Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Следва ли определението за „планове и програми“, съдържащо се в член 2, буква a) от Директивата за СЕО, да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива се изключва процедура за пълна или частична отмяна на план като тази по отношение на подробен устройствен план, уредена в членове 58—63 от CoBAT?
2. Трябва ли изразът „които се изискват“, съдържащ се в член 2, буква a) от същата директива, да се разбира в смисъл, че от определението за „планове и програми“ се изключват планове — които действително са предвидени в законови разпоредби, но чието приемане не е задължително — като уредените в член 40 от CoBAT подробни устройствени планове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли членове 31 и 32 от Регламент (ЕО) № 864/2007 във връзка с член 297 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи този регламент само за вредоносни факти, настъпили след 11 януари 2009 г., и че датата на образуване на производството по иска за обезщетение и тази, на която сезираната юрисдикция е установила приложимото право, са без значение за целите на определянето на приложното поле във времето на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Попада ли в приложното поле на Директива 85/337 проект, приет с национален законодателен акт, когато този акт само ратифицира административен акт без съществена законодателна процедура?
Необходимо ли е националното право да предвижда възможност за съдебен или друг независим контрол върху спазването на условията за прилагане на член 1, параграф 5 от Директива 85/337 по отношение на законодателни актове, разрешаващи проекти, които могат да имат значително въздействие върху околната среда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Тълкува ли се член 1, параграф 5 от Директива 85/337 така, че изключва от приложното си поле законодателен акт, който само ратифицира предварително издадени разрешения без самостоятелно разглеждане на всички релевантни аспекти?
Допускат ли член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция и член 10a от Директива 85/337 национален правен режим, при който липсва възможност за обжалване на законодателен акт, предоставящ право на осъществяване на проект по същество и по процедура пред съд или друг независим орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
A) Противоречат ли на правилното прилагане на членове 15 и 16 от Директива 2006/123/ЕО националните разпоредби на член 32, параграф 7 bis от Законодателен декрет № 185 от 29 ноември 2008 г., утвърден със Закон № 2 от 28 януари 2009 г., впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на обществена поръчка за услуга за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на предприятия, които не отговарят на икономическото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от 10 милиона евро,
— задължение за предприятията, вписани в съответния регистър на частноправните субекти, оправомощени да упражняват дейности по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения си капитал в съответствие с горепосоченото минимално ниво,
— забрана за възлагане на обществени поръчки и за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки за услуги по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на горепосоченото задължение за изменение на дружествения капитал?
Б) Противоречат ли на правилното прилагане на членове 3, 10, 43, 49, и 81 от Договора за създаване на Европейската общност националните разпоредби на член 32, параграф 7 bis от Законодателен декрет № 185 от 29 ноември 2008 г., утвърден със Закон № 2 от 28 януари 2009 г., впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на обществена поръчка за услуга за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на предприятия, които не отговарят на финансовото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от 10 милиона евро,
— задължение за предприятията, вписани в съответния регистър на частноправните субекти, оправомощени да упражняват дейност по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения си капитал в съответствие с горепосоченото минимално равнище,
— забрана за възлагане на обществени поръчки и за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки за услуги за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на горепосоченото задължение за изменение на дружествения капитал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) За да е налице предоставяне по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент[а] […], необходимо ли е включените в списъка лица или образувания да могат незабавно да започнат да използват икономическия ресурс, за да придобиват финансови средства или да получават услуги
Ако не, следва ли член 7, параграф 3 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне обхваща доставката и инсталирането в помещенията на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс (в случая вакуумна пещ), с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за едно от посочените в приложения ІV и V към Регламента юридически лица, образувания или субекти?
2) а) Следва ли член 7, параграф 4 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че заобикаляне може да е налице само когато извършителят формално — но все пак само привидно — е съобразил действията си със забраните по член 7, параграфи 1—3 от Регламент[а] […], така че и при най-широко тълкуване забранителните норми да не обхващат тези действия
При това положение изключват ли се взаимно съставите на забраната за заобикаляне и на забраната за предоставяне
При утвърдителен отговор, може ли поведение, което (все още) не попада под забраната за (косвено) предоставяне, все пак да съставлява заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент[а] […]?
б) Ако не, представлява ли член 7, параграф 4 от Регламент[а] […] обща норма, под която може да се подведе всяко деяние, в резултат от което ще бъде предоставен икономически ресурс на включено в списъка лице или образувание?
3) а Посоченият в член 7, параграф 4 от Регламент[а] […] признак от субективна страна „съзнателно и преднамерено“ изисква ли, от една страна, извършителят да е предвиждал с положителност, че действията му имат за предмет или последица заобикаляне на забраната за предоставяне, и от друга страна, да е налице и волеви момент, който предполага най-малкото извършителят да е допускал заобикалянето на забраната
Ако не, трябва ли извършителят да е искал да заобиколи забраната, тоест да е действал с пряк умисъл?
б) Ако не, може ли да се приеме, че не е необходимо съзнателно заобикаляне, а е достатъчно извършителят да е предвиждал заобикалянето на забраната само като вероятност и да е допускал това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли правото на Съюза, и в частност разпоредбите му относно гражданството на Съюза, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавата членка да откаже на гражданин на трета държава да пребивава на нейна територия, въпреки че този гражданин иска да живее с член на своето семейство, който е гражданин на Съюза, живее в тази държава членка и е неин гражданин, никога не е упражнявал правото си на свободно движение и издръжката му не зависи от гражданина на третата държава?
Член 13 от Решение № 1/80 или член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавата членка да прилага по-строги национални правила за първото влизане на турски граждани на територията на страната в сравнение с прилаганите преди това правила за първото им влизане, въпреки че тези улесняващи първото влизане по-ранни правила влизат в сила едва след като за държавата членка вследствие на присъединяването ѝ към Съюза влизат в сила упоменатите по-горе разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Трябва ли член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81 […] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело е освободена доставката на минералните масла, използвани от екскаватор, който е трайно прикрепен към кораб, но поради това че има свой отделен двигател и резервоар за гориво, работи независимо от двигателя, задвижващ кораба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Следва ли член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 […] да се тълкуват в смисъл, че държава членка трябва да откаже да признае валидността на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка на лице след изтичане на срока на наложената му забрана да иска издаване на ново свидетелство за управление, при положение че на това лице е била наложена мярка за отнемане на свидетелство за управление на територията на първата държава членка и към момента на издаване на [новото] свидетелство за управление въпросното лице е имало обичайно пребиваване на територията на държавата членка, издаваща свидетелството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сделка по сливане на две дружества от същата група може да се счита за осъществена от „валидни търговски съображения“ по смисъла на тази разпоредба, ако има положително въздействие върху структурните разходи на тази група, макар че придобитото дружество не извършва никаква дейност, не притежава никакви финансови участия и прехвърля на придобиващото дружество само загуби в голям размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.