Испания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания
Дело C-185/18: Oro Efectivo, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.
Допускат ли Директивата [за ДДС], произтичащият от нея принцип на данъчен неутралитет и съдебната практика на [Съда] за нейното тълкуване национална правна уредба, според която държава членка може да начислява на предприятие или самостоятелно заето лице косвен данък, различен от [ДДС], за придобиването на движима вещ (по-конкретно злато, сребро или бижута) от физическо лице, когато:
– придобитата вещ ще бъде предназначена чрез обработването ѝ или последващото ѝ прехвърляне за самата дейност на предприятието,
– ще бъдат извършени облагаеми с ДДС сделки при включването на придобитата вещ отново в търговския оборот и
– приложимото законодателство в тази държава членка не допуска при такива сделки предприятието или самостоятелно заетото лице да приспадне платения при първото от посочените по-горе придобивания данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-780/18: Cuervo y Sobrinos 1882/EUIPO, Определение от 22 май 2019 г.
Допустимо ли е съдът да извършва контрол върху фактическата оценка на сходството между конфликтните знаци при липса на твърдение за изопачаване?
При определяне на риска от объркване, следва ли да се вземат предвид типографските особености на доминиращия словен елемент, когато и двете марки са словни и се състоят от един и същ елемент?
Изисква ли задължението за мотивиране на съдебния акт изчерпателно разглеждане на всички доводи на страните или е достатъчно мотивите да са имплицитни, стига да позволяват разбиране на основанията за решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/18: Pebagua/Комисия, Съдебно решение от 16 май 2019 г.
Допустимо ли е Общият съд да разгледа служебно въпроса дали жалбоподателят е индивидуално засегнат, когато този въпрос не е бил повдигнат от страните?
Може ли Pebagua да се счита за индивидуално засегната от регламента за изпълнение, като се има предвид, че представлява предприятия, свързани с дейности по улов, експлоатация, аквакултура, преработка и търговия с Procambarus clarkii?
Изисква ли регламентът за изпълнение национални мерки за изпълнение, или ограниченията по член 7 от основния регламент се прилагат автоматично след вписването на вида в списъка на Съюза?
Нарушени ли са правата на защита на Pebagua поради невъзможността да обжалва пряко регламента за изпълнение пред юрисдикциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.
1) Трябва ли екологичният принцип „замърсителят плаща“, посочен в член 191, параграф 2 ДФЕС, и член 9, параграф 1 от Директива 2000/60, в която разпоредба се установява принципът на възстановяване на разходите за водни услуги и се изисква подходяща икономическа преценка на видовете водоползване, да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса за използване на вътрешнотериториални води за производство на електроенергия като оспорваната в настоящото производство такса, която не насърчава ефективното използване на водата, нито пък е свързана с механизми за съхраняване и опазване на публичните водни ресурси, и чийто размер по никакъв начин не е обвързан с възможностите за увреждане на публичните водни ресурси, а се основава единствено и само на възможностите за събиране на постъпления от производителите?
2) Съвместимо ли е с принципа на недопускане на дискриминация на операторите, съдържащ се в член 3, параграф 1 от Директива 2009/72, парично задължение като разглежданата в производството водна такса, което засяга единствено, от една страна, производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, но не и производителите, притежатели на концесии във вътрешнообластни речни басейни, и, от друга страна, производителите, използващи водноелектрическа технология, но не и енергопроизводителите, използващи други технологии?
3) Трябва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че събирането на водна такса като оспорваната представлява забранена държавна помощ в ущърб на производителите на водноелектрическа енергия с дейност в междуобластни речни басейни, тъй като така се въвежда асиметрично данъчно облагане за една и съща технология в зависимост от местоположението на централата и тъй като таксата не се изисква от производителите на енергия от други източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/18: UNESA, Заключение от 8 май 2019 г.
1. Допуска ли принципът „замърсителят плаща“, закрепен в член 191, параграф 2 [ДФЕС], във връзка с членове 20 и 21 от [Хартата], които прогласяват като основни принципи равенството и недопускането на дискриминация, отразени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/72/ЕО — доколкото с него се цели по-специално постигането на конкурентен и недискриминационен пазар на електроенергия, който може да бъде изменен само от съображения от общ икономически интерес, включващи опазването на околната среда — въвеждането на данъци, с които се облагат единствено производителите на електроенергия, използващи ядрена енергия, когато основната цел на тези данъци не е свързана с околната среда, а с увеличаването на приходите на финансовата система за електроенергията, поради което тези предприятия поемат по-голяма тежест за финансирането на тарифния дефицит в сравнение с други предприятия, извършващи същата дейност?
2) Допуска ли европейската правна уредба на конкурентен и недискриминационен пазар облагането с данъци за околната среда, чието въвеждане е обосновано с присъщия за ядрената дейност приток на замърсяване, без обаче да е нормативно конкретизирано — обосновката е предвидена в преамбюла на закона, поради което по отношение на данъка върху генерирането на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, получени при производството на електроенергия от ядрени източници, в текста с правно обвързващо действие на закона не е отразено интернализирането на разходите, които се покриват с него, и по отношение на съхраняването на радиоактивните отпадъци също липсва конкретизация, тъй като разходите за тяхното управление и съхраняване се покриват от други данъци — когато освен това предназначението на постъпленията не е ясно определено и посочените предприятия са длъжни да поемат произтичащата от това гражданска отговорност до 1200 милиона [евро]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-614/17: Fundación Consejo Regulador de la Denominación de Origen Protegida Queso Manchego, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?
Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?
Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/18: Asendia Spain, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Допускат ли член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 97/67 национална правна уредба, съгласно която гаранцията, предоставена на пощенския оператор, на когото е възложено да предоставя универсалната пощенска услуга, предполага, че само на него е разрешено да разпространява средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съответства ли на правната уредба на Европейския съюз в областта на пощенските услуги изискването частните пощенски оператори да разполагат с реални и достъпни за потребителите обекти, за да могат да разпространяват и търгуват със средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/18: Ryanair, Определение от 11 април 2019 г.
Какви са предпоставките за прилагане на правилото за компетентност, основано на явяването на ответника, съгласно член 26, параграф 1 от Регламент № 1215/2012?
Може ли липсата на становища или неявяването на ответника да се счита за мълчаливо приемане на компетентността на съда по смисъла на член 26 от Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.