Словакия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Словакия
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Нарушено ли е изключението, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, при отказа за достъп до документите?
Нарушено ли е изключението, свързано със защитата на съдебните производства по член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001, при отказа за достъп до документите?
Нарушено ли е изключението, свързано със защитата на текущия процес на вземане на решения по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, при отказа за достъп до документите?
Спазени ли са изискванията за предоставяне на частичен достъп, принципът на пропорционалност и задължението за мотивиране при отказа за достъп до документите?
Нарушено ли е правото на жалбоподателя на достъп до преписката по член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз при отказа за достъп до документите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Приложимо ли е изключението за непрекъснат вредоносен резултат при определяне на началния момент на петгодишния давностен срок за предявяване на иск за извъндоговорна отговорност на Съюза?
Може ли да се приеме, че вредата, претърпяна от жалбоподателя вследствие на отказа на ОЛАФ да възобнови или открие ново разследване, е настъпила след 30 юли 2019 г., така че искът да не е погасен по давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност на престъплението и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която правното основание за налагане на санкция е неспазването на изискването за безпристрастност от страна на оправомощеното лице, без да са посочени по-подробно критериите, въз основа на които следва да се преценява тази безпристрастност?
Трябва ли член 49 от Хартата, принципът на законоустановеност и пропорционалност на наказанието и принципът на правната сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата по настоящото дело, съгласно която се налага глоба в размер на [получената от партньора на публичния сектор] икономическа полза, без в самата правна уредба да са посочени изрично основните параметри за определянето на тази полза, и по-специално базата за изчисляването на същата и периодът, през който тя е реализирана?
Трябва ли член 49 от Хартата и принципът на пропорционалност на наказанието да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като разглежданата в настоящото дело, съгласно която органът, налагащ на партньор на публичния сектор глоба, автоматично налага глоба в размер на [получената от този партньор] икономическа полза, без да може да разграничи кое нарушение е причина за налагането на глобата и без да може да вземе предвид другите негативни правни последици (от санкцията), които могат да възникнат за санкционираното лице след налагането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Представлява ли изложението на релевантните факти и информация относно договора и оспорваните клаузи достатъчна основа, за да може Съдът да тълкува член 6, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с принципа за забрана на злоупотребата с право и принципа на сила на пресъдено нещо?
Съществуват ли съществени пропуски във връзка с приложимостта, обхвата и ограниченията на принципа на сила на пресъдено нещо в контекста на издадената заповед за плащане, които възпрепятстват Съда да се произнесе?
Необходима ли е по-подробна информация относно съдебната практика и нейното значение при преценката на оспорваните договорни клаузи, за да се допусне разглеждането на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Нарушено ли е изискването на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, като е прието, че не съществува вероятност от объркване между спорните марки?
Правилно ли е определена релевантната публика и нивото на внимание при анализа на вероятността от объркване?
Извършен ли е коректен сравнителен анализ на спорните знаци, включително по отношение на визуалната, фонетичната и концептуалната им прилика?
Правилно ли е оценен отличителният характер на по-ранната марка и взети ли са предвид доказателствата за евентуално придобита чрез използване повишена отличителност?
Извършена ли е цялостна и обоснована оценка на вероятността от объркване между марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Нарушено ли е изискването за независимост на представителя на жалбоподателя съгласно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Правилно ли е определена релевантната публика и нивото на внимание при оценката на вероятността от объркване между спорните марки?
Извършена ли е правилна сравнителна оценка на спорните знаци, включително по отношение на визуалната, фонетичната и концептуалната им прилика?
Оценена ли е правилно отличителната способност на по-ранната марка, включително дали е отчетена евентуална придобита чрез използване засилена отличителност?
Извършена ли е законосъобразна цялостна оценка на вероятността от объркване между спорните марки съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е Съдът да се произнася по преюдициално запитване, когато след промяна на обстоятелствата въпросите по запитването са станали ирелевантни за разрешаването на спора?
Компетентен ли е Съдът да тълкува националното право или да се произнася относно неговото съответствие с правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че (i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници, а (ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от Хартата и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в съдебноадминистративно производството по обжалване, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съд като Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република], сезиран с касационна жалба като втора и последна инстанция, трябва да вземе предвид законодателно изменение, което е в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административния орган, а не пред съда, и е настъпило едва след постановяването и влизането в сила на решението по-нисшестоящия административен съд, подлежащо на контрол [от страна на последната съдебна инстанция]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
а) потребителят не може валидно да повдигне пред организатора на проданта възражение за неравноправност на договорните клаузи, […] на които [се основава] вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на [прилагането на] неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива [93/13], и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази [национална] правна уредба нищожност на публичната продан може да се [иска] само на три основания[, а именно]:
– нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
– нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
– [извършване] на престъпление?
3) Трябва ли Директива [2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.