Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 45, параграф 2, първа алинея, буква г) от Директива 2004/18 — който гласи, че всеки икономически оператор може да бъде изключен от участие в процедура за възлагане на поръчка, когато този икономически оператор е виновен за сериозно професионално нарушение, доказано с всяко средство, с което могат да си послужат възлагащите органи, във връзка с член 53, параграф 3 и член 54, параграф 4 от Директива 2004/17 — да се тълкува в смисъл, че като такова сериозно професионално нарушение може да се квалифицира случай, в който съответният възлагащ орган е прекратил или е развалил сключен с определен икономически оператор предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради причини, за които отговаря икономическият оператор, при положение че прекратяването, развалянето, или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриването на текущата процедура за възлагане на обществената поръчка и че стойността на неизпълнената част от обществената поръчка възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
При отрицателен отговор на първия въпрос, в случай че на дадена държава членка е разрешено да въведе други, различни от посочените в член 45 от Директива 2004/18 основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — които тази държава членка счита за оправдани с оглед на защитата на обществения интерес, на законните интереси на възлагащите органи, както и за запазване на лоялната конкуренция между икономическите оператори, — съвместимо ли е с тази директива и с Договора за функциониране на Европейския съюз възлагащият орган да изключи от процедурата за възлагане на обществената поръчка икономически оператор, спрямо когото е прекратил или развалил сключен с него предходен договор за обществена поръчка или се е отказал от изпълнението на договора поради обстоятелства, за които същият икономически оператор отговаря, ако прекратяването, развалянето или отказът от договора са извършени в рамките на 3 години преди откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и стойността на неизпълнената част от поръчката възлиза на най-малко 5 % от общата стойност на поръчката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 7 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че:
а) той урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или
б) трябва да се приеме, че той урежда само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси за формата следва да се прилагат нормите на националното законодателство?
В случай че отговорът на [първия] въпрос [буква б)] е утвърдителен, ако молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка изисквания за форма (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена стойността на вземането), следва ли от молителя да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент?
Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, а именно то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава?
Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и:
а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“);
б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане;
в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква а)], предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин следва да бъде формулиран съдебният акт в частта си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква б)], от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от засегнатата страна или служебно от съответната юрисдикция?
При утвърдителен отговор на [четвъртия] въпрос, [буква в)], задължена ли е засегнатата страна да посочи в молбата изчисления от нея размер на дължимите лихви?
В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане молителят не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националната юрисдикция да изчислява служебно размера на тези лихви, или следва тя да изиска от засегнатата страна да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
Следва ли принципите на равностойност, на ефективност и на пропорционалност на исковете за обезщетение на вреди от нарушения на правото на Съюза, извършени по отношение на частноправни субекти поради прилагането на законодателство, което не е в съответствие с правото [на Съюза], така както то произтича от практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с правото на собственост, установено в член 6 ДФЕС и в член 17 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че тези принципи не допускат разпоредби на вътрешното право, ограничаващи размера на вредата, който може да бъде възстановен на частноправен субект, чието право е било нарушено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 23, параграф 1 от Регламент № 73/2009 […] да се тълкува в смисъл, че плащанията на подал заявление за подпомагане земеделски стопанин трябва да се намалят или изключат така, както това би било направено, в случай че е констатирано неспазване [на правилата за „кръстосано спазване“] от страна на фактическия извършител на нарушението, на когото или от когото е прехвърлена земеделската земя, ако последният беше подал посоченото заявление
Или с тази разпоредба се има единствено предвид, че подалото заявлението за подпомагане лице отговаря за констатираното неспазване, но за да се определи (процентът на) намалението на плащанията или дали те следва да бъдат изключени, трябва да се установи също така в каква степен самият земеделски стопанин е действал виновно, небрежно или умишлено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на членове 21 и 45 [ДФЕС], член L. 541-1, [първа алинея] от люксембургския Кодекс на труда, доколкото поставя правото на работодателите от частния сектор да получат възстановяване на социалноосигурителните вноски — частта на работодателя и частта на осигуреното лице за наетите на работа безработни лица на възраст над четиридесет и пет години, независимо дали получават обезщетение — в зависимост от условието безработните лица да са регистрирани като търсещи работа в служба по труда на [ADEM] за период от поне един месец, докато от тази мярка не се ползват работодателите, които наемат на работа безработни лица, регистрирани като търсещи работа в еквивалентни чуждестранни органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Обхваща ли понятието „доставка на строителни работи“ по смисъла на член 2, точка 1 от Решение 2004/290 […], освен доставки на услуги, и доставки на стоки?
