всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Белгия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия

Дело C-57/15: United Video Properties, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Допуска ли използваният в член 14 от Директива 2004/48 израз „разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи“ разпоредбите от белгийското право, които предоставят на съдилищата възможността да вземат предвид установените специфики на делото и предвиждат варираща тарифа от фиксирани по размер възнаграждения за адвокатската помощ?
Допуска ли използваният в член 14 от Директива 2004/48 израз „разумни и пропорционални съдебни разноски и други разходи“ съдебна практика, съгласно която разходите за консултант по техническите въпроси подлежат на възстановяване единствено в случай на вина (в рамките на договорна или на извъндоговорна отговорност)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/14: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

1) a)
Като се има предвид, че Директива 2006/112 предвижда облагане с ДДС на адвокатските услуги, без да отчита от гледна точка на правото на адвокатска помощ и на принципа на равни процесуални възможности обстоятелството дали правният субект, който не се ползва от правна помощ, е данъчнозадължено за целите на ДДС лице или не, съвместима ли е тя с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, който признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
б) Съвместима ли е по същите съображения Директива 2006/112 с член 9, параграфи 4 и 5 от Орхуската конвенция, доколкото тези разпоредби предвиждат право на достъп до правосъдие, без тези процедури да бъдат недостъпно скъпи, чрез „създаване[…] на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“?
в) Могат ли извършваните от адвокатите услуги в рамките на национална система за правна помощ да бъдат включени в услугите, посочени в член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, или те могат да бъдат освободени на основание на друга разпоредба от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ Директива 2006/112, тълкувана в смисъл, че не допуска освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокатите в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национална система за правна помощ?
2) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 98 от Директива 2006/112, който не предвижда възможност за прилагане на намалена ставка за ДДС за доставките на услуги, извършвани от адвокатите, в зависимост от това дали правният субект, който не ползва правна помощ, е данъчнозадължено за ДДС лице или не, с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, доколкото този член признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано, и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
3) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 132 от Директива 2006/112 с принципа на равенство и недискриминация, прогласен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 9 ДЕС във връзка с член 47 от тази харта, доколкото не предвижда освобождаването на адвокатските услуги от ДДС като дейности от обществен интерес, докато други доставки на услуги са освободени като дейности от обществен интерес, например доставките, извършвани от обществените пощенски служби, различни медицински услуги, както и доставки, свързани с образованието, спорта или културата, доколкото това различно третиране на адвокатските услуги и на освободените по силата на член 132 от тази директива доставки поражда достатъчно съмнения, тъй като адвокатските услуги способстват за спазването на определени основни права?
4) a)
При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)] и [на третия въпрос], може ли член 371 от Директива 2006/112 да бъде тълкуван в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези услуги се извършват в полза на правни субекти, които са данъчно незадължени за ДДС лица?
б) Може ли също така член 371 от Директива 2006/112 да се тълкува в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези доставки се извършват в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национален режим за правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/15: Orleans и др., Съдебно решение от 21 юли 2016 г.

Могат ли тези териториалноустройствени разпоредби с предвиденото в тях позитивно изграждане на основни екологични зони да се вземат предвид при определянето на възможните значителни въздействия и/или при извършването на оценка на въздействието по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, или тези териториалноустройствени разпоредби могат да се разглеждат само като „компенсаторни мерки“ по смисъла на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, ако условията на тази разпоредба са изпълнени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/15: D’Oultremont и др., Заключение от 14 юли 2016 г.

Налагат ли член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО да се окачествява като „план или програма“ по смисъла на тези разпоредби постановление с нормативна сила, което съдържа различни разпоредби относно изграждането на вятърни турбини, в това число мерки за сигурност, управление, възстановяване и учредяване на гаранции, както и норми за шум, определени в зависимост от плановите зони, разпоредби, които регламентират издаването на административни разрешения, даващи право на изпълнителя на проекта да внедрява и експлоатира съоръжения, които автоматично подлежат на оценка на последиците върху околната среда по силата на вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-270/15: Белгия/Комисия, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.

