Гърция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Гърция
Дело C-565/16: Saponaro и Xylina, Заключение от 6 декември 2017 г.
В хипотезата, в която молба за издаване на разрешение за отказ от наследство е подадена до гръцка юрисдикция от родителите на ненавършило пълнолетие дете, чието обичайно местопребиваване е в Италия, с цел да се определи дали пророгацията на компетентност съответства на член 12, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003:
a) може ли единствено от обстоятелството, че молбата е подадена пред гръцкия съд, да се установи недвусмислено приемане от страна на родителите на пророгацията на компетентност;
б) в качеството си на страна по право в съответните производства съгласно гръцкото законодателство, може ли прокурорът към съответния районен съд да бъде считан за една от страните в производството, които трябва да приемат пророгацията към момента на подаване на молбата;
в) в интерес на детето ли е пророгацията на компетентност, като се има предвид, че самото то и молителите — негови родители, имат обичайно местопребиваване в Италия, докато към момента на смъртта си наследодателят е пребивавал в Гърция, където е и наследството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/16: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.
Нарушени ли са задълженията на Република Гърция да възстанови несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ, предоставена на Larco, в предвидения срок съгласно решение 2014/539/ЕС?
Спазено ли е задължението на Република Гърция да информира своевременно Европейската комисия относно мерките, предприети за изпълнение на решение 2014/539/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/16: Комисия/Гърция, Заключение от 10 октомври 2017 г.
Неизпълнение на задължението за възстановяване на неправомерната и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ в определения срок
Неизпълнение на задължението за предоставяне на достатъчна информация на Европейската комисия относно предприетите мерки за изпълнение на решението за възстановяване
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/16: Petrea, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.
Трябва ли членове 27 и 32 от Директива 2004/38/ЕО във връзка с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС, както и с оглед на процесуалната автономия на държавите членки и принципите на [защита на] оправданите правни очаквания и на добра администрация да се тълкуват в смисъл, че налагат — или допускат — отмяната на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза, което вече е издадено съгласно член 8, параграф 1 от Президентски указ 106/2007, на гражданин на друга държава членка и приемането по отношение на същия на решение за връщане от територията на приемащата държава, в случай че гражданинът, макар да е бил вписан в националния списък на нежелани чужденци с решение за забрана на достъп поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, отново е влязъл във въпросната държава членка и е започнал търговска дейност, без да поиска отмяна на забраната на достъп в съответствие с процедурата, предвидена в член 32 от Директива 2004/38, като се има предвид, че последната (забраната на достъп) се счита за самостоятелно, свързано с обществения ред съображение, което обосновава отмяната на удостоверението за регистрация на гражданина на държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли това нарушение да се приравни на незаконно пребиваване на гражданин на Европейския съюз на територията на приемащата държава членка, така че да позволи приемането на решение за връщане по член 6, параграф 1 от Директива 2008/115 от органа, компетентен да отмени удостоверението за регистрация на гражданина на Съюза, въпреки че от една страна, удостоверението за регистрация не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, каквото е общоприетото разбиране, а от друга страна, Директива 2008/115 се прилага ratione personae единствено по отношение на граждани на трети страни?
При отрицателен отговор на същия въпрос, могат ли отмяната поради съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, на удостоверение за регистрация на гражданин на друга държава членка, удостоверение, което не представлява разрешение за законно пребиваване в страната, и приемането по отношение на този гражданин на решение за връщане — отмяна и приемане, осъществени от компетентния национален орган при упражняване на процесуалната автономия на приемащата държава членка, да се разглеждат при правилно тълкуване на правото като единен административен акт на административно извеждане съгласно членове 27 и 28 от Директива 2004/38, който подлежи на съдебен контрол при условията, посочени в тези разпоредби, в които се предвижда един-единствен вид, в случая административно извеждане на граждани на ЕС от територията на приемащата държава членка?
