всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Германия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Следва ли членове 49 ЕО и 12 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат решение на национален съд, съгласно което в държава членка (национална територия) максималният размер на искането за възстановяване на разноските за услугите на адвокат от друга държава членка в национално производство и на Einvernehmensanwalt (местен адвокат, действащ съвместно с чуждестранния адвокат) е сборът от разноските с включен ДДС, които биха били направени при представителство от местен адвокат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Съвместимо ли е правилото за 3% бонус, при което италианските дилъри получават намаление на бонуса, ако повече от 15% от продажбите им са извън договорната територия, с член 85 от Договора за ЕИО (сега член 81 ЕО) и попада ли то в обхвата на Регламент № 123/85?
Може ли ограничаването на доставките за италианския пазар да се квалифицира като едностранна мярка, която не попада в обхвата на забраната за споразумения и съгласувани практики по член 81 ЕО?
Правилно ли е взето предвид бонусната система при определяне на размера на глобата, с оглед на член 15, параграф 5, буква а) от Регламент № 17?
Спазени ли са изискванията за установяване на умисъл по член 15, параграф 2 от Регламент № 17 при налагане на санкция за нарушение на конкуренцията?
Допустимо ли е Съдът на първа инстанция да се основава на факти, различни от тези, на които се основава оспорваното решение на Комисията?
Гарантирано ли е правото на справедлив процес (право на защита), когато Съдът на първа инстанция използва жалби на потребители, по които жалбоподателят не е могъл да изрази становище в административното производство?
Достатъчно мотивирано ли е оспорваното решение на Комисията по смисъла на член 190 от Договора за ЕИО (сега член 253 ЕО)?
Достатъчно мотивирано ли е определянето на размера на глобата от Съда на първа инстанция?
Може ли преждевременното оповестяване на проекта на решение от компетентния комисар да доведе до незаконосъобразност на оспорваното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Допустимо ли е съгласно член 30 ЕО или други разпоредби на правото на Общността компетентният германски орган да възпрепятства паралелния внос на лекарствен продукт, като откаже издаването на разрешение за пускане на пазара по опростената процедура, в противоречие с член 28 ЕО, въпреки че, от една страна, приема, че лекарственият продукт, който следва да бъде внесен (Jumex), разрешен за Chiesi Farmaceutici S.p.A. в Италия, е по отношение на медицински активното вещество (селегилин хидрохлорид) идентичен с лекарствения продукт (Movergan), произвеждан от германския притежател на разрешението Orion Pharma GmbH, като медицински активното вещество се доставя на италианската фирма от производителя, намиращ се в Унгария, въз основа на лицензионно споразумение, но се доставя на германската фирма само въз основа на договор за доставка с Orion Corp. Финландия, или директно, или чрез Финландия, ако, от друга страна, този орган не докаже подробно по отношение на медицински активното вещество или помощните вещества, които счита, че се различават в настоящия случай както качествено, така и количествено, че двата лекарствени продукта не са идентични и по-специално не се произвеждат по една и съща формула и с едно и също активно вещество или че имат различни терапевтични ефекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Трябва ли член 141 ЕО, Директиви 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО и/или Директива 97/81/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като точка 2 от първото изречение на параграф 72б от Bundesbeamtengesetz (Германския закон за федералните държавни служители) в редакцията от 31 март 1999 г., която е била в сила до 30 юни 2000 г., съгласно която работа на непълно работно време за по-възрастни служители може да бъде разрешена само на държавни служители, които са работили на пълно работно време поне три от петте години, предхождащи тази работа на непълно работно време, когато значително повече жени, отколкото мъже, работят на непълно работно време и поради това са изключени от тази схема за работа на непълно работно време за по-възрастни служители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Изискването, предвидено в Директиви 86/457/ЕИО и 93/16/ЕИО, съгласно което определени компоненти на специфичното обучение по обща медицинска практика — чието завършване дава право на използване на званието общопрактикуващ лекар — трябва да бъдат проведени на пълно работно време, представлява ли непряка дискриминация на основание пол по смисъла на Директива 76/207/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) Как следва да се разреши несъвместимостта между Директива 76/207/ЕИО, от една страна, и Директиви 86/457/ЕИО и 93/16/ЕИО, от друга?
б) Представлява ли забраната за непряка дискриминация на основание пол основно неписано право по правото на Общността, което има предимство пред всяка противоречаща разпоредба на вторичното право на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Следва ли времето, прекарано от служител на разположение (Bereitschaftsdienst) в болница, по принцип да се счита за работно време по смисъла на член 2 от Директива 93/104/ЕО, дори когато на служителя е разрешено да спи през периодите, в които не е необходимо да работи?