В случай че разрешението да се определи получателят на доставката като платец на ДДС, обхваща и доставки на стоки:
държавата членка, на която е предоставено това правомощие, има ли право да го упражни частично — по отношение на определени подкатегории, като например по отношение на отделни видове строителни работи, и по отношение на доставки на стоки или услуги в полза на определени получатели?
В случай че държавата членка има право да установява определени подкатегории, съществуват ли ограничения за държавата членка при установяването на тези подкатегории?
В случай че държавата членка по принцип няма право да установява подкатегории (втори въпрос) или тъй като не се е съобразила със съответните ограничения (трети въпрос):
а) Какви правни последици се пораждат вследствие на недопустимото установяване на подкатегории?
б) В резултат на недопустимото установяване на подкатегории следва ли съответната разпоредба от националното право по принцип да не се прилага, или тази разпоредба следва да не се прилага единствено по отношение на отделни данъчнозадължени лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой има компетентност да се произнесе по въпроса за разноските на страните по главното производство и на участниците, представили становища пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1) Следва ли член 5 от Регламент […] № 1931/2006 […], който разрешава непрекъснат престой с максимална продължителност три месеца, предвид по-специално член 2, буква а) и член 3, точка 3 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че въз основа на двустранните споразумения между държавите членки и съседните им трети страни съгласно член 13 от посочения регламент са допустими многократни влизания и излизания и непрекъснат престой за максимален период от три месеца, така че жител на граничен район, който разполага с разрешително за местен граничен трафик, може да прекъсне непрекъснатия престой преди изтичане на тримесечния срок и впоследствие, след като отново премине границата, да придобие още веднъж право на непрекъснат тримесечен престой?
2) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли непрекъснатият престой по смисъла на член 5 от Регламент №°1931/2006 да се счита за прекъснат, когато влизането и излизането са осъществени в един и същи ден или пък в два последователни дни?
3) В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос, какъв интервал или какъв друг критерий за преценка е необходимо да се вземе предвид, за да може да се установи наличието на прекъсване на непрекъснатия престой за целите на член 5 от Регламент №°1931/2006?
4) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли разпоредбата, която допуска непрекъснат престой с максимална продължителност от три месеца съгласно член 5 от Регламент №°1931/2006, да се тълкува в смисъл, че периодите на престой между влизанията и излизанията трябва да се сумират и че с оглед на член 20, параграф 1 от [КПСШ] или на всяка друга норма, уреждаща шенгенското пространство, щом общият брой дни, изчислени по този начин, достигне 93, т.е. три месеца, следва да се приеме, че разрешителното за местен граничен трафик вече не предоставя право на допълнителен престой в рамките на шест месеца, считано от датата на първото влизане?
5) В случай на утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, следва ли за целите на това изчисляване да се вземе предвид и влизането и излизането в рамките на един ден или няколко влизания и излизания в рамките на един и същи ден, и какъв метод на изчисляване следва да се възприеме за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
1) С оглед на принципите на лоялно сътрудничество и на полезно действие на директивите, допускат ли членове 2, 4, 6, 7 и 8 от [Директива 2008/115] възможността на гражданин на трета страна, за когото съответната държава членка счита, че пребивава незаконно на територията ѝ, да бъде наложена наказателноправна санкция глоба и тя да бъде заменена с домашен арест единствено поради факта на незаконното му влизане и пребиваване, без при това да е налице неизпълнение на издадена от административен орган заповед за извеждане?
2) С оглед на принципите на лоялно сътрудничество и на полезно действие на директивите, допускат ли членове 2, 15 и 16 от [Директива 2008/115] след приемането на [посочената] директива държава членка да приеме правна норма, предвиждаща възможност на гражданин на трета страна, за когото съответната държава членка счита, че пребивава незаконно на територията ѝ, да бъде наложена наказателноправна санкция глоба, заменена с подлежащо на незабавно изпълнение експулсиране, без каквото и да било спазване на предвидените в [посочената] директива процедури и права на чужденците?
3) Допуска ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, прилагане на национална правна норма, приета в срока за транспониране на [същата] директива, с цел заобикалянето ѝ или, във всички случаи, ограничаването на приложното ѝ поле, и какви мерки следва да предприеме съдът, ако установи преследването на такава цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.