Словакия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Словакия
Дело C-544/23: BAJI Trans, Заключение от 4 февруари 2025 г.
1) Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато по силата на националното право налага административна санкция за нарушение на задължение, в случай че това задължение произтича от правото на Съюза и държавите членки са длъжни да наложат наказание за нарушението на това задължение, както е предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент № 3821/85 и член 41, параграф 1 от Регламент № 165/2014?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че те са приложими и към налагането на санкции за административни нарушения, когато по вината и наказанието първоначално се произнася не съдебен, а административен орган, и че този принцип впоследствие се прилага и спрямо осъществявания от административен съд контрол върху решението на този административен орган?
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли член 49, параграф 1 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в национално административно или съдебно производство, независимо от неговия етап?
4) Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, въз основа на какви критерии се определя този етап
По-специално, трябва ли член 49 от [Хартата] и установеният в него принцип lex posterior mitius да се тълкуват в смисъл, че са приложими в производството по обжалване на административен акт по съдебен ред, каквото е производството по касационно обжалване, и следователно, че съдът, който в случая е Najvyšší správny súd Slovenskej republiky [Върховен административен съд на Словашката република] и е сезиран с тази касационна жалба като втора и последна инстанция, следва да вземе предвид изменението на правните разпоредби в полза на извършителя на административното нарушение, предмет на производството пред административен орган, а не пред съд, като това изменение е настъпило едва след постановяването на подлежащото на контрол решение на по-нисшестоящия административен съд, което е влязло в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/23: GR REAL, Заключение от 14 ноември 2024 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
a) потребителят не може валидно да повдигне възражение за неравноправност на договорните клаузи, въз основа на които е пристъпено към изпълнение на вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива 93/13/ЕИО, и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази правна уредба нищожност на публичната продан може да се изтъква само на три основания:
i) нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
ii) нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
iii) наличие на престъпление?
3) Трябва ли [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/23: NFŠ, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Представлява ли „обществена поръчка за строителство“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Директива 2004/18 и член 2, параграф 1, точка 6, буква в) от Директива 2014/24 съвкупност от договори, обвързващи държава членка и икономически оператор, включваща договор за субсидия и предварителен договор за продажба, сключени с цел изграждането на футболен стадион, като тази договорна съвкупност поражда взаимни задължения между тази държава и този икономически оператор, включително задължението за изграждане на този стадион в съответствие с определените от държавата условия, както и едностранна опция в полза на посочения икономически оператор, съответстваща на задължение за същата държава да закупи посочения стадион, и предоставя на същия икономически оператор държавна помощ, призната от Комисията за съвместима с вътрешния пазар?
Допускат ли Директива 89/665 или Директива 2014/24 по възражение за недействителност, повдигнато от възлагащия орган, да се прилага национална правна уредба, която предвижда, че договор, сключен в нарушение на правната уредба в областта на възлагането на обществени поръчки, е нищожен ex tunc?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/23: Комисия/Словакия (Retards de paiement – Établissements publics de santé), Съдебно решение от 19 септември 2024 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 4, параграф 4, буква б) от Директива 2011/7/ЕС, като не е осигурено ефективно спазване на максималния срок за плащане от 60 календарни дни от публичните здравни заведения при търговски сделки с доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/23: Комисия/Словакия (Mise en conformité de décharges), Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Изпълнила ли е Словашката република задължението си да осигури представянето за одобрение на планове за управление и всички необходими коригиращи мерки за определени съществуващи депа за отпадъци, както и вземането на окончателни решения относно продължаването на тяхната експлоатация или тяхното закриване в съответствие с член 14, букви а) и б) от Директива 1999/31/ЕО?
Изпълнила ли е Словашката република задължението си да предприеме необходимите мерки за своевременно закриване на определени депа за отпадъци, които не са получили разрешение за продължаване на експлоатацията, съгласно член 14, буква б) от Директива 1999/31/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-773/22: Комисия/Словакия (Qualifications professionnelles), Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Ограничена ли е възможността за дерогиране от приложението на Директива 2005/36/ЕО само до случаите, в които специфични разпоредби на правото на Европейския съюз уреждат пряко признаването на професионалните квалификации?
Транспонирани ли са правилно условията за предварителна проверка на професионалните квалификации и за налагане на изпит за пригодност преди първото предоставяне на услуги, съгласно член 7, параграф 4 от Директива 2005/36/ЕО?
Ограничена ли е възможността за налагане на компенсаторни мерки само до случаите, в които изискуемото обучение в приемащата държава обхваща съществени различия в сравнение с удостоверението или квалификацията на кандидата, съгласно член 14, параграф 1, буква б) от Директива 2005/36/ЕО?
Транспонирани ли са правилно изискванията за възможност на акушерките да предписват необходими изследвания за ранна диагностика на рискова бременност, да извършват раждане в седалищно предлежание при спешност и да извършват всички медицински грижи, предписани от лекар, съгласно член 42, параграф 2, букви в), е) и й) от Директива 2005/36/ЕО?
Въведено ли е изискването за предаване в срок от два месеца на документите, изисквани от приемащата държава членка за достъп до регулирана професия, съгласно член 50 и приложение VII, точка 1, буква д) от Директива 2005/36/ЕО?