В случай утвърдителен или отрицателен отговор на първи и втори въпрос, противоречи ли на принципа на ефективност национална съдебна практика, с която се забранява на административните органи, а следователно и на компетентния съд, сезиран със спора, да проверяват — във връзка с отмяна на удостоверение за регистрация на гражданин на Съюза или с приемане на решение за извеждане от територията на приемащата държава членка, поради факта че по отношение на гражданина на друга държава членка има решение за забрана на достъп до въпросната (първата) държава членка — дали при приемането на решението за забрана на достъп са спазени процедурните гаранции, предвидени в членове 30 и 31 от Директива 2004/38?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, произтича ли от член 32 от Директива 2004/38 задължение за компетентните административни органи на държавите членки да уведомяват при всички положения заинтересования гражданин на друга държава членка за решението за извеждане на език, който той разбира, за да може ефективно да упражни процесуалните си права, които произтичат от въпросните разпоредби на Директивата, дори ако самият той не е отправил искане за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/17: OL, Определение от 14 септември 2017 г.
Правомерност и процедура за поправка на очевидни неточности в съдебните актове на Съда съгласно член 103 от Процедурния правилник.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/16: Leventis и Vafias, Съдебно решение от 28 юни 2017 г.
Прилага ли се клаузата за предоставяне на компетентност — договорена съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 между две дружества, а именно Malcon Navigation и Brave Bulk Transport и съдържаща се в конкретния случай в договор, сключен на 14 ноември 2007 г. в частна писмена форма, чийто член 10 предвижда, че „настоящото споразумение се урежда от английското право и е от компетентността на английските съдилища, като всички спорове, които произтичат от него или са свързани с него, са от изключителната компетентност на High Court of of Justice (England & Wales) [Върховен съд (Англия и Уелс)]“ — във връзка с действията или бездействията на органите, представляващи Brave Bulk Transport, които ангажират неговата отговорност по смисъла на член 71 от гръцкия граждански кодекс, и спрямо отговорните лица, които са действали в изпълнение на задълженията си и които съгласно посочения член 71 във връзка с член 926 от гръцкия граждански кодекс, носят солидарна отговорност с дружеството като юридическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/17: OL, Определение от 12 юни 2017 г.
Следва ли намерението на родителите да се счита за решаващо обстоятелство при определяне на обичайното местопребиваване на дете по смисъла на Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/17: OL, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Може ли първоначалното намерение на родителите относно връщането на майката заедно с детето в държавата членка, където са имали обичайно местопребиваване преди раждането, да бъде решаващ фактор за определяне на „обичайното местопребиваване“ на дете в кърмаческа възраст по смисъла на член 11, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, когато детето е родено и е пребивавало непрекъснато с майка си в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/16: Dimos Zagoriou, Заключение от 17 май 2017 г.
1) Какво е естеството на актовете на Европейската комисия, приети при упражняване на правомощията ѝ съгласно Регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, и по-точно са ли тези актове на Комисията публичноправни актове, които във всички случаи пораждат административни по същество спорове, по-специално когато предмет на запор върху вземане срещу трето лице, наложен от Европейската комисия, е частно вземане, а първоначалната молба, за чието удовлетворяване е образувано изпълнително производство, произтича от публичноправно правоотношение, възникнало от горепосочените актове на Европейската комисия, или са частноправни актове, които пораждат частноправни спорове?
2) Като се вземе предвид, че според член 299 ДФЕС принудителното изпълнение на актове на Европейската комисия, които налагат парично задължение на лица, различни от държавите членки, се урежда от действащите гражданскопроцесуални норми в държавата членка, на чиято територия се осъществява принудителното изпълнение, и като се вземе предвид, че според същата разпоредба контролът относно правомерността на изпълнителните мерки е от компетентността на националните съдилища, как се определя компетентността на националните съдилища по отношение на спорове, възникнали във връзка с това изпълнение, когато съгласно националната правна уредба посочените спорове са административни по същество спорове, т.е. когато правоотношението в основата на спора е публичноправно?
3) В случай на принудително изпълнение на актове на Европейската комисия, приети в изпълнение на Регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4256/88, с които се налагат парични задължения на лице, различно от държавите членки, въз основа на националното право ли трябва да се преценява пасивната легитимация на задълженото лице или въз основа на правото на Съюза?
4) Когато лицето, което има парично задължение, произтичащо от акт на Европейската комисия, приет в изпълнение на Регламенти № 2052/88, № 4253/88 и № 4258/88, е общинско дружество, което впоследствие е престанало да съществува, носи ли общината, на която принадлежи това дружество, отговорност за изпълнение на това парично задължение спрямо Европейската комисия, на основание на посочените по-горе регламенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.