Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-425/97: Albers, Заключение от 17 декември 1998 г.
Съдържа ли Verordening Stoffen met sympathico mimetische werking (PVV) 1991, по-специално член 3, параграф 1 от него, технически регламенти, които съгласно член 8 от Директива 83/189/ЕИО, в редакцията ѝ към момента на влизане в сила на Verordening, е трябвало да бъдат предварително нотифицирани на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/95: Van Uden Maritime/Kommanditgesellschaft in Firma Deco-Line и др., Съдебно решение от 17 ноември 1998 г.
1. Когато задължението за плащане на сума или суми, дължими по договор, трябва да бъде изпълнено в държава — страна по Конвенцията, така че съгласно член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция кредиторът има право да предяви иск срещу неизправния длъжник пред съдилищата на тази държава с цел получаване на изпълнение, въпреки че длъжникът е със седалище в друга държава — страна по Конвенцията, имат ли съдилищата на първата държава (по същата причина) компетентност да разгледат и решат иск, предявен от кредитора срещу длъжника в производство за временни мерки (kort geding), за постановяване на решение, подлежащо на предварително изпълнение, с което длъжникът се задължава да плати сума, която според съда, разглеждащ временната мярка, е много вероятно да се дължи на кредитора, или се прилагат допълнителни условия относно компетентността на съда, разглеждащ временната мярка, например условието, че поисканата мярка трябва да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията?
2. Има ли значение за отговора на въпрос 1 дали договорът между страните съдържа арбитражна клауза и ако да, какво е мястото на арбитража съгласно тази клауза?
3. Ако отговорът на въпрос 1 е, че за да има съдът, разглеждащ временната мярка, компетентност, поисканата мярка трябва също така да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че постановената мярка трябва да може да бъде изпълнена в тази държава и необходимо ли е това условие да бъде изпълнено към момента на подаване на молбата за временна мярка или е достатъчно да се очаква разумно, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
4. Дали възможността, предвидена в член 289 и сл. от Нидерландския Граждански процесуален кодекс, за подаване поради неотложност на молба до председателя на районния съд за постановяване на решение, подлежащо на предварително изпълнение, представлява „временна“ или „обезпечителна“ мярка по смисъла на член 24 от Брюкселската конвенция?
5. Има ли значение за отговора на въпрос 4 дали по съществото на спора има или може да има висящо производство и ако да, от значение ли е, че в същия случай е започнало арбитражно производство?
6. Има ли значение за отговора на въпрос 4, че поисканата временна мярка е разпореждане за изпълнение на задължение за плащане, както е посочено във въпрос 1?
7. Ако на въпрос 4 трябва да се отговори утвърдително и „съдилищата на друга държава — страна по Конвенцията имат компетентност по съществото на спора“, трябва ли член 24, и по-специално позоваването в него на „такива временни ... мерки, каквито са предвидени в правото на [държава — страна по Конвенцията]“, да се тълкува в смисъл, че съдът, разглеждащ молбата за временни мерки, има (по тази причина) компетентност, ако има такава съгласно разпоредбите на националното си право, дори когато тези разпоредби са посочени във втората алинея на член 3 от Брюкселската конвенция, или компетентността му в последния случай е обусловена от изпълнението на допълнителни условия, например че поисканата временна мярка трябва да произведе действие или да може да произведе действие в съответната държава — страна по Конвенцията?
8. Ако отговорът на въпрос 7 е, че за да има съдът, разглеждащ молбата за временна мярка, компетентност, е необходимо също така поисканата мярка да произведе действие (или да може да произведе действие) в съответната държава — страна по Конвенцията, означава ли това, че постановената мярка трябва да може да бъде изпълнена в тази държава и необходимо ли е това условие да бъде изпълнено към момента на подаване на молбата за временна мярка или е достатъчно да се очаква разумно, че ще бъде изпълнено в бъдеще?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/96: Gemeente Arnhem и Gemeente Rheden/BFI Holding, Съдебно решение от 10 ноември 1998 г.
1. За целите на тълкуването на член 6 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координацията на процедурите за възлагане на обществени услуги (Директивата), първата алинея от втората подточка на член 1, буква б) от Директивата, която уточнява, че „орган, подчинен на публичното право“ означава всеки орган, ... създаден с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, трябва ли да се тълкува като правещ разлика
(i) между нужди от общ интерес и нужди с индустриален или търговски характер, или
(ii) между нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (i),
(а) трябва ли изразът „нужди от общ интерес“ да се разбира така, че не може да става въпрос за задоволяване на нужди от общ интерес, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
и
(б) ако е така, трябва ли изразът „нужди с индустриален или търговски характер“ да се разбира така, че нужди с индустриален или търговски характер се задоволяват винаги, когато частни предприятия задоволяват такива нужди?
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че разграничението е това, посочено в (ii), трябва ли разликата между „нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ и „нужди от общ интерес, които имат индустриален или търговски характер“ да се определя според това дали (конкуриращи се) частни предприятия задоволяват такива нужди или не?
4. Трябва ли изискването органът да е създаден „с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер“ да се тълкува така, че такава „конкретна цел“ може да съществува само когато органът е създаден изключително за задоволяване на такива нужди?
5. Ако не е така, трябва ли органът да задоволява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, почти изключително, съществено, преобладаващо или в някаква друга степен, за да може да отговаря или да продължи да отговаря на изискването да е създаден с конкретната цел да задоволява такива нужди?
6. Има ли значение за отговорите на въпроси 1 до 5 дали нуждите от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, за които органът е създаден да ги задоволява, произтичат от законодателство във формалния смисъл, от административни разпоредби, от актове на администрацията или по друг начин?
