Белгия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Белгия
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1981 г.
1. Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че общественоздравният контрол, извършван на границата при внос на риба, който е задължителен и систематичен по своя характер, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение, ако:
- вносителят трябва да уведоми компетентния административен орган писмено най-малко 24 часа преди вноса за естеството, количеството и произхода на пратката и да посочи деня и часа на вноса, както и митническото учреждение или подучреждение, през което ще се извърши вносът;
- вносът на риба е допустим само през митническите учреждения и подучреждения, посочени от органите, и в деня и часа, определени от органите;
- контейнерите, опаковките и ледът, използвани за транспортиране, трябва да отговарят на законовите изисквания;
- инспекционните марки, поставени от органите, трябва да бъдат поставени на всяка опаковка, независимо от нейния размер;
- пратките с внесена риба трябва да бъдат придружени от здравен сертификат, издаден от компетентния орган на държавата на произход, удостоверяващ, че рибата е преминала ветеринарно-здравен контрол и че към деня на изпращане е била обявена за годна за консумация, като формата на здравния сертификат се определя от органите на държавата членка вносител?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че общественоздравният контрол от вида, описан в първия въпрос, е оправдан на основание защита на общественото здраве, която този контрол цели да постигне?
3. Следва ли инспекционните такси, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за контрола, описан в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове по смисъла на членове 9 и сл. от Договора за ЕИО или за вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако:
- контролът върху рибните стопанства не е обект на никаква такса в съответната държава членка;
- контролът върху рибата, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравният контрол при внос се извършва на митническите учреждения и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и до съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно контрола и вноса на риба;
- инспекционните такси се заплащат при внос в момента на преминаване на границата;
- инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
4. В случай че на предходния въпрос се отговори, че инспекционните такси, описани там, не следва да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове, а могат да се считат за част от система на вътрешно данъчно облагане по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, съществува ли дискриминация, забранена от член 95, ако инспекционните такси при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато инспекционните такси при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1981 г.
1. Следва ли член 30 и сл. от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравните проверки, извършвани на границата при внос на риба, които са задължителни и систематични по своя характер, следва да се считат за мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса
2. Следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че здравната проверка от вида, описан в първия въпрос, е оправдана на основание защита на общественото здраве, която такава проверка цели да постигне
3. Следва ли таксите за инспекция, които се налагат на вносителите с цел покриване на разходите за проверката, описана в първия въпрос, да се считат за такси с ефект, еквивалентен на митнически сборове по смисъла на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или като вътрешни такси по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО, ако: — инспекцията на рибните стопанства не подлежи на никаква такса в съответната държава членка; — инспекцията на риба, уловена в морето, се извършва след разтоварването ѝ на рибните пазари и се отнася до хигиенното състояние, свежестта и чистотата на рибата, докато здравната инспекция при внос се извършва на митническите пунктове и се отнася до здравния сертификат, средствата за транспортиране, състоянието на съхранение, както и съответствието с изискванията на разпоредбите на държавата членка вносител относно инспекцията и вноса на риба; — таксите за инспекция се заплащат при вноса в момента на преминаване на границата; — таксите за инспекция при разтоварване са еднакви независимо от състоянието на рибата, докато таксите за инспекция при внос за риба, различна от цяла необработена риба, са два пъти по-високи от таксите при разтоварване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1980 г.
Допустимо ли е държава членка да изисква национално гражданство като условие за достъп до длъжности, които не попадат в обхвата на изключението за публична администрация по член 48, параграф 4 от Договора за ЕИО?
Може ли държава членка да се позовава на националното си конституционно право, за да оправдае ограничаване на достъпа до публични длъжности за граждани на други държави членки, когато тези длъжности не включват упражняване на публична власт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1980 г.
Допустима ли е системата от „паралелни“ изключителни договори за продажба между производител и изключителни вносители, свързана със селективни дистрибуторски мрежи между националните вносители и избраните от тях търговци на дребно, основана на предполагаеми качествени и количествени критерии за подбор, по отношение на няколко парфюмерийни продукта от цялата гама, за освобождаване по член 85, параграф 3 от Договора от Рим и такъв ли е случаят тук, от гледна точка на правото на Общността, за L'Oréal NV (Брюксел) и L'Oréal SA (Париж)?
Явява ли се решение за прекратяване на разглеждането на даден въпрос, взето от длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, като това, съдържащо се в писмото от 22 февруари 1978 г., подписано от J. E. Ferry, директор на Генерална дирекция „Конкуренция“ (дирекция „Ограничителни практики и злоупотреба с господстващо положение“), адресирано до първия ищец в главното производство, задължително?
Следва ли освобождаванията, предоставени по член 85, параграф 3, да се разглеждат като случаи на толериране или създават право, което, от гледна точка на правото на Общността, може да бъде противопоставено на трети лица, и такъв ли е случаят за L'Oréal?
Може ли поведението на L'Oréal спрямо трети лица да се счита за злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора от Рим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1980 г.
Допустимо ли е Комисията да откаже признаването на товарителници като доказателство за пристигане на стоките на местоназначението им при изплащане на диференцирани износни премии?
Може ли поведението на Комисията, включително забавяне или липса на изрично възражение, да се тълкува като одобрение на практиката на белгийските органи и да обоснове отнасяне на разходите към фонда въпреки неправилното прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1980 г.
Нарушени ли са правата на защита поради отказа на Комисията да изслуша определени асоциации на търговци на едро и дребно по време на административното производство?
Допустимо ли е Комисията да приеме едно решение по няколко последователно подадени жалби относно едно и също нарушение, без да издаде отделни уведомления за възражения?
Спазено ли е изискването за предоставяне на достъп до административната преписка и за защита на търговската тайна по време на производството?
Могат ли мерките, приети от асоциация на предприятия, да бъдат освободени от задължението за уведомяване по член 4, параграф 2 от Регламент № 17?
Явява ли се писмо на FEDETAB от 26 януари 1971 г. валидно уведомление по смисъла на Регламент № 17?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕИО относно отказа на освобождаване по член 85, параграф 3?
Нарушени ли са правата на защита чрез вземане предвид на възражения, за които не е дадено уведомление?
Правилно ли е Комисията да третира препоръката на FEDETAB като споразумение между предприятия или решение на асоциация на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1?
Правилно ли е Комисията да приеме, че мерките и препоръката на FEDETAB имат за цел или ефект съществено ограничаване на конкуренцията и засягат търговията между държавите членки?
Допустимо ли е отказът на освобождаване по член 85, параграф 3 за препоръката на FEDETAB?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.