Приети ли са насоки относно организацията и признаването на професионалните стажове, проведени в друга държава членка или трета държава, съгласно член 55б, параграф 2 от Директива 2005/36/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/23: protectus, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че контролът от национална юрисдикция на законосъобразността на решение за отнемане, от една страна, на удостоверение за индустриална сигурност, с което държава членка предоставя достъп до класифицирана информация, и от друга страна, като последица от това отнемане, за отнемане на удостоверение за сигурност на структура, с което се разрешава достъп до класифицирана информация на ЕС на основание член 11 и приложение V към Решение 2013/488/ЕС, има за предмет акт, с който се прилага правото на Съюза по смисъла на посочения член 51, параграф 1?
Трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национални правна уредба и практика, съгласно които в решението за отнемане на удостоверение за сигурност на структура по смисъла на Решение 2013/488/ЕС не се посочва представляващата основание за това отнемане класифицирана информация, като същевременно достъп до тази информация има юрисдикцията, компетентна да се произнесе по законосъобразността на това отнемане, а адвокатът на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, може да получи такъв достъп само със съгласието на съответните национални органи и при условие че гарантира запазването на поверителността ѝ, и ако се установи, че този член не допуска такива правна уредба и практика, налага ли член 47 от Хартата на основните права на самата национална юрисдикция да съобщи на лицето, чието удостоверение за сигурност на структура е отнето, или евентуално на адвоката на това лице класифицирана информация, когато няма основания тя да не им бъде предоставена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-370/23: Mesto Rimavská Sobota, Заключение от 4 юли 2024 г.
Трябва ли член 2, буква б) от Регламент [№ 995/2010] да се тълкува в смисъл, че пускане на дървен материал на пазара е и продажбата на необработен дървен материал или на дърва за горене по смисъла на приложение № 1 към Регламента срещу възнаграждение, ако по силата на договора този дървен материал се добива от купувача съгласно инструкциите на продавача и под негов надзор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-547/22: INGSTEEL, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665, разглеждан във връзка с параграфи 6 и 7 от същия член, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която изключва възможността оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка поради незаконосъобразно решение на възлагащия орган, да получи обезщетение за вредите, претърпени поради загубата на възможност да участва в тази процедура с цел да получи съответната поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/23: protectus, Заключение от 16 май 2024 г.
1) Трябва ли член 51, параграф 1 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че държава членка прилага правото на Съюза, когато съдът на тази държава членка проверява законосъобразността на решение на специална комисия на нейния съвет, която като втора инстанция е потвърдила административно решение на националния орган по сигурността, с което по отношение на юридическо лице се отменя (отнема): – на първо място, удостоверението за индустриална сигурност, което дава право на достъп до класифицирана информация в съответствие с националното законодателство, – и едновременно с това и единствено в резултат на отнемането на това удостоверение също така и удостоверението за сигурност на структура, което е издадено на това юридическо лице за целите на достъпа до информация с ниво на класификация за сигурност „SECRET UE/EU SECRET“ по смисъла на член 11 от Решение [2013/488]
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които a) в решението на националния орган по сигурността за отмяна (отнемане) на посочените удостоверения не се посочва класифицираната информация, въз основа на която органът е приел, че са налице условията за тяхната отмяна (отнемане), а се посочва само съответният документ от преписката на органа, който съдържа тази класифицирана информация, б) заинтересованото юридическо лице няма достъп до преписката на националния орган по сигурността и до отделните документи, съдържащи класифицирана информация, въз основа на които този орган е стигнал до извода, че отмяната (отнемането) на посочените удостоверения е обоснована, в) достъп до тази преписка и документи може да получи адвокатът на съответното юридическо лице, но само след съгласие на ръководителя на националния орган по сигурността или евентуално след съгласие на друг орган, който е представил документите на националния орган по сигурността, но дори след получаване на такъв достъп той е длъжен да спазва поверителност по отношение на съдържанието на преписката и документите, г) достъп до тази преписка и документи в пълен обхват обаче има съдът, който преценява законосъобразността на решението, описано в първия въпрос
3) При утвърдителен отговор на [втория въпрос], трябва ли член 47, първа и втора алинея от Хартата да се тълкува в смисъл, че пряко позволява (евентуално указва) на съда, който преценява законосъобразността на описаното в първия въпрос решение, да не прилага описаните във втория въпрос правни норми и практика и да предостави на засегнатото юридическо лице или на неговия адвокат достъп до преписката на националния орган по сигурността, евентуално до документи, съдържащи класифицирана информация, ако този съд счете това за необходимо, за да гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на състезателно производство
4. При утвърдителен отговор на [третия въпрос], трябва ли член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правомощието на съда да предостави достъп до преписката или до документите, в зависимост от случая, за целите на [третия въпрос], се отнася – само до тези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение за оценката на индустриалната сигурност по смисъла на член 11 и приложение V към Решение 2013/488, или – също и до онези части от преписката или документите, които съдържат информация, която е от значение изключително за целите на извършването на оценка на индустриалната сигурност съгласно националното право, т.е. извън основанията, предвидени в Решение 2013/488?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.