7. Има ли значение за отговора на въпрос 4, ако отговорността за търговските дейности е възложена на отделно юридическо лице, което е част от една и съща група или предприятие, в рамките на което се извършват и дейности за задоволяване на нужди от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/94: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 1 октомври 1998 г.
Нарушени ли са разпоредбите относно задълженията на държавите членки при отпускане на експортни възстановявания, поради това че националните органи са изпълнили всички условия, предвидени в приложимото законодателство на Общността?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕО при приемането на оспорваното решение относно отказа за финансиране от ЕФГЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/94: Нидерландия/Комисия, Заключение от 17 септември 1998 г.
Неправилно прилагане на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 729/70 относно финансирането на общата селскостопанска политика
Нарушение на членове 3 и 5 от Регламент (ЕИО) № 283/72 относно съобщаването на нередности и възстановяването на неправомерно изплатени суми
Нарушение на общи принципи на правото, като принципа на грижа и правната сигурност
Нарушение на член 190 от Договора за ЕИО поради липса на достатъчно мотиви в обжалваното решение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/97: DADI и Douane-Agenten, Заключение от 15 септември 1998 г.
1.A. Must the provisions of Chapter III of Directive 92/46/EEC, seen in particular in the light of Article 227, together with Articles 131 to 136, of the EC Treaty be interpreted as setting the result to be achieved - within the meaning of the third paragraph of Article 189 of the EC Treaty - by national implementing provisions which are applicable to imports into the EC of butter originating in the overseas countries and territories listed in Annex IV to the EC Treaty, including the Netherlands Antilles?
If Question 1.A. is answered in the affirmative:
1.B. Are the provisions of Chapter III of the aforementioned directive, having regard in particular to Article 132(1) of the EC Treaty and Articles 102 and 103 of Council Decision 91/482/EC of 25 July 1991 on the association of the overseas countries and territories with the European Economic Community valid in so far they relate to the imports referred to in Question 1.A.?
If Questions 1.A. and 1.B. are answered in the affirmative:
2. Must Article 23 of the aforementioned directive be interpreted as meaning that the national provisions adopted to implement that article may only be applied to the imports referred to in Question 1.A.
- after the rules relating to intra-Community trade in the goods concerned, to which, under Article 22 of that directive, the third-country rules must be at least equivalent, have fully entered into force and
- after a legally valid decision has been taken with regard to the inclusion of the country concerned on the first list mentioned in Article 23(3) and with regard to the list of approved establishments in that country?
3. Is Commission Decision 94/70/EC of 31 January 1994 valid?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/96: Chemische Afvalstoffen Dusseldorp и др./Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Mi…, Съдебно решение от 25 юни 1998 г.
1. Следва ли Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, и Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превоза на отпадъци в рамките, внасянето в и изнасянето от Европейската общност да се тълкуват в смисъл, че принципите на самодостатъчност и близост са приложими към превоза на отпадъци за оползотворяване
Ако не, допуска ли член 130т от Договора за ЕО държавите членки да разширят приложението на тези принципи към такива отпадъци, когато е ясно, че те създават пречка за износа, която не е оправдана нито от императивна мярка, свързана със защитата на околната среда, нито от някое от изключенията, предвидени в член 36 от този договор?
2. Във връзка с втория и третия въпрос: Не е необходимо да се отговаря, тъй като те са поставени само при утвърдителен отговор на първия въпрос.
3. Следва ли член 90 от Договора за ЕО, във връзка с член 86, да се тълкува в смисъл, че не допуска правила като дългосрочния план, съгласно които държава членка изисква предприятията да предават своите отпадъци за оползотворяване, като например маслени филтри, на национално предприятие, на което е предоставено изключително право за изгаряне на опасни отпадъци, освен ако обработката на тези отпадъци в друга държава членка не е с по-високо качество от тази, извършвана от това предприятие, ако, без каквато и да е обективна обосновка и без да е необходимо за изпълнението на задача от общ икономически интерес, тези правила имат за последица облагодетелстване на националното предприятие и увеличаване на господстващото му положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/96: Beside и Besselsen/Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Milieubeheer, Съдебно решение от 25 юни 1998 г.
Следва ли изразът „битови/общински отпадъци“, посочен под AD 160 в кехлибарения списък в приложение III към Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превозите на отпадъци в рамките на, в и извън Европейската общност (ОВ 1993 L 30, стр. 1), изменен впоследствие, да се тълкува като включващ също така отпадъци, които по-голямата си част се състоят от твърди пластмасови отпадъци, посочени в приложение II към Регламента, но също и от различни други отпадъци, посочени в това приложение, и малко количество материали, които не са посочени в него?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли изразът „съхранение на материали, предназначени за подлагане на която и да е операция, посочена в това приложение“ в приложение IIB към Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ 1975 L 194, стр. 47), изменена впоследствие, да се тълкува като обхваща не само съхранението в предприятието, в което ще се извършат другите операции, посочени в приложението, но и съхранението в очакване на транспортиране до такова предприятие, независимо дали то се намира в Общността или извън нея?
Ако на първата част от този въпрос се отговори утвърдително, какви са минималните доказателства, които трябва да са налице, за да се установи, че отпадъците действително са предназначени за оползотворяване, когато не е направено уведомление?
Ако на първия и на втория въпрос, буква а) се отговори утвърдително, следва ли от третото изречение на член 26, параграф 2 от Регламента, че в случаите, за които се отнася тази разпоредба, компетентният орган на държавата членка на местоназначение също е длъжен или поне оправомощен да предприеме това, което компетентният орган на държавата членка на изпращане е длъжен да направи съгласно първото изречение на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.