Люксембург
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Люксембург
Дело C-294/21: Navitours, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 1 от Шеста директива и/или член 9, параграф 2, буква б) от тази директива да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и водят до облагане с ДДС в Люксембург на услуги за превоз на пътници, извършвани от установен в Люксембург доставчик, когато тези услуги се извършват в рамките на кондоминиум, който е установен с Договора от 19 декември 1984 г. като обща територия под съвместен суверенитет на Великото херцогство Люксембург и Федерална република Германия и за който не съществува споразумение между тези две държави относно събирането на ДДС върху доставките на транспортни услуги по смисъла на член 5, параграф 1 от този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/21: Aquind и др./Комисия, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Допустимо ли е съдебно обжалване по член 263 ДФЕС срещу делегиран акт на Комисията, когато към датата на подаване на жалбата все още не е изтекъл срокът за възражение на Европейския парламент и Съвета и актът не е влязъл в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/21: Navitours, Заключение от 7 април 2022 г.
Член 2, [точка] 1 от Директива [77/388], съгласно който „[с] данък върху добавената стойност се облагат: 1. доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“, и/или член 9, параграф 2, буква б) от Директива [77/388], съгласно който „мястото на доставка на транспортни услуги е мястото, където се извършва транспортът, като се има предвид реализираният пробег“, прилагат ли се и водят ли до облагане с [ДДС] в Люксембург на услуги за превоз на пътници, извършвани от установен в Люксембург доставчик, когато тези услуги се извършват в рамките на кондоминиум, който е установен с [Договора за границата от 1984 г.] като обща територия под съвместен суверенитет на Великото херцогство Люксембург и Федерална република Германия и за който не съществува споразумение между тези две държави относно събирането на [ДДС] върху доставките на транспортни услуги по смисъла на член 5, параграф 1 от [Договора за границата от 1984 г.], съгласно който „[д]оговарящите се държави уреждат въпросите за приложимото право на общата територия под съвместен суверенитет с допълнително споразумение?”
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/17: OZ/ЕИБ, Определение от 21 февруари 2022 г.
Какви са изискванията според Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз за допустимост на молба за определяне на възстановими съдебни разноски при липса на споразумение между страните относно размера им?
По какви критерии и в какъв обхват съдът определя размера на възстановимите адвокатски възнаграждения, когато няма изрични разпоредби на правото на ЕС относно адвокатските тарифи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/21: Eos Products/EUIPO, Определение от 4 февруари 2022 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба пред Съда на Европейския съюз по отношение на яснота, конкретност и идентифициране на правни въпроси от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
В какви случаи твърденията за противоречие с предходна съдебна практика могат да обосноват допускане на жалбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-874/19: Aeris Invest/ЕСП, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.
Явява ли се решението на Единния съвет за преструктуриране да не извърши последваща окончателна оценка на Banco Popular акт, който поражда задължителни правни последици и може да бъде обжалван по член 263 ДФЕС?
Съвместимо ли е тълкуването на член 20 от Регламент № 806/2014, прието от Общия съд, с правото на собственост по член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Нарушава ли Общият съд член 20, параграф 11, буква б) от Регламент № 806/2014, като приема, че жалбоподателят няма потенциално право на компенсация след последваща окончателна оценка?
Възпрепятства ли отказът за извършване на последваща окончателна оценка правото на жалбоподателя на достъп до актуална и изчерпателна информация относно счетоводното състояние на Banco Popular и нарушава ли член 41 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
– субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
– се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16, едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-874/19: Aeris Invest/ЕСП, Заключение от 8 юли 2021 г.
Нарушение на член 20, параграфи 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 806/2014, доколкото Общият съд е приел, че извършването на последваща окончателна оценка не може да породи последици за правното положение на жалбоподателите.
Нарушение на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като липсата на последваща окончателна оценка е довела до отказ от справедливо обезщетение за лишаването от собственост.
Нарушение на принципа на равно третиране, тъй като жалбоподателите са били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо други акционери и кредитори при прилагане на различни инструменти за преструктуриране.
Нарушение на правото на ефективна съдебна защита поради неправилно тълкуване на условията за допустимост на жалбите пред Общия съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/19: État luxembourgeois (Informations sur un groupe de contribuables), Заключение от 3 юни 2021 г.
1) Следва ли член 20, параграф 2, буква а) от Директива 2011/16 да се тълкува в смисъл, че искане за обмен на информация, отправено от орган на запитваща държава членка, в което данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, са посочени единствено чрез качеството им на действителни акционери и притежатели на юридическо лице, без предварително да са били поименно и индивидуално идентифицирани от страна на запитващия орган, съответства на изискванията за идентификация по тази разпоредба?
2) В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, параграф 1 и член 5 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че спазването на стандарта за предполагаема значимост означава, че органът на запитващата държава членка може — за да докаже, че въпреки липсата на индивидуална идентификация на данъчнозадължените лица, за които се отнася искането, не е налице опит за извличане на информация — да се обоснове въз основа на ясни и достатъчни обяснения, че води разследване, насочено срещу ограничена група лица, а не просто разследване за общ данъчен надзор, и че това разследване е оправдано с обосновани подозрения за неспазване на конкретно данъчно задължение?
3) Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато:
1. субект на административното право, на който компетентният орган на запитаната държава членка е наложил административна имуществена санкция за неизпълнение на административен акт, разпореждащ му да предостави информация в рамките на обмен между националните данъчни администрации на основание на Директива 2011/16 и който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно вътрешното право на запитаната държава членка, е оспорил инцидентно законосъобразността на този акт в рамките на жалба срещу имуществената санкция, и
2. се е запознал с минималната информация, посочена в член 20, параграф 2 от Директива 2011/16 едва в хода на съдебното производство, образувано по жалбата му срещу посочената санкция,
следва да му бъде определен отлагателен срок за плащане на глобата, след окончателното потвърждаване на валидността на разпореждането в рамките на инцидентния контрол и на решението за налагане на глоба, издадени срещу него, за да може да изпълни разпореждането, след като се е запознал по този начин с данните относно предполагаемата значимост, потвърдена окончателно от компетентния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/21: H.R. Participations/EUIPO, Определение от 2 юни 2021 г.
Повдига ли жалбата правен въпрос, който е съществен за единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз?
Достатъчно конкретизирани и обосновани ли са твърдените правни грешки на Общия съд във връзка с прилагането на правото на Обединеното кралство относно търговските марки и критериите за „passing off“, както и с практиката на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.