Допуснато ли е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилна преценка относно наличието на селективно предимство при финансирането на задължителните тестове за диагностика на СЕГ?
Спазено ли е изискването за мотивиране и правилно ли е тълкувано условието за селективност на помощта по член 107, параграф 1 ДФЕС при финансирането на тестовете за диагностика на СЕГ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-176/15: Riskin и Timmermans, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.

Следва ли член 285 от белгийския КПО 92, който имплицитно допуска двойно данъчно облагане на местно за Белгия физическо лице за получените от него чуждестранни дивиденти, на принципите, закрепени в член 63 ДФЕС във връзка с член 4 ДЕС, доколкото позволява на Белгия по свой избор да третира по-благоприятно — в зависимост от това към кои разпоредби от белгийското право препраща сключената от Белгия спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, а именно член 285, определящ условията за приспадане, или член 286, определящ единствено размера на фиксирания коефициент, който се приспада заради облагане с чуждестранен данък — инвестициите в трети държави (Съединените щати) в ущърб на евентуалните инвестиции в държави — членки на Европейския съюз (Полша)?
Противоречи ли член 285 от КПО 92 на членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 58 ДФЕС, доколкото предвижда, че приспадане на чуждестранния данък от белгийския данък е възможно, при условие че капиталът и вещите, които са източник на дохода, се използват за упражняване на търговска дейност в Белгия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/15: Ullens de Schooten, Заключение от 14 юни 2016 г.

1) Изисква ли правото [на Съюза], и по-специално принципът на ефективност при определени обстоятелства, в частност при обстоятелствата, изложени в точка 38 от [настоящото преюдициално запитване], националният давностен срок — какъвто е предвиденият в член 100 от съгласуваните закони по отношение на държавното счетоводство, приложим към искане за обезщетение, отправено от частноправен субект срещу белгийската държава за нарушение от законодателя на член 43 ЕО […] — да започва да тече едва когато това нарушение е било констатирано или, напротив, принципът на ефективност при тези обстоятелства е гарантиран в достатъчна степен от възможността частноправният субект да прекъсне давностния срок, като връчи акт чрез съдебен изпълнител?
2) Трябва ли членове 43, 49 и 56 ЕО и понятието за „изцяло вътрешно положение“, което може да ограничи позоваването на тези разпоредби от правен субект в рамките на спор пред национален съд, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правото [на Съюза] в спор между белгийски гражданин и белгийската държава, който има за цел предоставянето на обезщетение за вредите, причинени от твърдяното нарушение на общностното право, състоящо се в приемането и запазването в сила на белгийско законодателство като това в член 3 от Кралски указ № 143 […], което се прилага еднакво към белгийските граждани и към гражданите на другите държави членки?
3) Трябва ли принципът на предимство на правото [на Съюза] и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат изключване на правилото за силата на пресъдено нещо, когато става въпрос да се преразгледа или да се отмени съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което се оказва, че противоречи на правото [на Съюза], а обратно, че допускат да не се прилага национално правило за силата на пресъдено нещо, когато последното диктува да се приеме въз основа на това съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото [на Съюза], друго съдебно решение, с което се затвърждава нарушението на правото [на Съюза] от страна на първото съдебно решение?
4) Би ли могъл Съдът да потвърди, че въпросът дали правилото за силата на пресъдено нещо трябва да се изключи в случай на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което противоречи на правото [на Съюза], в рамките на искане за преразглеждане или отмяна на това решение, по същество не е въпрос, идентичен по смисъла на съдебните решения [от 27 март 1963 г., Da Costa и др. (28/62—30/62, EU:C:1963:6)] и [от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др. (283/81, EU:C:1982:335)] с въпроса дали правилото за силата на пресъдено нещо [трябва да се изключи в случай на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо], противоречащо на правото [на Съюза] в рамките на искане за (ново) решение, с което би следвало да се повтори нарушението на правото [на Съюза], така че юрисдикцията, действаща като последна инстанция, не може да избегне задължението си за отправяне на преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-76/15: Vervloet и др., Заключение от 2 юни 2016 г.

