/20: Hästens Sängar/EUIPO, Определение от 28 май 2020 г.

Допринасят ли изложените доводи и основания от жалбоподателя за установяване на съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Съюза, съгласно член 58a, параграф 3 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Необходимо ли е позоваване на конкретни причини и идентифициране на релевантни правни въпроси, за да се приеме, че жалбата повдига съществен въпрос за правото на Съюза?
Може ли фактът, че даден правен въпрос не е бил разглеждан от Съда, сам по себе си да обоснове съществеността му за развитието на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-753/18: Stim и SAMI, Съдебно решение от 2 април 2020 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби?
Какво е значението, ако има такова, на мащаба на дейността по отдаване под наем на автомобилите и на срока, за който са наети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-753/18: Stim и SAMI, Заключение от 15 януари 2020 г.

1) Означава ли отдаването под наем на автомобили, стандартно оборудвани с радиоприемник, че лицето, което ги отдава под наем, е ползвател, който извършва „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, съответно „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
2) Какво е значението, ако има такова, на мащаба на дейността по отдаване под наем на автомобилите и на срока, за който са наети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-593/18: ABB/Комисия, Съдебно решение от 28 ноември 2019 г.

Изпълнено ли е задължението на Комисията да докаже по надлежния ред, че нарушението обхваща всички проекти за подземни електрически кабели с напрежение от 110 kV до под 220 kV и съответните аксесоари?
Нарушени ли са принципът на равно третиране и презумпцията за невиновност при определяне началната дата на участието на жалбоподателите в нарушението?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на началната дата на участието на жалбоподателите в нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-389/19: Комисия/Швеция, Определение от 21 ноември 2019 г.

Какъв е точният обхват на член 56, параграф 1, буква d) от Регламент № 1907/2006 в случай, при който решение относно заявлението за разрешение е прието, но впоследствие е отменено?
Налице ли е риск от настъпване на сериозна и непоправима вреда за човешкото здраве при пускане на пазара и използване на спорните вещества след отмяната на решението и при липса на ново решение по заявлението за разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14567830 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form