всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Испания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания

Дело C-589/17: Prenatal, Заключение от 7 февруари 2019 г.

1. Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс на Общността, Решение C(2008) 6317 окончателен на Комисията от 3 ноември 2008 г., с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай, свързан с вноса на текстилни стоки с деклариран произход от Ямайка (дело REM 03/07)?
2. Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията излезе с решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или с решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от посочения Митнически кодекс на Общността)?
3. В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
4. В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е достигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от [Регламент № 2454/93] и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/18: Escribano Vindel, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.

Следва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите?
Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/18: CCOO, Заключение от 31 януари 2019 г.

1) Може ли да се приеме, че с членове 34 и 35 от Статута на работниците, съгласно тълкуването им в съдебната практика, Кралство Испания е приело необходимите мерки, за да гарантира ефективността на ограниченията на продължителността на дневното работно време и на междуседмичната и междудневната почивка, установени в членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88 […], за работниците на пълно работно време, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?
2) Следва ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88 […] във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?
3) Трябва ли да се приеме, че императивното задължение на държавите членки, установено в член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88 […] във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391 […], за ограничаване на продължителността на дневното работно време на всички работници като цяло е изпълнено по отношение на обикновените работници с вътрешната национална правна уредба, съдържаща се в членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд, за разлика от мобилните работници, работниците в търговския флот или в железопътния транспорт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-614/17: Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego, Заключение от 10 януари 2019 г.

1) Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на защитено наименование за произход да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със защитеното наименование за произход, или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават наименованието за произход?
2) Може ли при защитено наименование за произход от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано защитеното наименование за произход, да се счита за пресъздаване на самото защитено наименование за произход съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано защитеното наименование за произход, но чиито продукти не са обхванати от това наименование за произход, тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?
3) Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/18: Valencia Club de Fútbol/Комисия, Определение от 22 ноември 2018 г.

Изисква ли се съдебният орган да мотивира изрично отказа да вземе предвид доводи за вреди с непаричен характер при липса на доказателства за заплаха за финансовата жизнеспособност на молителя?
Длъжен ли е съдебният орган да изчака представяне на всички евентуално налични доказателства при разглеждане на молба за допускане на обезпечителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-619/17: de Diego Porras, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.

Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда каквото и да било обезщетение при прекратяване на срочен договор за „interinidad“, сключен за заместването на работник, който има право да запази работното си място, когато прекратяването настъпва поради връщането на работа на замествания работник, при положение че посочената уредба предвижда такова обезщетение при прекратяване на трудовия договор на други предвидени в закона основания?
При отрицателен отговор на първия въпрос, попада ли в приложното поле на клауза 5 от Рамковото споразумение мярка като установената от испанския законодател — която се състои в определянето на обезщетение при прекратяване на срочен трудов договор в размер на дванадесетдневно трудово възнаграждение на работника за всяка прослужена година — дори когато временното трудово правоотношение се ограничава до сключването на един-единствен трудов договор?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, противоречи ли на клауза 5 от Рамковото споразумение правна разпоредба, която признава на работниците на срочен трудов договор правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на дванадесетдневно трудово възнаграждение на работника за всяка прослужена година, но изключва възможността от такова обезщетение да се ползват работниците на срочен трудов договор за „interinidad“, сключен за заместването на работник, който има право да запази работното си място?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-245/17: Viejobueno Ibánez и de la Vara González, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.

Може ли приключването на учебните занятия за съответната учебна година да се приеме за обективна причина, която обосновава различно третиране на учителите — временно наети държавни служители, спрямо учителите — държавни служители, назначени за неопределено време?
Съвместимо ли е с принципа за недопускане на дискриминация спрямо учителите, временно наети държавни служители, обстоятелството, че с освобождаването им от длъжност при приключване на учебните занятия, същите са лишени от възможността да ползват полагаемите им се годишни отпуски като реални почивни дни, което се компенсира със заплащането на съответните обезщетения?
Съвместима ли е с принципа за недопускане на дискриминация спрямо посочените служители, които се вписват в понятието за работници на срочен трудов договор, абстрактна норма като съдържащата се в тринадесета допълнителна разпоредба от Закон № 5/2012, която, с цел икономия на бюджетни средства и изпълнение на целта за бюджетен дефицит, освен други мерки, спира прилагането на [Споразумението от 10 март 1994 г.], в частта относно заплащането на [финансово обезщетение] за периода на ползване на годишните отпуски през юли и август при замествания с продължителност над 5 месеца и половина, както и при заемане на незаети длъжности, и предвижда заплащане на временно наетите служители, които не са университетски преподаватели, на обезщетение за неизползван годишен отпуск за 22 работни дни, в случай че наемането на срочен договор е за цяла учебна година, или пропорционално за съответните дни на наемането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-426/17: Barba Giménez, Определение от 25 октомври 2018 г.

Трябва ли преюдициално поставените въпроси да имат пряко отношение към предмета на висящото пред националната юрисдикция производство, за да бъдат допустими съгласно член 267 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-599/17: Комисия/Испания, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по член 13, първа алинея от Директива за изпълнение 2015/2392, като не са приети и публикувани в срок необходимите законодателни, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на тази директива и не е съобщен на Европейската комисия текстът на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/16: Ministerio Fiscal, Съдебно решение от 2 октомври 2018 г.

Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО във връзка с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че достъпът на публични органи до данни с цел установяването на самоличността на притежателите на СИМ карти, активирани с откраднат мобилен телефон, като име, фамилия, и според случая, адреса на тези притежатели, води до намеса в основните им права, уредени в посочените членове от Хартата, чиято тежест е от такова естество, че посоченият достъп следва да бъде ограничен — в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до борбата с тежката престъпност, и ако отговорът е положителен, съобразно какви критерии следва да бъде преценявана тежестта на съответното престъпление?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13132333435126 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form