1. Трябва ли членове 2 и 3 от Директива 94/19/ЕО, евентуално във връзка с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с общия принцип на равенство, да се тълкуват в смисъл, че a) те възлагат задължение на държавите членки да гарантират дяловете в кооперациите, на които е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор, по същия начин, както се гарантират депозитите
б) те не допускат държава членка да разпореди на институцията, на която частично е възложено гарантирането на посочените в тази директива депозити, да гарантира — също до размер на 100000 EUR — дяловете на физически лица, членове в кооперация, на която е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор?
2. Съвместимо ли е Решение 2014/686/ЕС с членове 107 ДФЕС и 296 ДФЕС, доколкото то определя като нова държавна помощ гаранционната схема, която се разглежда с него?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че схема за предоставяне на държавна гаранция на физически лица, членове в кооперации, на които е издадено разрешение за упражняване на дейност във финансовия сектор — каквато схема е предвидена с член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка — представлява нова държавна помощ, за която трябва да бъде уведомена Европейската комисия?
4. При утвърдителен отговор на втория въпрос, съвместимо ли е Решение 2014/686 с член 108, параграф 3 ДФЕС, ако това решение следва да се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ e приведена в действие преди 3 март 2011 г. или преди 1 април 2011 г. или на една от тези две дати, или обратно, ако това решение следва да се тълкува в смисъл, че в него се приема, че въпросната държавна помощ е приведена в действие на по-късна дата?
5. Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка, ако тази мярка привежда в действие държавна помощ или представлява държавна помощ, която вече е била приведена в действие, и Европейската комисия все още не е била уведомена за тази държавна помощ?
6. Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка, без тя да уведоми предварително Европейската комисия, да приема мярка като съдържащата се в член 36/24, параграф 1, първа алинея, точка 3 от Закона за националната банка, ако тази мярка представлява държавна помощ, която все още не е била приведена в действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/15: G4S Secure Solutions, Заключение от 31 май 2016 г.

Следва ли член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че забраната за жените мюсюлманки да носят забрадки на работното си място не представлява пряка дискриминация, когато в предприятието на работодателя са в сила правила, забраняващи на всички работници да носят на работното си място външни символи, указващи техните политически, философски и религиозни убеждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-573/14: Lounani, Заключение от 31 май 2016 г.

1) Трябва ли член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че за да може да се приложи предвидената в него клауза за изключване, е необходимо непременно търсещото убежище лице да е било осъдено за едно от терористичните престъпления, предвидени в член 1, параграф 1 от [Рамковото решение], транспонирано в Белгия със Закона от 19 декември 2003 г. за терористичните престъпления?
2) При отрицателен отговор, могат ли деяния като посочените в точка 5.9.2 от обжалваното решение (решение № 96.933 на [CCE]), прието на 12 февруари 2013 г., които са вменени на Mostafa Lounani с присъда от 16 февруари 2006 г. на [Tribunal correctionnel] и за които той е бил осъден за участието си в терористична организация, да се считат за деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации по смисъла на член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването]?
3) В рамките на разглеждането във връзка с изключването на търсещо международна закрила лице поради участието му в терористична организация, осъждането му като член на ръководството на терористична организация, с което се установява, че търсещото международна закрила лице нито е извършило, нито се е опитвало да извърши, нито е заплашвало да извърши терористичен акт, достатъчно ли е, за да се установи наличието на вменен на търсещото закрила лице акт на участие или подбудителство по смисъла на член 12, параграф 3 от [Директивата за признаването], или е необходимо да се извърши отделно разглеждане на деянията по случая и да се докаже участието му в извършването на терористично престъпление или в подбудителство за терористично престъпление, посочено в член 1 от [Рамковото решение]?
4) В рамките на разглеждането във връзка с изключването на търсещо международна закрила лице поради участието му, евентуално като ръководител, в терористична организация, актът на подбудителство или на участие, посочен в член 12, параграф 3 от [Директивата за признаването], трябва ли да се отнася до извършването на терористично престъпление, така както то е посочено в член 1 от [Рамковото решение], или може да се отнася до участието в терористична група по член 2 от посоченото [решение]?
5) Що се отнася до тероризма, възможно ли е да се извърши предвиденото в член 12, параграф 2, буква в) от [Директивата за признаването] изключване от международната закрила при липсата на извършване, на подбудителство или на участие в акт на насилие, характеризиращ се с особена жестокост, като посочените в член 1 от [Рамковото решение]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13738394041190 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form