Явява ли се нарушение на член 3 от Директива 93/104/ЕО национална правна уредба, която класифицира времето на разположение (Bereitschaftsdienst) като период на почивка, освен ако действително не се извършва работа, когато служителят пребивава в предоставено помещение в болница и работи, когато това се изисква?
Явява ли се нарушение на Директива 93/104/ЕО национална правна уредба, която позволява намаляване на дневния период на почивка от 11 часа в болници и други заведения за лечение, грижи и надзор на лица, когато времето, действително отработено по време на разположение (Bereitschaftsdienst) или дежурство (Rufbereitschaft), което не надвишава половината от периода на почивка, се компенсира в друго време?
Явява ли се нарушение на Директива 93/104/ЕО национална правна уредба, която позволява чрез колективен трудов договор или споразумение, основано на колективен трудов договор, периодите на почивка, когато се прекарва време на разположение (Bereitschaftsdienst) и дежурство (Rufbereitschaft), да бъдат адаптирани към особеностите на тези задължения, включително по-специално намаляване на периодите на почивка в резултат на действително извършена работа, като тези периоди на задължение се компенсират в друго време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2003 г.

Позволява ли Регламент (ЕИО) № 1191/69, и по-специално втората алинея на член 1 от него, на държава членка да не прилага този регламент към експлоатацията на градски, крайградски или регионални редовни транспортни услуги, които по необходимост зависят от публични субсидии, и да ограничи прилагането му само до случаите, когато предоставянето на адекватна транспортна услуга не е възможно по друг начин, при условие че се спазва принципът на правна сигурност?
Зависи ли условието за прилагане на член 92 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 87 ЕО), а именно помощта да е такава, че да засяга търговията между държавите членки, от местния или регионалния характер на предоставяните транспортни услуги или от мащаба на съответната област на дейност
Въпреки това, не попадат ли публичните субсидии, предназначени да позволят експлоатацията на градски, крайградски или регионални редовни транспортни услуги, в обхвата на тази разпоредба, когато такива субсидии се считат за компенсация за предоставените от получаващите ги предприятия услуги с цел изпълнение на задължения за обществена услуга
За целите на прилагането на този критерий, следва ли националният съд да установи, че са изпълнени следните условия: първо, получаващото предприятие действително е задължено да изпълнява задължения за обществена услуга и тези задължения са ясно определени; второ, параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, са предварително установени по обективен и прозрачен начин; трето, компенсацията не надвишава необходимото за покриване на всички или част от разходите, направени при изпълнение на задълженията за обществена услуга, като се вземат предвид съответните приходи и разумна печалба за изпълнението на тези задължения; четвърто, когато предприятието, което трябва да изпълнява задължения за обществена услуга, не е избрано чрез процедура за възлагане на обществена поръчка, необходимото ниво на компенсация е определено въз основа на анализ на разходите, които типично предприятие, добре управлявано и адекватно оборудвано с транспортни средства, така че да може да изпълни необходимите изисквания за обществена услуга, би направило при изпълнение на тези задължения, като се вземат предвид съответните приходи и разумна печалба за изпълнението на задълженията?
Може ли член 77 от Договора за ЕО (сега член 73 ЕО) да се прилага към публични субсидии, които компенсират допълнителните разходи, направени при изпълнение на задължения за обществена услуга, без да се взема предвид Регламент № 1191/69, изменен с Регламент № 1893/91?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба (в случая параграф 13 от Allgemeine Verwaltungsvorschrift für Beihilfen in Krankheits-, Pflege-, Geburts- und Todesfällen B – правила за възстановяване на разходи), съгласно която разходите за здравен курорт, проведен в друга държава членка, подлежат на възстановяване само ако е абсолютно необходимо курортът да се проведе извън Федерална република Германия, тъй като така се предоставят значително по-големи шансове за успех, когато това е установено в доклад, изготвен от медицински служител или медицински консултант, и когато съответният курорт е вписан в регистъра на курортите?
Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби (в случая точка 3 от първото изречение на параграф 13 от правилата за възстановяване на разходи, във връзка с параграф 8 от тях), съгласно които предварителното признаване на здравен курорт е изключено, когато заинтересованото лице не изчака приключването на процедурата по кандидатстване или на евентуални последващи съдебни производства преди започване на курорта и когато единственият спорен въпрос е дали тези правила правилно не признават здравен курорт, проведен в друга държава членка на Европейския съюз, за допустим за подпомагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2003 г.

1. Прилага ли се член 6, параграф 1, буква б) от Първата директива за търговските марки и в случай, че трето лице използва посочените в него означения като търговска марка (маркенмесиг)?
2. Ако да, трябва ли това използване като търговска марка да се вземе предвид при преценката, съгласно заключителната клауза на член 6, параграф 1 от Първата директива за търговските марки, дали използването е в съответствие с добросъвестните практики в индустриалната или търговската дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form