Словакия

1) Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от [Хартата], [Директива 93/13], [Директива 2005/29], както и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат правна уредба като член 53, параграф 9 и член 565 от Občiansky zakonník (Граждански кодекс на Словакия), съгласно които при предсрочна изискуемост не се преценява пропорционалността на това действие, в частност тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителите в сравнение с размера на кредита и срока за изплащането му?
(2) При отрицателен отговор на първия въпрос (посочените разпоредби допускат тази правна уредба) запитващата юрисдикция поставя и следните въпроси:
(2)(а)
Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от Хартата, [Директива 93/13], [Директива 2005/29] и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат съдебна практика, съгласно която по същество не следва да се разпорежда прекратяване на действията по реализиране на вещно обезпечение чрез доброволна публична продан на недвижим имот, който служи за жилище на потребителите или на други лица, а същевременно не се взема предвид тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителя с оглед на размера и срока на кредита, включително когато има и друг начин за удовлетворяване на вземането на кредитодателя — чрез съдебно производство за принудително изпълнение, в рамките на което публичната продан на съставляващото обезпечение жилище не се ползва с предимство?
(2)(б)
Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че защитата на потребителите от нелоялни търговски практики при отпускането на потребителски кредити обхваща всички начини на удовлетворяване на вземането на кредитодателя, в това число отпускането на нов кредит за покриване на задълженията, произтичащи от предишния кредит?
(2)(в)
Трябва ли [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че нелоялна търговска практика е и поведението на кредитодателя, изразяващо се в това, че той многократно отпуска кредити на потребител, който не е в състояние да ги връща, което води до възникването на поредица от кредити, които кредитодателят фактически не изплаща на потребителя, а сам използва за покриване на предишните кредити и цялостните разходи по кредитите?
(2)(г)
Трябва ли член 2, параграф 2, буква а) от [Директива 2008/48] във връзка със съображение 10 от нея да се тълкува в смисъл, че не изключва от приложното поле на тази директива кредита, който има всички характеристики на потребителски кредит, не е уговорена цел на кредита, целият кредит с изключение на незначителна част от него е предназначен от кредитодателя за покриването на предишни потребителски кредити, но уговореното обезпечение е недвижим имот?
(2)(д)
Трябва ли [решение Radlinger и Radlingerová] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до договор за отпускане на кредит на потребителя, ако по силата на този договор част от отпуснатия кредит е предназначена за покриване на разходите на кредитодателя?